Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ направи публично признание, което заслужава внимание. ”Г-н Пеевски ми е личен приятел, ние се познаваме от 2001 година с него. Г-н Пеевски никога не е бил част от ДПС и никога не е участвал във взимането на политическите решения в ДПС, защото ДПС функционира съгласно решенията на своите колективни органи: ЦОБ, ЦС, областен, общински съвет, местен съвет.
Г-н Пеевски не е бил член на ДПС, но той е мой приятел и един от близките хора до ДПС от 2008 година, той стана част от гражданската квота и активно сме работили в защита на демокрацията в България и евроатлантическата ориентация на България.“
В предизборна кампания, когато от САЩ налагат санкции на Пеевски по закона „Магнитски“, а в България името на олигарха е олицетворение на корупция, да се обясниш в любов точно на този човек, е чисто безразсъдство. Освен ако зависимостите от него не са те направили пленник на „Стокхолмски синдром“…
Очевидно в понятието мъжка дружба Карадайъ не включва кражбите, корупцията, измамите… Мустафа обича Делян и за него няма значение, че дали приятелят му е замесен в контрабанда за стотици милиони, а част от печалбите са отивали за терористични структури. Или, че Пеевски е организирал пуча срещу КТБ, а след това заграби голяма част от активите на банката. Нито, че е ползвал ББР като прасенце-касичка. Обича го въпреки това. Или заради това?…
Същите чувства към Пеевски изпитва и Борисов. Как иначе да си обясним, че години наред не даваше косъм да пане от главата му, въпреки изнесените доказателства за престъпления от различен характер. Дори му поволи да кадрува в МВР, ДАНС и други служби. По братски си поделиха прокуратурата, Цацаров и Гешев. Борисов дори Доган не обича толкова, макар че той го е направил генерал.
Мдааа… А майка му на Пеевски се разграничи от сина си.
И каква стана тя? Мъжката любов излезе по-силна от майчината…
Автор: Емил Азар
Източник: Frognews.bg
