Тези дни Варненското езеро ври и кипи. В малкия канал, където Черно море прелива в две езера и стига до Девня, има няколко големи кораба, които дълбаят дъното. Една от тези дълбачки ще се занимава с належащ проблем: тръбата с отпадъчни води, която продължава да се пука и да излива замърсена вода, защото не е правилно закопана на дъното.
Други три обаче имат по-различна задача. Намиращата се под руски флаг Seaford, пререгистрираната под български Westford и тази под либерийски флаг Hercules заедно се трудят, за да изкопаят дъното на канала и да го удълбочат. Погледнато отгоре, това е чудесно начинание – редица компании ще могат да разширят дейността си, ако варненският канал се удълбочи с около 2 метра, за да приема по-големи кораби.
Погледнете отблизо обаче и ще видите как действа моделът на управление, от който се опитваме да избягаме: проектът започва само след като даден интерес съвпадне с него, всичко се случва „на тъмно“ и далече от публиката, държавният бюджет харчи чудовищно големи суми за нещо, което струва поне 2 до 3 пъти по-малко, а разликата най-вероятно остава в цяла серия джобове по веригата.
Историята за това как две руски и една украинска дълбачка са се озовали във Варна, колко струват и кого обслужват е облегната на същия принцип, по който през „Автомагистрали“ изтекоха стотици милиони левове към частни компании. Само че тук дружеството се казва „Транспортно строителство и възстановяване“ („ТСВ“ ЕАД), собственост е на транспортното министерство, местните фирми са близки до братята Домусчиеви, краят на веригата се губи в Калининград, а основна фигура в цялата история е почетният председател на ДПС Ахмед Доган.
В същото време случващото се до Варна е и уникално: заради мащаба на проекта, начина, по който държавата му помага, и пълната секретност, в която е обвит.
Автор и снимка: Спас Спасов
Източник: „Капитал“
