Имотната империя на скандалния бизнесмен и доскорошен депутат от ДПС преминава в ръцете на негови доверени лица, в случая Георги Самуилов – официален собственик на рафинерия „Инса Ойл“ и на Общинска банка (чрез дружество в Люксембург).
„Потапянето“ на депутата-бизнесмен Делян Пеевски е в ход, много преди той официално да бъде изведен от политическия живот. Кой, кога и как обаче плати цената на неговото мълчание… са въпроси, отговорите на които ще се появяват периодично от тук насетне.
Замитането на следите на скорострелно натрупаното богатство – с властовия ресурс на държавата, се прави удивително видимо, за да бъде създадено усещането, че „момчето си отива“. Целта е
управляващите и партията, раздаваща порциите,
да поизлъскат имиджа си предизборно.
В зората на демокрацията – при набиращото скорост обществено недоволство срещу мутрите, президентът на „Мултигруп“ Илия Павлов ритуално „отряза опашката на гущера“, че и интервюта раздаде. И тъй като сега маса негови приближени от всички политически бои са се устремили да променят статуквото, в спешен порядък върви фиктивното подменяне на собствениците на заграбените активи. В стил „Пременил се Илия, погледнал се – пак в тия“.
Осигурената през последните десетина години бронирана завеса пред Пеевски просто се смъква, за да внуши на публиката, че
задкулисието е прочистено.
А бизнесът на ексдепутата, поне привидно, минава на „разтоварваща“ диета. Това е целта на демонстративното осребряване на поредната порция негови активи.
Преди дни, например, стана известно, че една от фирмите-касички, в която бяха концентрирани доволно много имоти, придобити по неведоми пътища и зад която прозираше сянката на досегашния „народен представител“, смени собственика си.
„БЛ – ритейл риъл естейт“ ЕООД, чиято имотна партида през годините бе изпълнена с атрактивни обекти, сред които прословутия хотел „Берлин“ („Витоша ризорт“), дипломатическия клуб в Бояна, терените на бившата софийска фабрика на „Булгартабак“ (за които „БАНКЕРЪ“ писа още през лятото на 2017 г. в публикацията си „Булгартабак“ потъва в дубайския пясък“) , и купища други атрактивни имоти, вече е
100% собственост на „Ейч Пропърти“ ЕООД.
Дружеството, управлявано от Деян Калинов, е със записан капитал от 5000 лв. и е притежание на „Джи Ес формула“ АД. Справка в Търговския регистър показва, че фирмата-собственик на имотната империя на Пеевски е учредена на 28 ноември 2016 година. В списъка на акционерите, собствеността е разпределена така: Йоана Самуилова – 50%, Георги Самуилов – 48%, Янко Будаков – 2 процента. Година по-късно, акциите вече са притежание на Георги Самуилов – собственик на „Инса ойл“ и основен акционер в Общинска банка.
Що се отнася до
нишката, която води до Пеевски,
и „ангажираността“ му с „БЛ – ритейл риъл естейт“, тя няма как да бъде скрита, най-малкото заради вписаните имена по фирмената партида на дружеството. То е създадено в края на 2017 г. като дъщерно на „Благоевград БТ“, в което 100% от дяловете са притежание на полуликвидираната по онова време цигарената фабрика. Тя пък е горд собственик и на търговската верига „Техномаркет“, която от 2015 г. е собственост на… самия Делян Пеевски.
През май 2019 г. в „БЛ – ритейл риъл естейт“ ЕООД започват да се прехвърлят и други активи. На 13 май то придобива от „Благоевград БТ“ дъщерното му дружество „БЛ-Б“, в което има обособени имоти (към 2017 г. активите му са за 10 млн. лв.) и е без дейност.
Два дни по-късно – на 15 май, ЕООД-то
става собственик и на „едни“ други имоти – за 15.5 млн. лв.,
прехвърлени от Bulgartabac FZE „СФ-БТ“, което държеше имота на някогашната софийска цигарена фабрика.
На 23 май то придобива от дубайското Media-Plex Limited „Ди Ар Си инвест“ (104 млн. лв. консолидирани активи, над 100 млн. лв. приходи и 6.8 млн. лв. печалба). Тази компания преди време се казваше „Дореко комерс“ и точно на нея през 2016 г. Пеевски продаде своите 18% от пловдивското бижу „Юрий Гагарин“.
Тази имотна „консолидация“ на юруш
едва ли е случайна. За това говори сделката, сключена от „Благоевград БТ“ АД на 28 май 2019 година. Чрез нея благоевградското БТ продава всичките си дружествени дялове от „БЛ – ритейл риъл естейт“ ЕООД на офшорната компания „Kingfisher“ Limited“ , регистрирана в Обединените арабски емирства. Като действителен неин собственик беше посочен откровено близкия до Пеевски човек – Емил Деведжиев. Впрочем, неговото име фигурира и в управлението на няколко други фирми, за които се знае, че са под контрола на доскорошния депутат от ДПС. Цената на сделката не е ясна, тъй като в договора, вписан в Търговския регистър, се казва следното: „Продажната цена на дружествените дялове, както и начина, и сроковете за плащане, са определени от Страните в Допълнително споразумение към настоящия договор“. Както можем да се досетим, по този начин цената става скрита…
След по-малко от две години – на 3 март 2021 г., „Kingfisher“ продава своя дял на дружеството „Ейч пропърти“, което е собственост на „Джи Ес формула“ АД, управлявано от Деян Калинов.
Тези
сложни уж трансформации,
които инак не биха затруднили всеки що годе добър адвокат, преследват една единствена цел: да демонстрират, че част от имотната империя на Пеевски преминава в ръцете на Георги Самуилов (поне до момента той се въздържа от каквито и да било изявления по въпроса). Ето за това в българския фолклор си има подходяща поговорка: „Пременил се Илия, погледнал се – пак в тия!“
Кого би заблудила тази откровено съгласувана офанзива, освен обикновения електорат преди очаквано напечения вот?
Очевидно, след откритата война между обвинения в десетки престъпления бизнесмен Васил Божков и Пеевски, ексдепутатът е решил да изнесе центъра си на капиталово влияние от Обединените арабски емирства. Там множеството прокурорските обвинения завариха Васил Божков през 2020 година.
Градската легенда разказва, че самият Пеевски се е покрил във все още
достъпната мека на бегълците – Южна Африка.
Това звучи екзотично предвид, че другите две „дестинации“ – Сърбия и ОАЕ, са новата родина на най-върлите му врагове. Ето защо подобен избор на място за „потапяне“ изглежда повече от логичен. Но той би имал смисъл, само ако някой законово го преследва у нас.
При положение, че цялото прокурорско и доста сериозна част от съдийското войнство стои зад гърба му, нищо не грози ексдепутата. Така че търговските му сделки по прехвърляне на активи изглеждат по-скоро като хигиенизиране на бизнеса предвид неяснотата на предстоящите изборни резултати.
Автор: Мариета Велинова
Източник: „Банкеръ“
