Д-р Николай Михайлов, психиатър и богослов, коментира по БНР предложения от Слави Трифонов кабинет начело с Николай Василев. Аз не съм изненадан от този почерк, защото това е в стилистиката на един шоумен – той трябва да поддържа интереса, да произвежда резки движения, да не бъде банален… От мълчанието на Слави Трифонов, от неговото бягство, така да се каже, в сумрака на тези предварителни месеци от предизборния етап до тази внезапна и изпреварваща изява по-малко от ден след изборите виждаме тъкмо лице, което трябва на всяка цена да сащисва, за да предизвика един стилистически дисонас, един контраст с това, което е било преди него.
Защото те са от един род хора. Те са малко или повече специалисти по чалгата, да го кажа така, директно. И с това не искам да дисквалифицирам априорно това, което се кани да прави г-н Слави Трифонов.
Всичко може да бъде допуснато. Има много голям въпрос – доколко сериозно е консултиран този кабинет. Защото тази група от три партии, които наричат себе си антистатукво, все пак се движат като своеобразен блок на намерението да реформират България в епохата след Борисов. Това знаменито изчегъртване е колективно дело и за колективно наслаждение.
Ако сега те се озоват в изненада да гласуват за министри, за които за първи път ще чуят – допускане, което ми се струва слабо вероятно, това е нещо като извиване на ръце, почти прилича на шантаж… Следователно въпросът за предсрочните избори не изглежда толкова невъзможен, колкото ви се струва, казва им той. Мисля, че това е договаряно, иначе твърде шокиращо е някак си за „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън“, които ще трябва да работят с един парламент синергично. Без това не може да управлява Слави Трифонов.
Всичко, което трябва да знаете за:Служебният кабинет (268)
С кого е договаряно това правителство е въпрос за един милион. Това е въпросът. Нека не бъдем деца, при положение че сме живели над 30 години либерален режим на политически живот. Ние познаваме до болка добре този режим, който предхождаше либералната демокрация. Но познаваме и този, който не беше висше наслаждение.
Така че това, което се нарича задкулисие, и тази игра на договаряне е просто правило, без което не може. Има фигури, които живеят на Запад, но се яват дежурно, когато правителствата се формират. Познавам такъв човек, който отново е тук. Услугите му на нещо като парламентьор и комуникатор са безспорни и през годините доказани. Така че той е един образ на тази задкулисна политика, без която не може сякаш всяка политика и особено не може българската. Нито една дума няма да кажа повече.
Реалната власт вече не принадлежи на Бойко Борисов. Той представлява минало в един много специфичен и типичен за него смисъл. Неговото словесно разточителство и неговата реторическа фигура на човек, който съвършено откровено инструментализира простотията като политически инструмент – това се прави понякога в популистки режими. Но това, което той направи, надхвърля всички артистични постижения на популизма дотук. Кулминацията е, разбира се, онзи знаменит етюд в неговата спалня с тези кюлчета и прочее. Те могат да бъдат описани детайл по детайл в нещо като своеобразен анти-„Оскар“, „Златната малинка“.
Това е сякаш приключило, защото този човек е ударен в ядрото на собствения си нарцисизъм. Нещо е отнето от неговата магическа сила да съблазнява чрез свръхчовешко доверие към собствения си модус на поведение, тази самохвална реторика на човек, който никне непрекъснато от народа и от противоправните сектори на действителността. Това нещо ще се успокои.
Съставът на правителството на Трифонов е за контраст и това е верен ход. Друг въпрос е доколко те са квалифицирани да управляват, защото този лайфстайлинг силует на красив и интелигентен не гарантира никакво политическо умение. Някои от тях са хора на външното въздействие, на нещо, което по-скоро блазни окото. Няма лошо в това, защото умората от свръхчовешкото нахалство на премиера дотук е огромна и деградираща. Това е обучение в толерантност към това, което трябва да бъде евакуирано от българската действителност, ако ние искаме просто да се защитим като екзистенциални същества.
Аз бих се изненадал, ако всички предложени за министри се озоват в деня на клетвата. Не вярвам това да стане. А ако стане, това означава, че на Слави Трифонов е даден карт бланш в предварителните разговори да предложи свой кабинет, да поеме цялата отговорност и да катастрофира самостоятелно.
Всичко е възможно. Нека ги гледаме от дистанция, като естетически феномен и като специално театрално предложение, различно от това, което виждахме в лицето на Борисов. И това ще бъде за нас някакво утешение. Предстоят ни интересни дни, ако приемем българската политика като нешо забавно по-скоро, отколкото като нещо, от което много зависи за нас. Ние не трябва твърде много да инвестираме в домашната политика, защото България е под отчужден контрол, съветване или деликатно вразумяване.
Борисов е заменен от нещо, което изглежда по-ловко, по-упражнено във всякавечерната игра на директно облъчване, каквото правеше Слави Трифонов. Това е своеобразно сподвижничество, нека му го признаем, независимо от дефектите, които са причинени върху масовото съзнание. Но сега ще е по-интересно, доколкото около Трифонов има хора, които са, струва ми се, по-интелигентни, по-психологични, бидейки сценаристи, отколкото тези, които се подвизават сега около Борисов. Когато Борисов си отиде, ГЕРБ ще стане договоро-способна партия. И това не пропускайте.
Автор: д-р Николай Михайлов, БНТ
Източник: „Дневник“
