Албанската столица Тирана бе избрана от германския Канцлер Меркел за последната среща на започнатия от нея Берлинския процес, в която участва като най-дълго управляващия към момента лидер в ЕС. Въпреки смесените резултати на процеса, а и на интеграционната политика на Балканите, някои лидери се питат как ще изглежда тя след отпътуването на най-силния ѝ поддръжник в Европа.
Срещата на върха на този форум за диалог на Западните Балкани, Западна Европа и други избрани държави в ЕС (сред които вече и България) ще е съчетана с разговори с всеки един от западнобалканските лидери. Тя също така ще постави въпроса за бъдещето на разширяването в ЕС, което и в момента е в застой, но разчиташе на дългогодишни дипломатически усилия на Германия, за да може това да се промени.
Визитата на Меркел в Албания, а преди това – в Сърбия е последната ѝ в региона като канцлер. Изборите на 26 септември ще са краят на кариерата ѝ като германски лидер, тъй като не участва в тях и след съставяне на правителство ще спре да заема поста.
За 16-те години, в които е канцлер обаче, тя се утвърди като един от застъпниците на евроинтеграцията на региона. Още като кандидат за канцлер преди вота през 2005 г. тя избра Косово за първото си пътуване в чужбина, почти три години преди Прищина едностранно да обяви независимост от Сърбия.
Сигнали, наследство и несигурност
Германският посланик в Белград увери миналата седмица, че визитата е сигнал за важната роля на Белград в германската политика. И там, и в Тирана тя е била за последно през 2015 г.
Година по-рано е първата среща на Берлинския процес, замислен като механизъм за насърчаване на връзките между Западните Балкани и Западна Европа, а и между самите държави на Балканите. Целта да се подпомогне работата по полезни за свързаността и взаимодействието в региона проекти и с укрепване на икономиките, инфраструктурата и политическите отношения да се подготви почвата за времето, когато държавите ще са част от ЕС.
На теория инициативата, която привлича и средства от международни финансови институции и чиито резултати се описват от наблюдателите като нееднозначни през последните години, е само допълнение на процеса на евроинтеграция, с очакване, че улесни балканските страни преди и по време на членството им.
В действителност последните срещи на върха се превърнаха в повод балканските лидери да отбележат застоя в евроинтеграцията. От 2018 г., когато българското председателство на Съвета на ЕС изкара темата на най-високото място в дневния ред на блока за шест месеца, европейската перспектива на държавите се появява в дневния ред на последвалите председатели, но процесът е в застой. Причините са различни, но последната фактическа спънка (определена от Меркел като непредвидима) дойде от България с ветото, наложено на началото на преговорите на Северна Македония. Двете заедно с Албания бяха страните, които се надяваха да отбележат най-голям напредък през последните няколко години.
Меркел заяви през юли на друга среща с балканските лидери, че евроинтеграцията е не само в техен интерес, а и в интерес на ЕС. Оттеглянето ѝ от политиката е скок в неизвестното за балканската политика на Германия, особено ако се потвърдят прогнозите за поражение на нейните християндемократи на изборите другата седмица.
Победа на социалдемократите, които също даваха приоритет на Западните Балкани и положиха усилия да убедят държави като Нидерландия и България да оттеглят съпротивата си (срещу съответно Албания и Северна Македония), може да означава продължаване на опитите.
Възможно е обаче Европа да остане без лидер на водеща икономика, който да е недвусмислен поддръжник на евроинтеграцията на Западните Балкани. Франция и Нидерландия са скептични, президентът Еманюел Макрон се готви за избори догодина, а в страната му разширяването е непопулярно. Испания е сред държавите, които внимават в региона, защото не признава независимостта на Косово.
Между деловите отношения и „сръбския свят“
Индивидуална работна вечеря Меркел имаше (снощи) само с президента на Сърбия, най-важния регионален икономически партньор на страната. Срещата с шестимата лидери на държавите от Западните Балкани ще е следващата вечер, след разговори с албанския премиер Еди Рама по-рано през деня (Вучич няма да има втори разговор с нея, тъй като форматът на събитието е премиерски и той ще изпрати в Тирана министър-председателя Ана Бърнабич).
Предвидени са и двустранни срещи с премиерите на Черна гора, Босна и Херцеговина, Северна Македония и Косово. Балканската обиколка включва и разговори с представители на неправителствения сектор от шестте страни.
Вчера около 17 ч. българско време канцлерът кацна в Белград. Вучич нарече визитата на Меркел „огромна чест“ за Сърбия, за която Германия е водещ търговски партньор. Лидерите обсъдиха двустранните си отношения, икономиката, политиката и европейските въпроси, но и размениха недвусмислени послания пред медиите по теми като Косово и върховенството на закона.
Сръбският президент, който невинаги е коментирал ласкаво ролята на Германия на Балканите, същевременно добави, че гостуването ѝ е „възможност да благодари на Меркел за всичко, което е направила за Сърбия и региона по време на дългата си и успешна работа като канцлер“.
Меркел и Вучич същевременно са на различни позиции по много въпроси (въпреки по-топлите отношения на Меркел с него, отколкото с предшественици като Борис Тадич).
Берлин е внимателен в оценките си за проекта „Отворени Балкани“ (преди известен като „Мини-Шенген“) за интеграция между Сърбия, Албания и Северна Македония, по инициатива най-вече на Белград, въпреки че той отчасти съвпада с ангажиментите за създаване на общ регионален пазар, поети на срещите на върха на Берлинския процес.
Този проект, както и опитите за промяна на границите между Сърбия и Косово, събитията в Черна гора и други в региона съживиха отново дебата за „сръбския свят“ – политиката на Белград за единството на всички сърби на Балканите, независимо в коя държава, и последиците ѝ за региона.
По-познатата и в двете държави тема е Косово, което Сърбия не иска да признае за самостоятелна държава.
Преди около десетилетие именно Меркел бе лидерът, обяснил на сръбското ръководство, че нормализацията с Косово е неизбежна част от присъединителния процес, дори да не фигурира в критериите на Брюксел.
„Дали Меркел не иска повече от прощаване с Балканите“
Мнозина се питат дали пътуването е само прощално, или Меркел не иска нещо повече, отбелязва агенция ДПА. Тя отбелязва, че политиките, застъпвани от Меркел на Балканите, винаги са поставяли на преден план интересите на германската икономика и стабилността, а не демокрацията. Според публикацията визитата може да се превърне в част от „пътната карта“ на бъдещи правителства за Западните Балкани.
В региона демокрацията, към чието утвърждаване почти всички бяха направили крачки, в последните години е в отстъпление. В Сърбия опозицията фактически отсъства и сега преговаря с президента Вучич за честна кампания, за да реши дали да не бойкотира отново изборите догодина. В Албания властта по времето на Еди Рама не успява да отбележи очакваните резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност. Дори Косово, където връщането на Албин Курти като премиер създаде надежда за промяна, наблюдатели говорят за нови проблеми с демокрацията, след като коронавирусът стана повод за отлагане на местните избори тази есен.
Регионът все пак ще съжалява, когато Меркел се оттегли, пише „Ханделсблат“. Проблемът е, че в отсъствието ѝ балканските държави „губят важна поддръжка в ЕС и сега им предстои да още дълго да останат в чакалнята“.
Автор: Ангел Петров
Източник: „Дневник“
