Днес е Ден за размисъл: Ще се мисли

0

ЩЕ СЕ МИСЛИ Ама чакайте сега, целият ден ли? От сутринта до вечерта? А задължително ли е? На проверки ще минават ли?

Да, малко ми е безумно в този ден. Знаете ли, моята тригодишна принцеса има един любим номер. Понякога, преди да ми позволи да й облека някоя дрешка, се врътва и казва с пресилено сериозен тон “Нека си помисля първо”. Аз отговарям с разбиране “Да, помисли си” и сядам послушно на дивана, стиснал блузката с бухалчето. Дребното височество започва да обикаля стаята, с поглед в пода, малко пръстче до устата и събрани руси вежди. Мисли детето, не е шега работа. Накрая се спира до мен и оповестява решението си. Естествено, всеки път е в полза на блузката и покорно ме оставя да й я навлека през къдриците. И аз всеки път се правя на приятно изненадан от окончателната й присъда. Невинна игра, сладък фарс. Не като днес.

Днес официално е ден за мислене. Само днес. По изключение. Само един определен ден за мислене носи лицемерието на единствения ден, в който жената има празник и е редно да й се домъкне китка. “Ден за размисъл” е позволената разходка в двора на душевния ни затвор.

Истината е, че от нас се очаква да не мислим много. Нито вчера, нито оня ден, нито вдругиден. И в никакъв случай утре.

А утре ще се сблъскат два свята. Между хората, които “мислят, следователно съществуват” и тези, които съществуват под команда.

Първите принципно са повече, убеден съм. Въпросът е кои ще бъдат повече пред урните. Утре.

Facebook, Радослав Бимбалов

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече