Процесите на глобалното затопляне водят до топене на вечнителедове, в които има огромно количество въглерод. Според изчисленията на учените, в огромните заледени пространства се съдържа повече от газа, отколкото в атмосферата на Земята.
Преди няколко десетилетия в зоната на вечната замръзналост се оказа блатото Стордален (Швеция). Климатичните промени доведоха до появата на необичайни хълмове на територията на водния резервоар, които учените наричат палси. В тях вечната замръзнабост е частично разделена от сухи торфища.
Понастоящем вечната замръзналост абсорбира въглероден диоксид и го задържа при минусова температура. Според изчисленията на учените в момента се съхраняват около 1600 милиарда тона въглерод, което е два пъти повече от този в атмосферата на нашата планета.
Глобалното затопляне води до унищожаване на вечната замръзналост, а това от соя страна – и до увеличаване броя на бактериите, отделящи парникови газове.
Експерти са създали модел, показващ как вечната замръзналост и водните тела генерират въглерод, но те не могат да отговорят еднозначно как бактериите ще се държат в условията на бързо променяща се екосистема.
Учен от Технологичния институт в Рочестър (Ню Йорк) Кармоди Маккели смята, че ако математическият модел е грешен, това може да доведе и до грешни прогнози. А те са, че ще се отделя все повече метан.
Изследователската статия на проекта IsoGenie съобщава, че в дълбините на арктическите езера има огромен брой микроорганизми, които отделят метана. В случай на повишаване на температурата на околната среда може да се получи мощно освобождаване на парникови газове, което ще прибича на „водродна бомба”.
Превод и редакция: Ина Димитрова
