Цирковете в парламента – новите политически актьори с театър за суверена

0

Вече години наред следя процесите в родния парламент. Нагледах се на лобистки закони, подигравки с нормативната уредба, прокарвани през преходни и заключителни разпоредби, както и откровено популистки и фасадни поправки. Всеки път си казвах, че това е дъното и няма как да се падне по-ниско и всеки път родните депутати ме опровергаваха.

Мислех си, че няма как да има по-голямо падение от палячовщината на Марешки да дойде на заседание със скафандър. Това беше моментът, когато окончателно се убедих, че законодателният ни орган тотално е загубил съдържание и се опитва да представи формата за такова. Но свободното падане продължи. Политическите дебати окончателно се превърнаха в махленски свади. Силно наподобяващи на онези, които виждаме в обществото.

Професор Иво Христов често призовава да оставим приказките за лошите политици и добрия народ. Трудно е да се приеме обаче, че това са нашите представители. Гадно, болезнено и срамно е. Именно това е чувството, което изпитвам, докато наблюдавам гаврата с висшия орган на българската държавност. Именно в този контекст разглеждам и мястото на „Има такъв народ“ в парламента.

Поведението на сценаристите на Слави Трифонов изглежда като презрение към институциите.

Разбирането за антисистемност лъха още от облеклото и се проявява още по-ясно чрез пълната липса на конструктивен диалог с всички останали. Проблемите на българските граждани остават на заден план. Всяка година депутатите се надпреварват в доказването на съпричастността си към пенсионерите. Не се повдига обаче въпросът как да се направят законодателни промени, с които да намалее административният натиск върху бизнеса и постепенно в бюджета да се съберат достатъчно средства, за да има наистина достойнo преизчисление на въпросните пенсии, а не половинчати мерки.

Любимците на младите софиянци от „Демократична България“ също не изглеждат адекватни на ситуацията. От една страна тотално отказват разговори с БСП, защото били статукво, но били готови на разговори с ГЕРБ, ако се били разграничили от Бойко Борисов. Дайте да се разберем, гайс. ГЕРБ е олигархично-мутренска групировка по интереси и разграничаването от Борисов не би променило нищо.То в редиците на ГЕРБ е пълно с хора, които преди това са се разграничавали от Борисов. Тома Биков и Антон Тодоров са пример за това. Хубаво е родните демократи да решат на първо място интересите на България или САЩ ще защитават, защото те понякога не съвпадат. Стигаме и до БСП.

Непрекъснато в публичното пространство се обсъжда лидерския въпрос в левицата. Вторачването във вожда обаче май направи невидими индианците. При социалистите огромният проблем остава кои са всъщност, прикрит зад борбите „за“ и „против“ Нинова и дали лявото е кауза и дълг, или изпразнен от съдържание етикет. Бившите управляващи от ГЕРБ доволно потриват ръце от получилия се сеир и удобно го подклаждат, разчитайки на късата памет на гражданите. Те още не разбират, че са свалени от власт и използват всеки метод да припомнят кои са. „Суверенът“ пък гледа сеир и се забавлява.

Постепенно бива подготвян и за следващите форми на авторитаризъм, които могат да покълнат. Те ще дойдат с мажоритарната система и кой знае – може би и с президентска република. Като му „писне“ от „магариите на ония маскари“ –  българинът ще получи поредната залъгалка. И отново ще плаче, че е излъган. С крокодилски сълзи…

Автор: Тодор Беленски

Източник: Actualno.com

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече