Ялови депутати ошашавиха електората
Една от главните причини за отблъскването на избирателите от политическия живот е превземането на публичното пространство от лица/партийци/вождове, които лансират спорни тези, често обидни за интелигентността на средния перничанин.
Новоизбраните или назначени говорещи глави от екрана често спускат опорни точки, които трудно могат да се осмислят като рожба на здрав разум. В резултат на всичко това имаме рекордно ниска избирателна активност на парламентарни избори, обидна представителност, а тъй като политиката не се интересува от избирателната ни активност – имаме и говорители на общественото мнение, които ръсят простотии, както кмет ръси захар при криза.
През последните месеци може да чуете невероятни определения за демокрацията, за конституцията, за волята на суверена… Някои обясняват това с появата на новия голям играч на сцената – „Има такъв народ”, който допринесе не само за деструктурирането на политическия дебат, а дори за атомизирането му. Същото се случи и с логиката – и тя бе разбита на ситни парчета.
Най-пресният пример за загуба на разум
е решението на „Има такъв народ” да се обяви за конструктивна опозиция. Разбира се, всеки може да се обяви за какъвто си иска, но да си опозиция в страна, в която няма редовно правителство, а действащото служебно е излъчено от президент, когото подкрепяш, е доста объркващо. Леко заприличва на древногръцкия термин за хора, които живеят извън обществото, не харесват другите граждани в полиса, т.е. противници са на всякакви форми на държавния и обществен живот. На тези хора в древна Гърция са казвали просто „идиоти”.
Вторият умствен гювеч, свързан с ИТН, е решението им да избягват да се самонаричат „партия на протеста”. Това определение бе измислено от журналисти и политолози по време на протестите миналата година и бе доразвито около изборите през април. С него се наричат тези партии /съществуващи или не по време на протестите/, които през миналата година взеха дейно участие в протестите срещу премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев – ИТН, ДБ, ИЗБНИ, БСП. По едно време първите три изключха БСП, а накрая ИТН се самоизключи. Вече ИТН се самонарича несистемна партия. Защо й беше да къса протестното си минало, никой не разбра.
Третият мозък-пане на ИТН е трасиращ
Той се опира върху съждението, че ИТН са първа политическа сила и заради това носят отговорност пред Бога и суверена да съставят самостоятелно правителство. Такава връзка – „щом съм пръв, значи сам ще правя правителство”, няма никъде по демократичните ширини. Истинският победител в избори не е първата политическа сила, а тази, която успее да състави правителство, пък дори и то да е коалиционно. ИТН са партия, която е получила 24% при 42% активност на суверена. 657 829 българи са я подкрепили. Толкоз. Това не стига за много неща – факт, който се видя в парламента.
Още нещо от ИТН. Онова интервю на номинирания за вицепремиер и министър на вътрешните работи Петър Илиев, което може би коства твърде много на партията, бе коментирано от Слави Трифонов така: „Разбрах, че той се бил държал агресивно. Не видях много хора да коментират това, което той е казал, а коментират как го е казал“. Накратко, за Слави агресивният тон в националния ефир е дребен факт на фона на огромните истини, които Илиев бил изрекъл.
Ако се чудите защо ваксинацията срещу ковид не върви добре в България, може да си припомните литналата от парламентарната трибуна крилата мисъл на Тошко Йорданов, според който ваксините срещу коронавируса са опасни и водят до инсулти. По време на изслушване на здравния министър д-р Стойчо Кацаров, който също беше сред враговете на имунизацията, преди да влезе в Министерския съвет, Йорданов предложи да му даде списък с болните от инсулт след ваксина. „Ще ви ги дам, нямате никакъв проблем, ще ви ги докарам на крака болните“, заяви Йорданов в пленарната зала. Андрей Чорбанов от ИТН пък подозира, че имунитетът на преболедувалите е доживотен, бустерсните дози са само бизнес, ваксиниращите са някакви параноици. А да – антиваксърите са просто свободни хора, а
ваксиниращите се имат вирус в главата,
който им пречи да са свободни и щастливи. Толкоз. Чорбанов е Мангъров с депутатски имунитет
Същата ИТН вълна мина и през дебата около еврото. При ясна обществена позиция „за” преминаването към еврото Пламен Данаилов от ИТН, който бе лансиран даже за финансов министър, изведнъж рече, че в еврозоната „трябва да влезем, когато доходите на българите отговорят на средноевропейските”. Т.е. в далечното и много неясно бъдеще. Когато цъфнат налъмите. Като ги догоним германците, примерно.
Да не си помислите, че потоците на невчесаните мисли се точат единствено сред лидерите на ИТН? Не, разбира се – просто новата партия очевидно е във фокуса на общественото внимание, а това по съвсем неразбираеми причини кара хората от ИТН да споделят по-арогантно противоречивите си позиции.
Иначе – вижте служебното правителство, което обяснява на българите, че под атака с
някакви незначителни конституционни проблемчета
е най-добрият министър на света. Това не е красиво. Въобще не е добре да омаловажаваш конституцията, щото тя е скроена не по мярката на Кирил Петков. И трябва да се спазва дори от най-популярните министри.
ГЕРБ през последните седмици прави куп щуротии – като да строи министри, които няма да бъдат министри. По-интересна е омразата на Борисов към Румен Радев, която вече придоби комични размери. Фактът, че о.р. ген. Радев направи служебно правителство, а вероятно скоро ще направи още едно, се брои от Бойко Борисов като доказателство, че идва хунта. Фактът, че о.р. ген. Борисов ни управлява 12 години е нещо друго явно.
Мачкат ни, бият ни, изчегъртват ни – всичко това са послания, които демобилизират герберския актив, но това си е партиен проблем, който не ни засяга. Определянето на опонентите като пияници и престъпници е друг случай – това е част от общото неглижиране на всичко българско и родно, част от процеса на принизяване на дебата. Що да слушаме опера, като може да слушаме чалга.
Разбира се, освен общественото объркване има послания, които носят чисто партийно объркване. Лявата БСП изведнъж припозна 52 принципа на дясната ИТН. БСП не иска министри, припознава служебния кабинет – това са все маркери, които дълго време ще бележат разговорите в социалистическата партия.
„Демократична България“ сменя позиции, но не толкова плавно, че да не си личи завоят. В един момент Христо Иванов отрече необходимостта от диалог с БСП,
сега диалог е допустим, стига следващият мандат да не отиде при социалистите
Добре, че този парламент е обречен, иначе кой знае десницата ни до какви идейни конструкти може да стигне.
Ситуацията очевидно изкарва от релси и президента Радев, който иначе се държи обрано, гледа да се придържа към конституционните си задължения. В един момент Радев дава за пример на партиите служебния кабинет като форма, около който може да се търси съгласие. И веднага след това отбелязва, че „служебният кабинет не е наследство на партиите“. После Радев се оплете около обвързването на втория проучвателен мандат с актуализацията на бюджета. А накрая дойде и случаят с канадското гражданство на избрания от Радев министър. При чисто юридически казус – има ли Кирил Петков документ, че не е канадски гражданин към момента на назначаването му, президентът подходи емоционално и прие за достатъчен отговора, че министърът има една родина майка – България.
Ситуацията около яловите ни депутати, които очевидно не могат да родят стабилна власт, изнерви всички. Най-вече самите герои политици, които се опитват да обяснят простата ситуация с още по-прости послания. Най-вероятно обаче преди политиците от патовата ситуация се изнерви електоратът, върху чиито плещи политиците отново прехвърлят отговорността за съставянето на стабилна власт.
Автор: Петьо Цеков
Източчник: „Сега“