Служебният кабинет заора в непосилни проблеми и започна да прави необясними грешки
Служебното правителство, назначено от президента Румен Радев през май, започна с летящ старт. Не е чудно – след кабинетите на Бойко Борисов всеки следващ би изглеждал като отбор мечта. А тази пролет насред руините на държавността нагази „тимуровска команда“ с две ясни задачи – да организира изборите и да започне разчистване на „боклука“.
Селекцията, водена от Стефан Янев, веднага получи висока оценка, а неколцина министри бързо се превърнаха в звезди с ярки разкрития за безобразията на предното управление и отстраняване на знакови за ерата ГЕРБ кадри. На четвъртия месец обаче блясъкът на служебното правителство не е толкова ярък. 2/3 от министрите са почти незабележими. А дори най-популярните членове на правителството правят необясними ходове, които повдигат въпроси и будят притеснения. Примерите са много и навсякъде.
Необяснима кадрова рулетка
Кабинетът на Стефан Янев пое руля на държавата с декларации за прозрачност и откритост. Отлична заявка, но самият премиер системно я пренебрегва. С каменно лице, пестелив на думи, той навярно пази имиджа си на висш военен началник, но все пак дължи на обществото обяснения защо за по-малко от четири месеца уволни четирима зам.-министри на регионалното развитие. Афери, конфликт на интереси, търговия с влияние, подкуп, обикновена некадърност? Янев не казва, а очевидно е забранил и на министър Комитова да коментира.
За странните кадрови решения на служебния кабинет фермани могат да се изпишат. Съвсем неочаквано здравният министър Стойчо Кацаров, бивш депутат от ДСБ, назначи за шеф на МВР болницата Илия Баташки, бивш депутат от БСП. Още по-неочаквано прати в пенсия шефа на Националния център по заразни болести проф. Тодор Кантарджиев, ключова фигура в битката с Ковид-19. Регионалният министър Виолета Комитова уволни шефовете на печално известното държавно предприятие „Автомагистрали“, начело със Стоян Беличев, но върна в борда му други кадри от времето на кабинета „Борисов“ – Десислава Христова и Валентин Вълков. Във ВиК холдинга назначи Николай Цонев – бивш министър на отбраната, който няма нищо общо с ВиК отрасъла, но пък навремето произведе в бригаден генерал настоящия служебен премиер Стефан Янев. В същото време в земеделието кадрите на ДПС стоят, а в енергетиката министърът бързо-бързо се отказа от започнатите и спрени от съда промени.
Без отговор остават и въпросителните от зората на мандата на финансовия министър Асен Василев – защо назначи начело на НАП точно Румен Спецов – данъчен експерт, предприемач и културист, който при наличието на над 300 000 фирми в България избра да прехвърли свое дружество тъкмо на безимотен „бизнесмен“ с множество криминални регистрации. Не се разбра и защо върна в другата приходна агенция – „Митници“, ръководители от времето на Орешарски, начело с Павел Тонев.
Преструктуриране до безкрай
Всяко служебно правителство има ограничен мандат и затова трябва да се захваща само със задачи, които има време и сили да приключи. Амбициите на кабинета на Янев обаче се оказаха далеч по-големи. В това нямаше да има нищо лошо, ако не водеше да хаос и риск от загуба на средства.
Вицепремиерът по еврофондовете Атанас Пеканов например може с часове да ви говори за чудото НПВУ (Националния план за възстановяване и устойчивост) и пак нищо да не разберете. Планът още не е изпратен в Еврокомисията. Разбира се, вината не е само на Пеканов – проектът, наследен от „Борисов 3“, има трески за дялане. Но еврофондовете не са само в бъдеще време и не е ясно какво прави ресорният вицепремиер, за да ускори оползотворяването на наличните ресурси по сегашните оперативни програми (защото изоставането е голямо).
Темата е любима и на Кирил Петков. Доста самонадеяно служебният министър на икономиката тръгна да преправя цели глави от плана. Само след месец стаж в МИ той заяви, че внася сериозна промяна и вкарва като партньор в усвояването на милиардите Европейската инвестиционна банка. Откъде му хрумна идеята, с кого и кога е я обсъдил, колко ще струват услугите на ЕИБ, Петков не обясни, но увери, че това е начин да смалим чутовната корупция при еврофондовете и да разгърнем усвояването им.
Петков се захвана да реорганизира и чиновническите структури, които имат отношение към парите за насърчаване на иновациите. Поиска Агенцията по иновациите, която в момента е подчинена директно на МС, да премине към МИ – така щяла да е по-ефективна. Идеята има и продължение – всички фондове за иновации да се командват от един център – министерството. Може да е рационално, но не е ли редно подобни реформи да се правят след широко обсъждане и от редовно правителство с достатъчно дълъг мандат?
Петков тръгна да закрива ДКК – Държавната консолидационна компания, в която парадоксално съжителстват затворени уранови мини, военни заводи, плод-зеленчук, институти по розата и по виното и т.н. Правилно намерение, но както сам призна, разформироването ще е сложно и продължително. Въпреки това реши да започне – с изваждането на „Монтажи“. Незнайно защо реши, че ще вземе строителното предприятие под опеката на икономическото министерство, вместо да го прати прати на подчинение на МРРБ, където е логичното му място.
Ревизии до дупка
Най-популярните членове на кабинета „Янев“ всъщност са тези, които най-ентусиазирано се заеха да правят „ревизия“ на предното управление. Кирил Петков, Асен Василев, Виолета Комитова разровиха черните дупки за парите на данъкоплатците – ББР, ДКК, „Автомагистрали“, разпадащи се язовири, неукрепени свлачища и т.н.. А екоминистърът дори се зарече да бутне една от емблемите на ерата „Борисов“ – „опорната стена“ на Алепу, параван за грандиозен ваканционен комплекс.
Министрите, отговарящи за правосъдието и вътрешния ред, също разбъркаха блатото и извадиха скандали – за полицейското насилие, за подслушването на протестиращи, за митичния списък на магистрати и политици с имоти и сметки зад граница, прикривани от прокуратурата. Бойко Рашков и Янаки Стоилов наченаха атака срещу главния прокурор Иван Гешев, а МВР шефът заговори за възобновяване на стари и образуването на нови проверки срещу Бойко Борисов. Но „реализация“ няма – не е известно да има напредък по проверките срещу Борисов, а пък Гешев си изглежда все така непоклатим. И другите „ревизии“ не вървят – за търговския регистър, за специалните обществени поръчки и т.н.
Сходно е и положението и в Министерството на отбраната. Георги Панайотов заговори за нагласени обществени поръчки, многомилионни аванси и зациклили инфраструктурни проекти, но конкретни разкрития и действия не последваха.
За това, разбира се, вината не е само на министрите. Факт е, че резултатът до голяма степен зависи от действията на прокуратурата, която засега е голяма черна дупка. Което е още един аргумент защо реформата там трябва да е дълбока и да се случи възможно най-бързо.
Кутията на Пандора
Феновете на служебното правителство могат да контрират всяка критика с железни на пръв поглед аргументи – приходните агенции работят здраво, бюджетът е на излишък напук на ковидкризи, бежански вълни и парламенти еднодневки, а икономиката постигна небивал ръст от почти 10% през второто тримесечие. Асен Василев не пропуска да похвали повереното му министерство, НАП и митниците за подобрената финансова дисциплина в държавата и описва като Амазонка растящия поток на приходите. Истината е, че световната икономика се окопити от пандемията, бизнесът се адаптира, потреблението живна, инфлацията е във възход, храни, горива, метали, ток и т.н. поскъпват из целия глобус. Всичко това обяснява защо постъпленията в хазната растат и защо родният БВП има рекорден ръст (рекорден само на фона на замръзването миналата година, когато първата вълна на ковид-19 буквално парализира цели отрасли).
Заради големите приходи Асен Василев поиска мащабна актуализация на бюджета. Ходът му трябва да бъде приветстван, особено на фона на порочната традиция всяко правителството досега да си харчи излишъците както намери за добре, без санкцията на парламента. Грешката му обаче бе, че не се ограничи само до покриване на най-спешните разходи до края на годината. Вероятно с поглед към предстоящите президентски избори, кабинетът предложи и преизчисляване на пенсиите, което си е своеобразна пенсионна реформа, изискваща мащабно и сериозно обществено обсъждане. Депутатите само чакаха този трамплин, за да се развихрят за голямо предизборно харчене, което заплашва напълно да продъни държавните финанси.
От зле – по-зле
След пребиваването на Николина Ангелкова и Марияна Николова начело на министерството туристическият бранш си мислеше, че не може да стане по-зле. Е, сега служебният министър Стела Балтова показва, че може. И не е виновна само ковидкризата. Всички съсловия в този важен отрасъл са бесни на Балтова, защото са убедени, че не разбира проблемите им. Докато ресторантьори, хотелиери и туроператори в цяла България се гневяха заради новите ограничителни мерки от 7 септември, министърката отпраши за Банско, за да обсъжда новия ски сезон. Балтова вероятно е с най-много „номинации“ за оставка сред членовете на кабинета „Янев“.
И енергетиката не случи на министър. Андрей Живков сигурно е отличен специалист, но повереният му отрасъл се нуждае от много повече. Под носа на Живков цените на тока на енергийната борса полудяха, избрани тецове продължават да печелят милиони от сделки, подобни на досегашното поддържане на студен резерв, така наречената газова пътна карта, подписана с „Газпром“, остава в дълбока нелегалност вече четвърти месец, а служебният министър безпомощно вдига рамене.
Здравният министър Стойчо Кацаров също не блесна, въпреки че можеше лесно да направи това на фона на хаотичните действия на кабинета „Борисов“ в борбата с ковид-19. Той направи някои елементарни промени в организацията на ваксинирането, срещу които ГЕРБ необяснимо упорстваше – ваксинационните пунктове най-сетне излязоха от болниците и се появиха на всяка крачка. Летните месеци обаче изискваха форсиране на процеса, а Кацаров стоеше подчертано отстрани, преследван от сянката на стари изказвания, тълкувани като антиваксърски. В резултат България затвърди провала, заложен от ГЕРБ, и подарява/продава ваксини, бидейки последна в ЕС по ваксинация.
Екоминистърът Асен Личев успя да шокира природозащитниците, след като внезапно се размекна на тема „вецове“ и разреши да се правят водни централки в защитени зони. Военният министър пък изненада и най-големите „ястреби“, като спеши процедурата за покупка нови 8 самолета F-16 с обяснението, че може да има „ескалация“ на цените и евентуално оскъпяване на поддръжката на изтребителите.
На този фон има министри, за чиито имена и дела дори и най-големите привърженици на служебния кабинет трудно ще се сетят. С нищо не се отличиха земеделският, транспортният, спортният министър. Културният министър Велислав Минеков започна бурно и спихна бързо и безславно.
Вечните големи надежди
Всяко възкачване на нова власт след омразната стара носи възторг и големи очаквания. Понеже ГЕРБ прекалено дълго управлява, мнозина са забравили, че имахме подобна еуфорична ситуация през 2009 г. – когато Бойко Борисов дойде на бял кон с черна тужурка и кметски опит, за да „изчегърта“ наследството от Тройната коалиция. И тогава на мода бе ревизията – първата работа на тогавашия парламент, доминиран от ГЕРБ, бе да направи анкетна комисия за зулумите на предното управление. Комисията бе оглавена от изгряващата звезда на ГЕРб Стоян Мавродиев и приключи с написване на Бяла книга за безобразията на кабинета „Станишев“. По-късно Мавродиев оглави Комисията за финансов надзор, а сетне стана директор на Българската банка за развитие, където звездата му залезе…
Това връщане на лентата е само напомняне, че всяка смяна на властта започва с нови лица и романтични заявки за нов морал и нулева корупция. Важно е какво се случва, след като приключи „меденият месец“ и стане време обещанията да се претворят в дела и резултати. Сега поради липса на редовно правителство народът се радва на служебното, което се задържа повече от предвиденото и роди нови звезди на политическия небосклон, и то какви звезди….
На фона на случващото се в парламента, където депутатите буквално пощуряха с наближаването на следващите избори, демагогията дави всеки порив за разум и отговорност и политическите баталии са в стил „махленски разпри“ и „на ти куклите, дай си ми парцалките“, временният кабинет стои стабилно и все още внушава доверие. Партиите, които правят циркове в Народното събрание, всъщност вкупом работят за успеха на бъдещата нова партия – на звездите на служебното правителство.
Автор: Екип на Сега
Източник: „СЕГА“