Според последните данни на социолозите: До урните в неделя ще отидат от 2,2 милиона до 2,9 милиона избиратели, прогнозират агенциите
Нито една от партиите, претендиращи за властта в неделя на 4 април, няма да спечели 120 плюс един мандата, за да състави самостоятелно правителство. Трябва коалиция поне от три партии, за да имаме изпълнителна власт.
Това показват проучванията на шест социологически агенции броени дни преди вота – “Тренд”, “Алфа рисърч”, “Афис”, “Сова-Харис”, “Маркет линкс” и Център за анализи и маркетинг (ЦАМ). Според най-вероятните сценарии по тези числа единственият вариант за коалиция от две партии, която събира над 120 депутати е ГЕРБ-БСП, но от БСП твърдят, че не биха участвали в такава.
“Афис” и ЦАМ дадоха прогнозите си не само в проценти, но и в брой мандати. А експерти изчислиха за “24 часа” три сценария колко депутати може да излъчат партиите, които ще прескочат 4-процентната бариера – при 5, 6 и 7 политически сили в 45-ото народно събрание. (Виж различните предвиждания за мандатите на графиката долу)
В зависимост от избирателната активност социолозите прогнозират
между 5 и 7
партии в
следващия
парламент
Гласовете за ГЕРБ варират между 22,8% (“Маркет линкс”) през 28,1 (“Алфа рисърч” и “Афис”), 28,6% (“Тренд” и Център за анализи и маркетинг) до 30,7% (“Сова-Харис”), което го прави лидер в битката в неделя.
Преднината пред БСП е 7-8% при 4 от агенциите. Само “Маркет линкс” прогнозира 5%, а ЦАМ – 9%.
Третата позиция принадлежи на “Има такъв народ” с резултат между 11,9 и 14,3% от бюлетините в урните. ДПС обаче следва формацията на Трифонов с резултат между 9 и 13,2%. Дистанцията между тях е в рамките на статистическата грешка и допусканията на част от социолозите са, че мобилизираният, сплотен и по-дисциплиниран електорат на движението може да му донесе по-висока подкрепа от прогнозираната в проучванията и да си сменят местата. Финалът за тях ще е силно зависим от активността на 4 април, коментират от “Алфа рисърч”.
При по-слабо гласуване предимството би било на страната на ДПС, убедени са те и добавят, че проучванията не отчитат гласовете от чужбина, а ДПС традиционно получава доста гласове от българската диаспора.
Резултатът на “Демократична България” се движи между 5,6 и 7,5% и трябва да се надява на лоялните си градски избиратели в столицата и големите градове.
Между 10 и 24
мандата
е техният хипотетичен електорален капацитет.
Най-висок резултат за “Демократична България” прогнозира “Маркет линкс” – 7,5%.
“Изправи се! Мутри, вън!” е сред протестните формации, чийто ръст в кампанията е по-интензивен. Симпатизират им главно разочаровани леви и хора, живеещи в по-малки населени места в провинцията. Могат да разчитат на 4,5 до 6% подкрепа. Характерен щрих от поведението им е, че както избирателите на “Има такъв народ” са с по-лабилна политическа мотивация и могат по-лесно да се откажат от вот, коментират от “Алфа рисърч”.
Най-високи са процентите на “Изправи се! Мутри, вън” според прогнозата на “Алфа рисърч” – 6%.
ВМРО според социолозите също се колебае около и малко над четирите процента, като най-нисък е резултатът при “Маркет линкс” – 3,3%.
“Тренд”: ГЕРБ
увеличава
дистанцията си
пред БСП,
7 партии с
възможност
да влязат в НС
ГЕРБ остава първа политическа сила с 28.6% от заявилите, че ще гласуват на предстоящите избори, отчита проучване на “Тренд” по поръчка на Nova Broadcasting Group. Увеличава се дистанция между първите две партии, дължаща се на лека ерозия в подкрепата за БСП (21.8%).
Третото място се оспорва от “Има такъв народ” и ДПС, получавайки съответно 12.6% и 12.4% от заявилите, че ще гласуват на предстоящите избори. Симпатизантите на ДПС са по-силно мобилизирани и при евентуална по-ниска активност тяхната относителна тежест може да се окаже по-голяма от тази на “Има такъв народ”.
Пета политическа сила остава “Демократична България” с 5,9% от заявилите, че ще гласуват. В рамките на кампанията се отчита лек ръст на “Изправи се! Мутри вън!” достигайки 4.8% подкрепа. ВМРО (4.3%) е седмата партия, която е с реални възможности за представителство в следващото Народно събрание.
Въпреки, че се регистрира ръст в рамките на кампанията в стойностите на Патриотична коалиция “Воля – НФСБ”, резултатът им (3,2%) остава под парламентарната бариера.
Сред заявилите, че ще упражнят правото си на глас, 15% все още се колебаят за кого ще гласуват на предстоящите избори, докато 85% са вече решили.
47% от всички запитани декларират, че ще упражнят правото си на глас на предстоящите парламентарни избори, докато малко под една пета се колебаят.
Усложнената епидемична обстановка вероятно ще има своето негативно влияние върху активността и можем да очакваме
между 2 милиона
и половина и 2
милиона и 900
хиляди български
граждани да
упражнят правото
си на глас, анализират социолозите от “Тренд”.
Според “Афис”, отидат ли до урните 2,5-2,7 млн. българи, управляващата днес партия би спечелила 74 места в парламента, а ако гласуващите са под 2,5 млн. – 89.
“Сова-Харис” преди седмица изчислява резултат за ГЕРБ 30,7% от действителните гласове, и 23,9% за БСП.
Социолозите от “Алфа рисърч” наблюдават
плавен отлив на
привърженици
от БСП
При левицата е най-ясно видим ефектът от притесненията за гласуване в условия на пандемия (25% от избирателите й изразяват силни тревоги, при средно 10 на сто за цялата страна), пише в анализа им. Според тях симпатизантите на червената столетница се преориентират към други, атакуващи властта формации – основно “Изправи се! Мутри, вън!”.
От “Афис” също не изключват дистанцията ГЕРБ – БСП на самите избори да се увеличи. По-голямата част от симпатизантите й са възрастни и епидемията може да ги откаже от вот.
Столетницата
печели между
53 и 68 мандата
според данните на шестте агенции.
Като цяло новите партии на протеста вземат от около 1/4 до под 1/3 от всички 240 мандата, изчисли “24 часа”.
Нито една от агенциите
не регистрира
пробив над
бариерата
нито за “Воля – НФСБ”, които утрояват стартовия си резултат до 3,1%, нито за “Възраждане” (1,7%), нито за “Атака” (1,2%) според данните на “Алфа рисърч”. Според данните на “Афис” Патриотичната коалиция “Воля” – НФСБ” (2,8%), партия “Възраждане” (2%) и АБВ (1,4%) са сред извънпарламентарните партии, които вдигат подкрепа над 1%.
Основният въпрос, който социолозите дискутират, е
нивото на
избирателна
активност
Според “Алфа рисърч” до урните в неделя ще отидат между 2,6 и 2,8 млн. души, но не изключват по-рязък спад в активността – до 2,1-2,2 млн. души. “Подобен развой ще окаже влияние не само върху гласовете за партиите, но може да размести и техните позиции”, коментират социолозите от агенцията.
Те анализират още, че по-ниска избирателна активност ще увеличи тежестта на ДПС и “Демократична България”, а на ВМРО ще позволи да премине 4-процентната бариера. Обратното, евентуално по-висока активност ще прибави гласове към новите протестни движения.
Според “Сова-Харис” напълно сигурните, че ще гласуват, са около 43%, а до урните ще отидат 2,4 млн. избиратели. 3/4 от хората в групата избиратели, които казват, че ще отидат да гласуват, но изпитват известни колебания, за да не се заразят с коронавирус, е по-вероятно да се въздържат от глас.
Като цяло 10% от всички избиратели твърдят, че няма да гласуват по тази причина.
Според “Афис” в неделя активността може да стигне 38-40%, или 2,5-2,7 млн. души. “Ако тази прогноза се оправдае, това ще бъдат парламентарните избори, приключили с най-ниската избирателна активност в демократичната история на страната”, пише в анализа на социолозите от агенцията.
При по-висока избирателна активност шансовете на протестните формации се вдигат, обратното – при по-ниска активност, партиите с по-големи твърди ядра печелят.
Според “Афис” след 4 април разбирателството между парламентарно представените формации може да се окаже непосилна задача и призракът на предсрочния вот да надвисне над новия парламент още от първия ден на мандата му.
От “Афис” обаче допускат, че ако все пак се формира мнозинство и успее да се излъчи кабинет, промяна ще има, тъй като изборният резултат
ще ликвидира два
парламентарни
монопола
Първо, ДПС ще се лиши от ролята на единствен балансьор, без който нито едно важно решение на Народното събрание не е възможно да бъде прокарано. Занапред нещата ще зависят и от формацията на Слави Трифонов “Има такъв народ”.
Вторият монопол, който ще рухне с изборния резултат според “Афис”, е на БСП в качеството на единствена парламентарна опозиция.
Макар и на ниско ниво, в тази си роля БСП ще трябва да дели най-малко с още една, а може и две формации (“Демократична България” и “Изправи се! Мутри, вън!”), а това също е промяна. Около
25% от решилите
да участват
във вота имат
желание да
гласуват
машинно,
а 55,5% предпочитат традиционната хартиена бюлетина, отчитат социолозите от “Алфа рисърч”.
По-активно машинно гласуване може да се очаква в големите градове, където са съсредоточени мнозинството от младите и високообразовани избиратели.
Сред почти всички партийни електорати преобладава предпочитанието към хартиените бюлетини, единствено сред тези на “Демократична България” предпочитанията са изравнени.
Източник: в. „24 часа“
