В научното списание Proceedings of the National Academy of Science е публикувано изследване на група учени, които интегрират фалшиви детски спомени на субектите и след това успяват да ги премахнат от паметта.
Експериментите били проведени с 52 участници. В първия етап родителите им попълнили въпросници – те били помолени да отговорят на въпроси за детството им, да си спомнят по-ярките реални събития с децата им и да измислят два фалшиви, но напълно реалистични спомена.
Във втория етап родителите трябвало да убедят децата си, че тези спомени са достоверни.
При проведено на следващия интервю с участниците, те били помолени да пресъздадат ярки случаи от детството си. След 3 опита, се оказало, че 56% от децата вярват във фалшивите си спомени.
За да ги премахнат, експериментаторите им предложили да си припомнят поне някакъв реален източник на събитието: снимки, разкази на други членове на семейството, по-точни подробности и т.н. При предизвикването на по-подробните спомени, много от участниците в опита, осъзнали, че те са им наложени изкуствено и не са истински.
Изследванията не само демонстрират колко гъвкава може да бъде паметта на човека, но и колко фалшиви могат да бъдат спомените. Това е особено важно да се вземе предвид при даване на свидетелски показания в съда. Въз основа на натрупания вече опит учените вече са започнали да разработват методи за работа със свидетелите.
Превод и редакция: Ина Димитрова
