След тежката бомбардировка, на която служебният кабинет подложи съда за невписаните нови ръководства на ББР и „Автомагистрали“ ЕАД, е крайно време шоуто да спре. Колкото и голямо да е недоверието към българското правораздаване, задължително за всеки юрист е да чете законите и съдебните актове преди да ги коментира публично и от височината на собствената му камбанария. И понеже няма министерство без юристи, съветваме членовете на кабинета да ги ползват по предназначение, а не когато вече е късно.
Без да имаме колебания относно безобразията, натворени от досегашните ръководства на ББР, споделяме, че служебните министри се поувлякоха. Вярно е, че по-късно Кирил Петков и Виолета Комитова увериха, че емоционалните им реакции не са били насочени срещу независимостта на съдебната власт, но вече беше късно. Ответната реакция на Софийски градски съд бе навременна, но само наля още малко масло в огъна и зрелището „Съдът брани статуквото“ продължи с пълна сила.
Да, за морала на старите ръководства, които
отказват да си тръгнат без бой,
може да се разсъждава. Може да бъде разбрано и недоумението на служебните министри, че не им е позволено да уволняват с един подпис, макар и капиталът на поверените им дружества да е 100% държавен. Не може да има възражения и срещу задължението им да търсят обезщетения за щетите, нанесени на дружествата и на държавата. Никой не може да има претенции и срещу исканията им за пълна проверка на системата за разпределение на делата на случаен принцип.
Но, когато обявяваш, че един съдебен акт е „в пълнo нecъoтвeтcтвиe cъc зaĸoнa“ и че „дълбoĸoто вътpeшнo yбeждeниe нa cъдията e бaзиpaнo нa нeщo дpyгo ocвeн cлeдвaнeтo нa зaĸoнa“, трябва да си проверил нещата. И да си открил онази пробойна, която ще доведе дотам, че хем ти да критикуваш, хем критикуваните да ти ръкопляскат. Тоест – реториката да е в рамките на базовата обективност. А тя изисква да бъде признато, че определенията с които съдийките в Търговското отделение на СГС Мария Вранеску и Валерия Братоева
спряха вписването на новото ръководство на ББР,
са вероятно правилни и законосъобразни. Поне докато и ако не бъдат отменени от горната инстанция.
Поисканото от министъра на икономиката вписване в Търговския регистър на новото ръководство на ББР наистина е спряно от съда заради иск, заведен от отстранения изпълнителен директор Николай Димитров. Претенцията му е решенията за отстраняванията им да бъдат обявени за нищожни, защото са опорочени и не поражда правни последици. При тази ситуация съдът се позовава на разпоредба в ГПК, която го задължава да спре дадено охранително производство, ако има висящо дело относно т. нар. преюдициално правоотношение. Тоест – такова, което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт.
От юридическа гледна точка най-интересна е колизията на цитираната разпоредба в ГПК с посочената от Кирил Петков разпоредба в Закона за кредитните институции. Тя гласи, че издаваните от Управителния съвет на БНБ административни актове по ЗКИ и
относимите европейски регламенти
подлежат на незабавно изпълнение, а регистърното производство в Търговския регистър във връзка с тези актове не подлежи на спиране. Според съдийките от СГС обаче хипотезата е съвършено различна: промените в ръководството на ББР не са последица от одобрението на БНБ, а от решението на едноличния собственик на капитала, т.е. на държавата като принципал. Затова и обжалването на спряното вписване е подсъдно на гражданския (търговския) съд, докато актовете на Управителния съвет на БНБ подлежат на контрол пред Върховния административен съд.
Друг е въпросът как ще бъде обяснена ситуацията пред Брюксел, чийто мониторинг мърху правото и вътрешния ни ред затъна в безплодно сътрудничество с еднозначна оценка.
Автор: Огнян Стойчев
Източник: „Банкеръ“
