21 юни е най-дългият ден в годината: 15 часа и 19 минути за нашите географски ширини. Това е денят на лятното слънцестоене, когато в Северното полукълбо настъпва лятото, а в Южното – зимата.
Астрономическото лято настъпва в 6:32 ч., когато Слънцето ще бъде в точката на лятното слънцестоене в съзвездието Бик (Телец), близо до границата му с Близнаци, съобщи за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и катедра „Астрономия“ при СУ.
Най-късият ден ще е 21 декември: 9 часа и 2 минути. Това е денят на зимното слънцестоене.
На 21 юни се наблюдават най-североизточният изгрев на Слънцето и най-северозападният му залез. Затова в началото и в края на дните около лятното слънцестоене Слънцето осветява най-добре северните стени и фасади на сградите, северните склонове на планинските върхове и местностите под тях.
По обяд слънцето се издига най-високо – на около 71° над южния хоризонт за нашите географски ширини. Тогава предметите хвърлят най-къси сенки. Това е и причината да настъпи лятото – по-отвесно падащите слънчеви лъчи и повишената продължителност на деня затоплят Северното полукълбо на Земята, докато в Южното започва астрономическата зима.
При пълнолуние около началото на астрономическото лято се наблюдава най-югоизточният изгрев на Луната и най-югозападният ѝ залез. За 2021 г. това ще се случи в началото и в края на нощта на 24-и срещу 25 юни. Същата нощ в 01:40 ч. (за София) Луната ще кулминира най-ниско над южния хоризонт, на височина само 21° (максимално южно луностоене за лятното полугодие). С други думи, през цялата нощ срещу 25 юни пълната Луна ще се наблюдава ниско над хоризонта.
При пълнолуние, случващо се близо до датата на зимното слънцестоене, Луната се издига най-високо в небето в полунощ, докато на обяд Слънцето е видимо най-ниско над южния хоризонт.
„Причината за настъпването на годишните сезони е наклонът на земната ос на въртене, който към 21 юни 2021 г. е 23 градуса 26′ 14.7″. На датата на лятното слънцестоене Слънцето се издига на този ъгъл над небесния екватор, греейки по-отвесно за Северното полукълбо на Земята. На датата на зимното слънцестоене е обратно – централното ни светило е видимо на посоченият ъгъл под небесния екватор, греейки косо за нас, но по-отвесно за Южното полукълбо, където настъпва лятото. Тази промяна на слънчевото греене периодично затопля и охлажда двете полукълба, водейки до смяната на сезоните“, каза обясни Маркишки.
