Интервюто на Слави Трифонов пред БНТ продължава да предизвиква ответни реакции сред споменатите в него лица. С коренно различна версия за разказаното от Трифонов излезе министърът на икономиката Кирил Петков.
В петък Трифонов даде първото си телевизионно интервю, откакто водената от него „Има такъв народ“ спечели парламентарните избори. В него той представи своята версия за редица събития от неуспешните опити за съставяне на правителство. Той разказа, че покрай преговорите за съставяне на кабинет Христо Иванов и Мая Манолова са ходили на крака в офиса му. Заяви и че Кирил Петков и Асен Василев сами са го потърсили с оферта да останат министри. Това беше изненада, тъй като досега бе известно, че ИТН е поканила двамата в своя кабинет. Трифонов твърди, че Петков е бил особено настоятелен и ултимативен и държал Василев да запази поста именно на финансов министър.
В събота пред Би Ти Ви Петков опроверга този прочит на нещата. „Точно в този кабинет дойде член на ИТН и каза: „Много харесвам работата ви като министър. Много харесвам работата и на Асен Василев. Мога ли да ви направя среща с Тошко Йорданов, защото много бих се радвал да бъдете част от кабинета на ИТН“, разказа днес министърът на икономиката. Така била организирана втора среща, с Тошко Йорданов. Тя се провела в офиса на Асен Василев. На нея Йорданов казал на двамата служебни министри: „Бих се радвал да продължите като министри. Ще ви направя среща със Слави Трифонов“. Последвала среща и с Трифонов, който го поканил в кабинета си. „Каза ми: „Кириле, бих се радвал да си министър. Аз казах: „Много благодаря, но за мен е важно да си свърша работата, ние не гоним постове“, твърди Петков.
По-късно пред БНТ Петков разказа и още подробности от разговорите. За прословутото настояване да вървят в пакет с Асен Василев, той обясни: „Казах, че тази работа е отборна – не може да се прави от един човек и казах, че за мен финансите и Асен Василев са много важни да бъдат в координация с икономиката, защото само така двете неща могат да се случат. Не може да имате финанси и икономика не в синхрон, както и образование, ако искаме да направим България една иновативна икономика.“
Пред държавната телевизия министърът на икономиката разказа и за срещата си с Николай Василев. „Разбрахме се, че имаме различни виждания как България трябва да се развива в следващите месеци. Ние вярвахме, че, първо, трябва да се спрат течовете, кражбите и корупцията, но да даваме социални плащания към най-бедните хора в населението, включително и пенсионерите под прага на бедност, докато там имаше по-десни виждания. Когато не се разбрахме, че имаме обща визия във финансите, ние казахме, че ще се оттеглим“, обясни Петков. След това е провел и последен разговор с Трифонов по телефона. „Той каза: „Кириле, ако Асен Василев не иска да е финансов министър, ти би ли останал като икономически министър“ и аз казах: „Не. Ако искаме да свършим работа, икономиката и финансите трябва да работят заедно, това е отборна работа“. И това беше целият разговор“, добави Кирил Петков.
Кирил Петков коментира и къде се е получило разминаване в разговорите. „Истинският разрив в политиките беше, че ние не вярваме, че едновременно може да се спрат всички течове, да се тръгне буквално на война срещу хората, които ограбват държавата и едновременно с това да се затягат коланите. Това, което показахме сега с бюджета е, че може хем дефицитът да спадне от този, който е плануван, хем да се увеличат социалните плащания, защото не е редно за нас, и ние сме десни хора, но има някъде една линия, където не трябва да се преминава и това е линията, където 42% от хората са под линията на бедност – това за мен не е лява или дясна политика, това за мен е практична политика, да не се допуска това“, обясни той. И обясни, че би предпочел да го оставят да си свърши работата, а не да го вкарват в политически и несвойствени теми.
На въпрос за приватизацията на ББР, министърът на икономиката каза следното: „Това не го бях разбрал, докато те не го обявиха, че им е приоритет. ББР, според мен, трябва да съществува, но трябва да съществува под сегашното ѝ управление, да няма заеми над 5 милиона. Откакто ние сме започнали да управляваме банката (има предвид новия управителен съвет – б.р.), средният заем в ББР е 400 хиляди лева, което е доста различно от 150 милиона, което беше преди“.
