Да отиде човек в Занзибар и да не види с очите си маймунките червен колобус е почти углавно престъпление. Смешните шебечета се въдят единствено на този остров и от тях са останали не повече от 1500. Оказва се, че колобуси има из цяла Африка, но не и такива с червеникава козинка на гърба. „Обиновените“ са по-многобройни, обаче застрашително намаляват, понеже месото им се смята за деликатес сред бушмените-гурмани.
Това разказва в увлекателна история пътуващата писателка и журналистка Маги Гигова в предаването си по БНР „Покана за пътуване“.
Недалеч от курортното селце Джамбиани в Занзибар се намира резерватът „Джозани Чвака бей“. Той си е истински капан за туристи – бусчета с любопитковци от цял свят непрекъснато акостират на напукания паркинг и чакат ред да пуснат лептата си в касичката, наречена национален парк.
Усмихнат младеж ни поема и бълвайки факти за червения колобус, ни повлича към близката джунгла. Там животинките, привикнали с човешкото внимание, са потънали във всекидневните си занимания като подскачане от клон на клон, похапване на плодове, взаимно пощене и прочие маймунджулъци.
Научаваме, че колобусите живеят на стада от 10 до 80 „особи“ на принципа на харема – на един самец се падат по няколко жени и общото им потомство. Любопитното е, че щом достигнат до юношество, семействата гонят младежите и известно време те живеят отделно. Мъжките създават скитащи се ергенски групи, докато женските бързо се присъединяват към някое стадо.
В общностите им цари строга йерархия, включително и по въпросите кой с какво ще се храни или къде ще спи. Най-вкусните плодове са предопределени за „елита“, нисшестоящите са задължени да пощят козината на „началниците“ си. И родствените връзки нямат никакво значение при мъжките. Понякога самците убиват бебетата или подрастващите. Затова за тях се грижат само самките. Колобусите общуват помежду си чрез гръмки викове, жестове и характерни пози.
Джозани не е голям – около 50 кв. км, но пък е единственият национален парк в Занзибар. Създаден е през 2004 година и името му по паспорт е Jozani Chwaka Bay National Park.
Червените шебеци са толкова почитани, че често се срещат забавни пътни знаци „Внимание! Колобуси!“. И те действително пресичат пътя – първо пускат „съгледвач“ и ако няма коли се втурват на група като последни подтичват майките с бебета, вкопчени в козината на гърдите им.
Цялото наименование на маймуните е Червен колобус на Кърк, по името на британеца Джон Кърк, който пръв ги е описал. Любопитното при тях е, че те имат само четири пръста, петият прилича на смешен израстък. Затова се казва Колобус – от недъгав, осакатен на старогръцки.
Снимка: Маги Гигова
