Бившият премиер вижда шанс да се понрави на западните ни партньори като преобърне досегашната си позиция за Северна Македония
Бойко Борисов обожава да говори пред публика за своите подвизи на международната сцена. Бившият ни премиер винаги е възприемал благоволението на чуждите държавни глави като върховно признание за държавническия си успех. Затова и досега продължава да се хвали: „Последните 4 години, докато управлявахме ние, България беше фаворитът на Балканите.”
При такива случаи водачът на ГЕРБ обикновено предпочита да говори общо и бомбастично. Затова направи впечатление колко често и обилно се фокусира напоследък върху Северна Македония. Отношенията на България с югозападната й съседка са изключително обтегнати, откакто през ноември 2020 г. правителството на Борисов отказа да й позволи да започне преговори за членство в ЕС. Препъникамъкът беше общата история на двете страни, по чието съдържание и интерпретация и досега не можем да се разберем. Позицията на София се запази непроменена и след като властта премина в служебния кабинет на президента Румен Радев. И точно сега Борисов изведнъж заговори по съвсем различен начин.
Промяната се забеляза отчетливо в един негов дълъг монолог по темата на среща с партийни комсомолци на 13 юни. „Радев раздели държавата във всичко. Сега разделиха народа и по темата Северна Македония. Кое е по-добре – да имаш съсед член на ЕС и НАТО, или не?”, попита бившият премиер. И продължи: „Представете си, вие сте македонци, и съседите ви, най-близките ви хора, казват: няма да вървите в ЕС, няма да ходите там. Дали ще ви обичат? … Историята е важно нещо. Но оставете историците да свършат работата. Вие сега с тази позиция: ние, ние, ние, създавате такава вражда, че поколения наред да се мразят.”
В същия дух говори и с македонския премиер Зоран Заев на срещата им на 17 юни. Борисов първи го посрещна на българска земя и нападна пред него кабинета на Радев: „ … сегашното служебно правителство има всички права и може да преговаря с вас – може да подпише нов договор, да прави каквото желае. Но те ще избягат от отговорност, защото те винаги така правят. В същото време лъжат евроатлантическите партньори, че са “за” влизането на Северна Македония в ЕС.” А на следващия ден изникна на брифинг на ГЕРБ, на който декларира: „Ние като политици трябва да намерим компромис.”
Завоят, който прави герберският вожд, е направо изумителен. Точно неговото правителство блокира старта на преговорите между Скопие и Брюксел с мотива, че договорът за добросъседство, който сключи със Северна Македония през 2017 г., не се спазва. Борисов подели „македонския въпрос” между двама от вицепремиерите си – Красимир Каракачанов и Екатерина Захариева. Е, сериозно ли някой би очаквал компромиси и напредък в разговорите със Скопие, когато сред водещите фигури от българска страна е водачът на ВМРО Каракачанов, чиято идеология се гради основно на борбата с македонизма?
А Захариева, тогава външен министър, очевидно беше инструктирана от Борисов да поддържа по-агресивен курс на българската дипломация. Така се стигна до интервюто й пред немското издание „Ди Велт” срещу македонските власти: „Те бяха и доста брутални към мен, когато се осмелих да критикувам честването на 40-годишнината от смъртта на един от най-мрачните диктатори – Тито … това е все едно кметът на Берлин да предложи да се чества смъртта на Хитлер.“ После ведомството й шумно разкри антибългарски център в Любляна, финансиран от Скопие, намеси се в скандала с тормозения от сънародниците му македонски участник на „Евровизия”, и още, и още. Въобще, който у нас е искал да намачкаме македонците, сбъдна мечтата си благодарение на правителството на Борисов.
Служебният кабинет на практика не промени с нищо политиката на предшествениците си спрямо Северна Македония. Хората на Радев отказаха да променят позицията на страната ни пред Португалия, която ръководи ротационното председателство на ЕС, и пред Европейската комисия. Даже се скарахме и с хърватите заради промакедонски настроения им президент. А Зоран Заев, който пристигна в София на 17 юни с надеждата, че ще повлияе на новата власт, беше принуден да си замине с празни ръце. И точно в този момент отвсякъде започна да изскача Бойко Борисов – вече седмици наред се горещи за разделенията между народите, погубеното бъдеще на младите от двете страни и измамените от Радев евроатлантически съюзници.
А дали босът на ГЕРБ не се вълнува най-много от последното – какво мислят по въпроса западните ни партньори? Да не забравяме, че евроинтеграцията на Северна Македония (която върви в пакет с Албания) стана приоритетен въпрос за европейските дипломати от ноември 2020 г. досега. На практика няма среща между представители на нашето външно министерство и на друга страна-членка, на която да не се засегне казусът. Не може иначе – става въпрос за следващата вълна на европейското разширяване. И тази вълна се разби именно в правителството на Борисов – така видяха нещата Европа и светът.
Сега обаче, когато е извън властта, бившият премиер разполага с възможността да не следва интереса на държавата, а единствено собствената си политическа изгода. А тази изгода в момента диктува да поддържа поведение, което е точно обратното на курса му като шеф на правителството. За него това е шанс: на първо място, да се върне в светлините на международната политика, като се намеси в казус от европейска величина; на второ място, да внуши, че за разлика от Радев и кабинета му, е поддръжник на каузата за евроразширяването и така застава на страната на големите западни държави и Европейската комисия. За да им се понрави още повече, като нищо може да заговори, че трябва по-бързичко да вкараме Северна Македония в евроклуба заради руското влияние на Балканите.
А всъщност, ако утре ГЕРБ се върне начело на държавата, най-вероятно отново ще смени външнополитическия си курс. Забелязвате ли колко неясен всъщност е Борисов сега? Възмущава се, че служебното правителство възпира евроинтеграцията на комшиите, но не казва нищо конкретно какво по-различно би направил, ако партията му управляваше. Така отново си оставя вратичка – в случай, че трябва за пореден път да се обърне, ако ГЕРБ отново влезе в правителството. И няма да му бъде трудно – най-големите политически сили у нас (освен може би ДПС) остават безкомпромисни срещу домогванията на Скопие. И Борисов спокойно ще може да каже: аз едно искам, ама те друго ме принуждават. Ние обаче ще знаем каква игра в действителност играе.
Автор: ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ
Източник: „СЕГА“
