Централната избирателна комисия и Комисията за защита на личните данни използваха всички процесуални хватки, за да бламират делото за видеонаблюдението на изборите и излъчването в реално време на броенето на бюлетините. Въпреки обществения интерес спорът да бъде решен от съда преди изборите в неделя, двете държавни институции осигуриха отлагането му.
Софийският административен съд разреши заснемането на обработването на гласовете, но Централната избирателна комисия и Комисията за защита на личните данни обжалваха решението пред Върховния административен съд. Върховните магистрати заседаваха по делото днес, но заради КЗЛД и ЦИК не дадоха ход по същество. Причината е, че двете комисии възразиха, че не са били призовани преди повече от 7 дни, както изисква законът. Това не би било пречка, ако бяха изразили съгласие делото да се гледа. Те обаче обявиха, че са неподготвени, защото не са се запознали с жалбите си (ЦИК с жалбата на КЗЛД и обратното) и съдът нямаше друг избор, освен да отложи процеса, информира „Сега“.
„Демократична България“, която прати забраната на ЦИК за видеозаснемането, в съда, поиска ВАС да допусне предварително изпълнение на решението на първата инстанция. Това искане бе подкрепено и от прокуратурата. Срокът за произнасяне е тридневен, но очакванията са яснота да има до края на деня, предава БНР. Според радиото ако бъде допуснато предварително изпълнение на решението на Софийския административен съд, видеонаблюдение в неделя ще може да има, въпреки че няма произнасяне по същество по жалбата на ЦИК и Комисията за защита на личните данни. Юристите на „Демократична България“ обаче обясниха пред „Сега“, че това ще е ясно, когато излезе определението на съда, тъй като и предварителното изпълнение подлежи на обжалване.
В съдебната зала председателят на Комисията за защита на личните данни реагира остро срещу становището на първоинстанционния съд, че специализираният закон и европейският регламент за защита на личните данни не се прилагат по време на изборите. Венцислав Караджов обаче отговори утвърдително на въпроса – щеше ли да е допустимо видеонаблюдение, ако то беше изрично уредено в Изборния кодекс. „След като има правила и тези правила, когато се приемат, законът за нормативните актове изисква да се съгласуват с органа, който извършва надзор, тоест комисия за лични данни. При положение, че има достатъчно гаранти за физическите лица, тоест спазени са всички изисквания на регламента и на българския закон за защита на личните данни“, каза той.
