Поредната порция настъргано брюкселско зеле с фигурка на главния прокурор отгоре поднесе Европейската комисия в годишния доклад за върховенството на закона в България. Избирателно посочване на отделни проблеми, премълчаване на много други, липса на ясна позиция срещу статуквото, лицемерие при оценката на отделни източноевропейски страни – всичко това гарнирано с обичайната заръка: „Предизвикателствата остават – карайте нататък!“
Отново не е намерено нищо укорително в дейността на Висшия съдебен съвет (ВСС) извън разпределението на местата между двете му колегии, което давало прекомерно влияние на главния прокурор. Ролята на парламентарната квота е оценена негативно с аргумента, че води до малцинство на съдиите, избрани от съдии. Така шефът на държавното обвинение продължава да играе решаваща роля в Прокурорската колегия, като запазвал „значително влияние върху Пленума и потенциално в Съдийската колегия, тъй като нейни членове от парламентарната квота може да идват от редиците на прокурорите“.
Позовавайки се на практиката при гласуване,
докладът подчертава ограниченото влияние на съдиите
извън парламентарната квота.
С добавката, че справянето с проблема със състава на ВСС става по-належащо, тъй като действащата система за избор ще повлияе на бъдещите избори за следващия му състав, а оттам и на други важни позиции в съдебната власт. Конкретно посоченият казус е „посветен“ на изтичащия догодина мандат на Лозан Панов – председател на Върховния касационен съд и лидер на съдебната опозиция.
Отхвърлените от Конституционния съд промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт, с които беше въведена фигурата на специалния прокурор, който да разследва главния, са посочени без насока с какво да бъдат заменени. Отново е констатирана „липсата на възможност за ефективно наказателно разследване на главния прокурор и неговите заместници“, но не казана и дума по отношение на евентуалните им действия, заради които да бъдат разследвани. Удивителна
липса на конкретика предвид яростната атака на Брюксел
срещу Полша и Унгария за точно определени ходове в съдебната сфера.
В крайна сметка напомнят, че „предизвикателството с отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор остава“. Актуалният в последните месеци детайл с липсата на съдебен контрол върху отказите за образуване на досъдебно производство е споменат, но без да става ясно има ли такава практика в Европа.
Отново е отбелязана липсата на закон за лобизма и за
специална защита на подаващите антикорупционни сигнали.
Същевременно въпросът за изваждане на прокуратурата от съдебната власт е деликатно подминат, макар че на практика би решил кардинално този за влиянието на прокуратурата в ръководството на съдебната власт. Защо ли?
Останалото е пълнеж.
Дигитализацията на правораздаването у нас практически изоставала, конкурсите за повишения на магистрати се бавели обезпокояващо, съдебният инспекторат надхвърлил срока на мандата си, а кариерният бонус за членовете на ВСС бил леко необясним, но законен. Някак си между другото е казано, че „въпреки засилената дейност по разследване, резултатите под формата на окончателни присъди за корупция на високо ниво остават ниски“. Та все още предстояло „да бъдат постигнати солидни резултати с окончателни присъди за корупция на високо ниво“.
Тук някъде в бележка под линия са посочени „българските“ санкции, наложени от САЩ по глобалния закон „Магнитски“, за което
Брюксел няма никаква заслуга, а носи конкретна вина.
Предишното залитане по ефективността на специализираното наказателно правосъдие също е заменено с добра оценка за бързината на административното. Върховният касационен съд също се представял добре в тази насока. Чуйте обаче най-важното, което направо шокира: „Липсата на данни обаче за ефективността на съдебните и извънсъдебните граждански и търговски дела (съдилища от първа и втора инстанция) не позволява правилна оценка на обща ефективност на съдебната система“.
На този фон не само съдът, но и прокуратурата няма от какво да се притесняват.
Нещо повече – от държавното обвинение искрено се кефят, определяйки доклада като реалистичен. Оценката за наличие на засилената дейност по разследване била положителна подобно на тази за финансовото и кадрово обезпечаване на специализираното правосъдие. Хубаво било и това, че Еврокомисията не пише вече втора година доклад по безполезния мониторингов механизъм, което било „показателно за неотменимостта на постигнатия напредък в областта на реформата на правосъдието и противодействието на организираната престъпност и корупцията“.
От държавното обвинение приемат като „предизвикателство“ оценката за
липса на окончателни присъди по знакови корупционни дела,
но причината за това бил формализма в наказателния процес, за чието ограничаване настоявали. И били убедени, че „единствено конструктивното взаимодействие между всички отговорни институции може да осигури нужния консенсус за отговаряне на препоръките в Доклада на ЕК относно върховенството на закона за 2021 година“.
„Прокуратурата и занапред ще продължи да дава своя принос за реформата в съдебната система, като същевременно ще отстоява независимостта ѝ като най-голямата гаранция за върховенство на правото в Република България“, се заявява в позицията на държавното обвинение, в която няма и следа от притеснение във връзка с евроконстатациите. Така де, след като
брюкселският новоговор за кой ли път легитимира българското нищоправене,
какво толкоз трябва да му се притесняваме?
Лицемерна публична комуникация на високо равнище, в която реалната ни съдебна действителност е все по-трудно различима. При послания от този тип, отправени към звездите, съдебно-политическата корупция просто си мести приоритетите от едната папка в другата, след което ги поднася опаковани обратно в Брюксел. Защото, както се казва в доклада: „съдебната реформа в България е постепенен процес с важни последици за съдийската независимост и за общественото доверие, но предизвикателствата остават“.
Автор: Огнян Стойчев
Източник: „Банкеръ“
