Предпазливо и в резултат на натрупвания от протести и промени в политическите сили се появяват коментари, че преходът е започнал да попривършва. Отпимизмът е начален и в зародиш, но може би е добре – за първи път – да теглим чертата. Под тази черта ще видим какво ли не, но ще има един общ знаменател: и знаменателят ще е сюрреалистичен.
Как след време например нормален човек би разбрал, че сме имали вицепремиер, който е гонил шума на Слънчака?
Този нормален човек ще попита: не се ли шегувате все пак? Не е възможно да е било точно така! Не, ще му отговорим – баш на Слънчака гонеше шума, а после овика майки на деца с увреждания, че те са уж болни, а майките – много кресливи. Нормалният човек най-вероятно ще бъде шокиран, но ние ще му кажем – почакай нормални човече, тепърва започваме. Например – имахме премиер, който 12 години строи магистрали обаче цялата държава беше в лоши пътища; и колкото повече пътища строеше, толкова по невъзможно бе да стигнеш до Силистра. Нормалният човек ще попита: какво беше това Силистра? Ще му поясним – един град, до който поради лош път спря да се ходи и вече никой не знае какво става там. А, ясно – ще отвърне той – значи като Варна. Точно така, ще потвърдим – ето, че вече се ориентира този нормален човек.
Нататък: Ще трябва да му разкажем, че сме имали политически сили, които са влизали в парламента заради по-евтин бензин и по-евтини лекарства. Че лидерът им се е подписал под конституция, която не е чел, и е бил достатъчно искрен да си го признае. Че Николай Бареков е бил евродепутат. Ще попита нормалният човек – как е възможно?
Ще отговорим: не знаем, ако бяхме открили как е възможно, щяхме да разберем също как и Андрей Слабаков е бил евродепутат. Но все още никой не е разгадал – знаем само, че говореше, че е хубаво да се пуши на закрито и накрая стана евродепутат. Постепенно ще връхлетят още сюрреалистични спомени. Например, че една партия е управлявала дълги години, но два месеца след като е спряла да управлява, е използвала слогана „Ред в хаоса“. Как, ще попита нашият нормален събеседник, е възможно това?
Почакай, нормални човече, това нищо не е – друга партия, която бе неизменно във властта 30 години беше със слоган „Рестарт на държавността“. Постепенно нашият събеседник ще взема да свиква. И да разбира. Да учи историята, да чете и да вниква в събитията. И накрая ще направи предположение. „Звучи толкова сюрреалистично – би казал той – че още малко ще се окаже, че Слави Трифонов е предложил Николай Василев за премиер“. Тук ние ще повдигнем рамене. „Каза, че е експерт“, ще отвърнем.
Автор: Райко Байчев
Източник: Actualno.com
