Един въпрос не спира да мъчи родното публично пространство. Медиите питат, а социалните мрежи отговарят – ще има ли правителство? Следва още лавина от въпроси – КОЙ ще го оглави и приемлива фигура ли ще е? И разбира се, ще има ли връзка с ДПС? Без да отричам логиката на тези въпроси се питам – те ли са най-важните? Подходящият профил кандидати за политици според младите избиратели в България са хора с образование, получено в Западна Европа и липса на обвързаност с ДПС.
Стигаме обаче до математическия принцип за необходимото и достатъчно условие. Ако тези условия са необходими за подкрепа, то достатъчни ли са за съществени промени в обществените отношения? Ако има консенсус между т.нар. „партии на промяната“ за преизчисляване на пенсиите и увеличаване на доходите, то тук важният въпрос е откъде ще дойдат свободните средства за това. Лесният отговор е спиране на измамите с обществени поръчки, но това е само началото.
Истината е, че българската икономика има структура на държава от Третия свят, ориентирана изцяло към сферата на услугите. Имат ли идея кадрите на Слави, демократичните им партньори и хората на Мая как да променят това и искат ли изобщо да го направят? Отделно от това има изключително раздута администрация, свиването на която ще се окаже непопулярно решение за работещите в нея. Има ли разбирателство за такова и отстояването му сред „новите партии“? Много се говори и за прословутата съдебна реформа и отстраняването на Гешев. Както вече стана пределно ясно, това минава през различен състав на ВСС и систематични промени. Има ли консенсус какви точно да бъдат те и по какъв начин да се осъществят? Става въпрос за промени от идеен, а не от личностен характер.
От самолет са видими и проблемите в системата на здравеопазването. Вече и децата разбраха за липсата на медицински хеликоптер, но съгласете се, че неговото набавяне няма да реши системния проблем. Няма да го направят и единствено личностните промени по високите етажи. Ще продължи ли да генерира системата лекари-милионери и недоплатени медици по малките населени места и цялостен недостиг на млади кадри? Ще продължи ли пладнешкият обир по клинични пътеки, което се позволява от структурата и логиката на системата? И ако не – по какъв начин трябва да бъдат променени? Защото е много лесно да се сочат последствията, но доста по-трудно е да се дефинират първопричините за проблемите и да се тръгне по пътя към тяхното разрешаване.
Стигаме и до образованието. Ще продължи ли логическата последователност, че парите следват ученика/студента? Бройката на ВУЗ-овете ще остане ли толкова голяма и по какъв критерий ще се развива висшето ни образование? Когато някой политик говори за систематични промени – това са въпросите, на които според мен трябва да отговори. В противен случай ще се възпроизведе модела – „стани да седна“. И поредните службогонци ще се заемат с разпределянето на обществените пари. А дали са завършили джиджани ВУЗ-ове за мен остава второстепенен въпрос.
Пък и неведнъж съм казвал – от университета до обществена длъжност трябва да се мине известен път. Преди някой да разпределя обществените пари – нека първо се докаже в конкурентна бизнес среда и научи стойността им.
Автор: Тодор Беленски
Източник: Actualno.com
