На 11 юли 2021 г. българските избиратели отново ще гласуват за народни представители – само три месеца след последните избори. След като партиите и коалициите не успяха да съставят и излъчат правителство, 45-тия парламент се превърна в най-краткия от новата ни история. Подобен сценарий беше вероятен през 2005 година, но тогава в крайна сметка с третия мандат, този на ДПС, правителство беше излъчено.
45-тото Народно събрание ще бъде запомнено основно с промените в Изборния кодекс. Според приетите промени изборите ще се проведат основно машинно като хартиените бюлетини ще са изключение.
Губи ли България време и пари за избори, които ще повторят ситуацията от 4 април 2021 г.? Нека да разгледаме сходни примери от Европа. Оказва се, че с няколко изключения подобни бързи предсрочни избори не променят съществено изборните резултати на политическите партии и коалиции.
Достатъчни ли са 3 месеца за промяна на избирателните нагласи?
В периода между 1848 и 2015 г. само седем други страни са провели подобни предсрочни избори в рамките на 6-месечен период. В някои от тези страни това се е случило многократно. Данните, представени на фигурата, показват ясно, че гласоподавателите не са склонни да променят гласа си в такъв кратък диапазон.
Фиг. 1 Електорална волатилност по време на 26 проведени парламентарни избори в Европа
Източник: whogoverns.eu
Графиката илюстрира промяната в предпочитанията на избирателите между двата избора. Политолозите наричат това „електорална волатилност“. С три изключения изборите в кратък интервал от време показват по-ниска електорална волатилност, т.е. избирателите не са променили драстично партийните си предпочитания. В 10 от 13 избори само 9% от гражданите са променили гласа си. За такъв кратък период не се наблюдават съществени различия в политическите послания на партиите. Съответно избирателите не са мотивирани да променят гласа си.
Изборите в кратък период от време намаляват фрагментацията
Предсрочните избори по-скоро затвърждават избирателните нагласи и стесняват кръга от предпочетените партии от гражданите. Данните за този тип избори показват намаляване на фрагментацията. Само при проведените бързи предсрочни избори в Германия (1932 г.), Гърция (2015 г.) и Молдова (2010 г.) се наблюдава увеличение на значимите за изборните резултати политически формации. В 7 от тези 13 избори ключовите играчи остават непроменени, а в останалите 5 – новите политически сили със сериозни позиции не наброяват повече от две.
Фиг. 2 Електорална фрагментация след 26 проведени парламентарни избори в Европа
Източник: whogoverns.eu
Ето какво се случва: партиите са напълно наясно, че не разполагат с достатъчно време да мотивират избирателите да променят своя глас. По тази причина те избират следващата най-добра стратегия – да формират нови стратегически коалиции, за да увеличат изборните си резултати. В България наблюдаваме точно такива процеси. Пример за това е широката лява коалиция, която Корнелия Нинова анонсира. По този начин БСП цели да консолидира левия електорат в България.
Същото важи и за патриотичните формации, които по отделно не успяха да влязат в парламента на предишните избори. С новата коалиция „Българските патриоти“ ВМРО, НФСБ и „Воля“ целят да обединят националистическия вот и по този начин да си осигурят парламентарно представителство. Тези примери отразяват нагласата на партиите да търсят стратегическо партньорство вместо да се опитат да привлекат нови гласоподаватели.
Какво всъщност се променя?
Фигура 3 по-долу показва моделите на последователност в управлението при такива избори, т.е. когато една и съща партия участва в управлението повече от веднъж. Наричаме това – затваряне на партийната система. По този начин можем да разберем колко предвидим е съставът на следващото правителство. Данните показват, че водещите партии по-скоро запазват позициите си. В 9 от 13 подобни предсрочни вота партията с най-много подкрепа запазва водещото си място.
Фиг. 3 Затваряне на партийната система сред 26 проведени избори в Европа
Източник: whogoverns.eu
В случаите, когато опозицията печели изборите, тя запазва победата си и на последвалите предсрочни избори. Това наблюдаваме в Дания (1920 г.), Великобритания (1974 г.) и Гърция (1933 г., 1990 г., 2012 и 2015 г.). Единствено в Дания (1953 г.) и Молдова (2010 г.) управляващата коалиция губи последвалите предсрочни избори. Като изключение от общата тенденция се открояват Ирландия между 1923 и 1932 година, където управленският монопол се запазва, и Португалия, в която опозицията печели всички избори.
Какво значение има всичко това за България?
От разгледаното до този момент може да обобщим, че на изборите на 11 юли не може да очакваме драматична промяна.
Гласоподавателите нямат достатъчно време да променят своя избор. Въпреки това, трябва да отразим случилото се в страната след изборите на 4-ти април, което може да направи България изключение от правилото. Динамичната политическа обстановка, медийните атаки, скандалът с лицата, включени в списъка „Магнитски“ ще се отразят на електоралните предпочитания. Това може да доведе до спад в подкрепата на едни партии и засилване на протестния вот в подкрепа на други. По този начин могат да се наблюдават размествания в резултатите.
Има вероятност протестните партии да увеличат резултата си вследствие на включването на български политици в списъка „Магнитски“. Промените обаче трудно биха били драматични. Социологическите проучвания потвърждават тезата, че към този момент партиите и коалициите запазват подкрепата си, което означа, че отново предстоят нелеки преговори и компромиси.
Трети предсрочни избори на този етап не са възможни. Причината е, че парламентът ще трябва да насрочи дата за президентските избори през есента. Дори формациите отново да не успеят да излъчат правителство, президентът няма да може със свой указ да разпусне парламента. В този случай настоящото служебно правителство или ново назначено от президента ще трябва да управлява.
Друг възможен сценарий е парламентарно представените сили да постигнат съгласие за експертно правителство. Дори в такъв случай парламентарната дейност ще трябва да продължи и формациите да намерят начин да работят едни с други. Тези предсрочни избори може да се окажат начин, по който партиите да се научат да „играят с картите, които са им раздадени“.
Автор: Теодора Йовчева, Фернандо Касал Бертоа
Източник: „Дневник“
