Политически компас на изборния резултат

0

В навечерието на парламентарните избори изготвихме анализ на позиционирането на водещите формации върху т.нар. политически компас. Какво открихме и по каква методология може да бъде прочетено тук. Сега, след като изборите преминаха, решихме да видим как изглежда идеологическият пейзаж на официалната политика в България на старта на един нов парламент.

Политически компас на изборния резултат

С тази първа графика припомняме как се разполагат партиите и коалициите, които според предварителните и усреднени прогнози на социологическите агенции към началото на март събираха поне 1% от подкрепата на избирателите. Вече липсват АБВ, тъй като продължаваме да се придържаме към същия праг подкрепа, а липсват и БНО и „Републиканци за България“, които не сме анализирали преди изборите, макар да минават единия процент. Коригирахме позицията на „Възраждане“ – установихме, че в кампанията са боравили с програмата си от 2019 г., различна от политиките, обявени на сайта им.
Всичко, което трябва да знаете за:Избори 2021 (507)

Политически компас на изборния резултат

Развръзката от изборите може да бъде онагладена на политическия компас. Намерихме парламентарния център, като към резултатите на влезлите формации от 8values теста добавихме за тежест броя на депутатските им места, и след това отнесохме към компаса (не ползваме теста на самия компас).

Преливания

Политически компас на изборния резултат

Обърнахме внимание на данните на „Алфа Рисърч“ за това как са гласували избирателите сега спрямо 2017 г. Графиката показва не само как прелива вотът между формациите (посоките на потоците), но и между полетата на компаса (цветовете).

Веднага се вижда, че значимите преливания между различни квадранти са от двете традиционни партии в по-консервативната част на компаса (ГЕРБ и БСП) към по-либертарните и прогресивни десни. 28% от сумарния вот на опозиционните „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“ е привлечен от бивши гласоподаватели на ГЕРБ и 18% от такива на БСП.

БСП не е привлякла никакъв значим вот – едва по около 1-2% от гласовете си от няколко формации. Много по-голям е отливът. Консервативните и авторитарни десни, от една страна, и по-либертарните и прогресивни десни, от друга, са взели почти равни части от вота си от Столетницата. Вече изглежда извън всякакво съмнение, че дясноконсервативният курс на БСП работи в нейна вреда.

Лъвският пай от вота през 2017 г. е взет от негласувалите тогава и от тези, които са гласували за различни от показаните формации. „Има такъв народ“ взимат 63% от гласовете си от тези избиратели, а „Изправи се! Мутри вън!“ – 55%. Това е вероятно и най-видимият разрез на протестния вот.

Идейни и ценностни блокове

Политически компас на изборния резултат

Оформят се пет фактически блока. Изобразяваме ги на тази графика, като усредняваме резултатите на формациите в съответния блок от 8values теста и върху така намерения център на блока нанасяме общата му електорална подкрепа.

Вотът подсказва, че може би синият квадрант е достигнал точка на насищане, независимо кои точно и колко партии ще се борят за него занапред. За пореден път се вижда, че въпреки всички размествания, твърдо десният, авторитарен и консервативен вот е капсулиран, докато нарастването на по-умерените сини се дължи на нов и противоречив играч, спечелил голяма част от протестния вот. Същевременно жълтият квадрант увеличава електоралната си тежест след добрите резултати на протестните коалиции. Изглежда, че там има потенциал за ръст, ако съдим по демографските данни (силна подкрепа в столицата и донякъде сред младите) и по привличането на вот от негласували на предни избори и от традиционните партии.

Основният сблъсък на изборите се разви в умерената част на синия квадрант между ГЕРБ-СДС и „Има такъв народ“ на основата на преходния разлом статукво-протест. До този момент двете формации нямат съществени разлики в политическата си ориентация, но мобилизират различни социални групи с различни очаквания – при втората натежава антисистемният вот на младите и негласувалите на предните избори.

Позицията на „Има такъв народ“ като протестна партия в тази битка може бързо да избледнее след влизането във властта, ако не се уплътни с ново съдържание. ГЕРБ дълги години разчиташе на противопоставянето срещу БСП и призрака на комунизма, което спомогна за установяването им като основната център-дясна и проевропейска формация в страната. При отсъствие на същностно политическо различие с основния им опонент обаче „Има такъв народ“ са изправени пред сериозно предизвикателство в позиционирането си спрямо основния им конкурент.

Лявата част на компаса е големият губещ. Занапред или част от периферията на БСП ще се върне на следващите избори, или ще се прехвърли към други формации в близкия спектър, или ще продължи да прелива към дясното. Катастрофалният резултат на БСП вероятно е следствие от това, че не налага ляв прочит, а понякога и не дава глас на социално-икономическите проблеми у нас, добавено към и без това проблематичните им за много социалисти политики като въвеждането на плоския данък и предпочитанието към традиционализма през последните години. А други силни играчи вляво просто отсъстват. Тенденцията към заличаване на социално-икономическия конфликт от публичния дебат, възможна в голяма степен тъкмо с помощта на БСП, е може би най-значимият фактор за все по-изразената хегемония на дясната парадигма по икономическата ос.

В отсъствието на социално-икономическото като мобилизащ фактор конкуренцията в десния спектър е движена от други конфликти. Двата контрастни блока на авторитарно-консервативните десни и на по-либертарно-прогресивните десни печелят съответно 9% и 14% от вота, като демографските данни от екзит-половете показват, че те мобилизират сравнително различни социални групи, особено по местоживеене и възраст. Без да имат значими икономически разминавания, очевидно движението между двата блока е по вертикалната ос, изразяваща културните позиции като борбите за и против антитурските и антиромски послания и политики, а през последните години и за и против неоконсервативните идеи като тези за традиционните семейни ценности. Западната преса и академия често описва този разлом като борба между консервативното и културно-либералното.

В непосредствената ситуация днес – при отъствието на националистите и съдейки по разположението на парламентарния център и по предизборните програми и послания на формациите – културните сблъсъци ще бъдат малко. Този парламент едва ли ще се занимава с положението на различни социални групи или с битки като тази за Истанбулската конвенция. Както и самите нови представители дават да се разбере, основните сблъсъци ще се завъртят около подобряване на досегашната политика, включително чрез съдебната реформа, Изборния кодекс, антикорупцията и модернизацията на администрацията. Вероятно поне за известно време ще изглежда, че сблъсъкът, обозначаван като „консерватизъм срещу либерализъм“, е изчезнал – поне на парламентарната арена.

При трайно задушаване на социално-икономическия конфликт обаче всяко бъдещо разместване на силите вдясно неминуемо ще върне битката „консервативно срещу либерално“ обратно в дневния ред. И нещо повече – неразбиращите или неинтересуващите се от този културен конфликт избиратели, които същевременно не се припознават в БСП, неизменно ще остават заклещени в средата на линията между „консерватизъм-либерализъм“ – там, където и този път струпването е най-голямо.

В заключение

Изглежда, че изборите очертават увеличаване на фрагментацията на политическата система в България, като традиционните сили губят част от вота си за сметка на новите протестни формации. Последните, ако не предложат същностно различни политики от тези на партиите на статуквото, дългосрочно не биха могли да удържат подкрепата, която мобилизират сега, тъй като разломът протест-статукво е временен и избледнява при влизането във властта. В този смисъл е значимо и че не съществува формация, която да е изразител на протестни настроения вляво. Изказването на Корнелия Нинова по време на първия брифинг на БСП след изборния ден, че хората разпознават партията като част от статуквото, е значимо далеч отвъд тежкото положение на партията, а именно като отсъствие на видим социално-икономически дебат и изобщо леви мобилизации.

Както коментирахме и преди изборите, от парламент с подобен състав трудно могат да се очакват политики в полза на мнозинството, работещи или пък в посока намаляване на икономическите неравенства. Въпреки че се намираме в период на тежка криза, огромните налични средства за възстановяване и факта, че България продължава да води в европейските класации за икономически неравенства и за процент на хора, живеещи в бедност и материални лишения, на политическата сцена няма алтернативни визии за по-социално бъдеще на страната. Тези дълбоки системни проблеми не намират политически изразител и решения. Ето защо може да се очаква, че тлеещите недоволства ще продължат да търсят своето осмисляне, а оттам и своите пробиви в политическото поле – фиктивни и временни или същностни и трайни.

Ивайло Динев е доктор по политически науки от Университета „Сант’Анна“ в Пиза и изследовател в Института по социални и синдикални изследвания. Бил е гост учен в Центъра по изследвания на Югоизточна Европа в Грац и е водил лекции във Флорентинския университет.

Станислав Додов е социален педагог с фокус в сферата на човешките права, правата на децата и политическия тренинг. Работил е като координатор, фасилитатор, обучител и консултант с множество организации в България и Европа. Занимава се и с публицистика.

Автори: Ивайло Динев и Станислав Додов

Източник: „Дневник“

Прегледана: 44398

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече