Урок първи. През 1991 г. СДС спечелва изборите, но със 110 мандата няма парламентарно мнозинство. Правителството на Филип Димитров е избрано с гласовете на ДПС, но без ясно споразумение за политиките и без тяхно участие в правителството.
Урок първи гласи: подкрепа без ясни ангажименти и участие лесно може да бъде оттеглена. Дори подкрепата да е заявена като безусловна, условия винаги има.
Слави Трифонов изпревари моя урок номер две. Дали го знае или тепърва ще го учи по трудния начин?
Вторият урок е свързан с правителството на Любен Беров. Тогава аз бях депутат в 36-тото Народно събрание и с него се познавахме от президентството, когато бяхме съветници на президента Желев. И до днес вярвам, че той искаше да бъде почтен. В първите месеци на своето премиерстване той всяка вечер ми звънеше по телефона и отчаяно търсеше някаква подкрепа от СДС, вероятно предусещайки каква роля е отредена на неговото правителство. Търсеше подкрепа, която аз нямаше как да му осигуря.
И тук идва урок номер две. Всички правителства са на България, но зад всяко стои конкретно мнозинство и интересите, които движат това мнозинство, определят истинските приоритети на правителството. Любен Беров искаше да бъде почтен, но правителството му остана в историята като правителството на „Мултигруп“.
И до днес сред много хора битува илюзията, че Жан Виденов бил много честен, защото излезнал беден от политиката. Всеки политик трябва да излиза от политиката с материално състояние, което съответства на законните му доходи и това едва ли трябва да бъде изтъквано като достойнство за когото и да било. И колко може да е честен един премиер, когато неговото правителство роди първите крупни политически скандали в новата ни история, свързани с кръга „Орион“ и Веска Меджидиева.
Но не това е важното. Неговото правителство докара България до най-голямата икономическа катастрофа. Жан Виденов говореше чудесно английски език, сред неговите министри имаше добре образовани хора, които също знаеха езици, но както премиерът, така и правителството като цяло, бяха тотално некомпетентни да управляват.
Урок номер три е следният: съвременното управление, за да бъде успешно, изисква съчетание от много фактори. То трябва да бъде предвидимо в действията, да води открита политика, да умее да организира администрация с висок професионален морал и да е способно да носи отговорност за своите действия в условията на активно гражданско общество, да откликва и да може да коригира своята политика в съответствие с обществените настроения, но като отчита икономическите реалности. И всичко това да става при спазване на върховенството на закона.
С
Иван Костов е безспорно най-добрият държавник и премиер в последните 30 години, но далеч не е добър кадровик. Тук нямам предвид хора като Христо Бисеров, Йордан Цонев, Евгени Бакърджиев (Бог да го прости), чието присъствие беше наложено от необходимия за запазване на мнозинството баланс на силите. Но под неговото крило израснаха и голям брой жалки венцехвалещи го мижитурки. Ще се огранича с един може би най-ярък пример – настоящият венцехвалец на Бойко Борисов Спас Гърневски. Тези хора заглушаваха всички смислени критики, които ако бяха чути навреме, някои грешки щяха да бъдат предотвратени.
Урок номер четири гласи: В политиката е особено важно ушите и очите на лидерите да са широко отворени за критиките и затворени за хвалбите, особено когато идват от удобни и посредствени хора. Единствената заслужена хвалба могат да бъдат реално постигнатите резултати. Невинаги тези, които те хвалят, са политическите ти приятели, а тези, които те критикуват, невинаги са врагове. И винаги е хубаво това да бъде разбрано навреме, а не след като доскоро хвалещите те ти забият нож в гърба.
Митът за спасителя на бял кон явно е дълбоко проникнал в националното съзнание. Най-яркото му превъплъщение в новата ни история беше Симеон Сакскобурготски. Помня как хиляди с надежда се тълпяха по улици и площади и си искаха царя. Царят известно време се колебаеше. Или така изглеждаше. Може би малко хора си спомнят подкрепата му за ДПС на изборите през 1997 г. Докато през 2001 г. се отказа от царството и обеща да ни оправи за 800 дни.
Дните минаха, оправянето някак не се усети, но се сдобихме с тройната коалиция на безвремието. И хайде – народът взе да се възнася по нов спасител – с черна тужурка, който гледаше строго и ловеше лошите. Нямаше бял кон, но беше пасал конете на Тодор Живков и царя. Този спасител така ни спаси, че както сам каза, следващите 50 години едва ли някой ще го стигне.
Петият урок е лаконичен: Няма спасител на бял кон, който да дойде да свърши това, което трябва да е колективно усилие на всички нас.
Ако ние не научим най-сетне този урок, просто ще продължим да бъдем „оправяни“ от поредния натрапен спасител. А както виждаме, идва време, когато конят е станал куцо магаре, а спасителят е по-жалък и от коня си.
Автор: Вержиния Велчева
Източник: „Дневник“
