Дойде краят и на най-неспособния откъм работа парламент в най-новата ни история. Крещящата му безпомощност остави нерешени хиляди въпроси. Един от тях е и батакът със защитените уж по закон дюни по Черноморието, които първо на хартия бяха превърнати в ниви и пасища, а след това станаха и частни имоти.
От години редица екоорганизации алармират за тези проблеми и настояват за промени в нормативната уредба, но резултатът е нулев. За пореден път те бяха поставени на вниманието на Народно събрание (а и на изпълнителната власт) в края на юли от депутата на „Демократична България“ Зорница Стратиева. Самата тя влезе в Народното събрание с ясно поети ангажименти за опазване на природата, спиране на безконтролното презастрояване по морето и разработване на национална програма за изкупуване на частни дюни, степи, влажни зони, гори и други важни местообитания. За съжаление обаче намеренията й така си и останаха неосъществени.
Единственото, което Стратиева успя да направи, бе да зададе
два ключови въпроса
на министъра на регионалното развитие и благоустройство Виолета Комитова и на земеделието, храните и горите Христо Бозуков: „Как смятат да върнат обратно към земеделския и горски фонд отразените като урбанизирани терени в кадастъра?“ и „Как смятат да отчуждят и да върнат на държавата дюните и морския бряг, чиято замяна е противоконституционна?“
Преди да се спрем на отговорите им, нека все пак да припомним една информация отпреди шест години, когато за първи път стана ясна картината на безобразията. Оказа се, че на територията на цялото Черноморие има 297 плажа, като дюните по тези плажове и прилежащите им територии са общо 4654 декара. От които 3273 дка са терени – частна собственост и от тях около 2600 дка вече са уредени така, че попадат в урбанизирани територии (става дума за около 140 частни имота). От останалите площи с дюни 335 дка са общинска собственост, а 1000 дка са държавна собственост.
Впрочем голяма част от споменатите частни имоти се превърнаха в такива благодарение на скандалните заменки на горски територии, граничещи с брега на морето, по времето на още по скандалната тройна коалиция с премиер Сергей Станишев. Тема, която „Банкеръ“ не веднъж е разработвал.
Така се стигна до разораването на дюните в Иракли, Смокиня и на ред други места.
А иначе,
какво отговориха министрите
на поставените от Стратиева въпроси?
Що се отнася до връщането обратно към земеделския и горския фонд на урбанизираните незаконно терени, Виолета Комитова казва, че това е възможно след произнасяне от страна на министъра на земеделието. А колкото до отчуждаването на части от морския бряг и дюните, обяснява, че това може да стане след искане от Министерството на туризма, като отговорно за плажовете у нас, но след съгласуване с Министерството на финансите.
Депутатите получават и уверението, че писма за становища по темата вече са изпратени до двете ресорни министерства. Или казано с думи прости – тече кореспонденция, резултатът от която остава за необозримото бъдеще.
Озадачаващ обаче е отговорът на министъра на земеделието Христо Бозуков. Той не виждал нищо нередно в прекатегоризирането на „морския плаж, изключителна държавна собственост“ в „пасище 10 категория, частна държавна собственост“, както и в последвалите след това замени. Тъй като те станали „по ясен нормативен ред“ и формално законът никъде не бил нарушаван…
Всичко хубаво, ама тогава защо именно тези облечени във формално спазване на закона хватки със заменките дадоха повод на Брюксел да ни шамароса яко?
Особено фрапиращ бе случаят с Камчийски пясъци, където по документи дюните не са дюни и затова са в рамките на частни имоти. В
своеобразната класация на грабителството,
направена от гражданската инициатива „Зелени закони“, той беше определен като най-големия подарък сред този род сделки. В него са забъркани свързаните помежду си „Бета форест“ ЕООД и „Мирта инженеринг“ ЕООД, които през 2007 г. придобиват чрез заменки общо 2709 дка държавни гори в района на Камчийски пясъци. При все че имотите са разположени на първа линия до морето и са част от проекта „Камчия парк“, държавата ги „преотстъпва“ на неизвестните по това време дружества срещу 9 лв. за квадрат.
Според анализа на „Зелени закони“, позоваващ се на информация в Имотния регистър в периода 2005-2007 г. (преди заменките) и на съдебно-техническата експертиза по дело 452/2015 на Административния съд във Велико Търново, неурегулираните земи в района на Шкорпиловци са продавани на цени от 60 до над 100 лв. за кв. метър. На това основание експертите на природозащитната организация правят извода, че само с тези две заменки държавата е предоставила огромна нерегламентирана помощ на двете фирми.
Справка в Търговския регистър показва, че „Бета форест“ ЕООД и „Мирта инженеринг“ ЕООД са свързани с фирмите „Мет риъл истейт“ ЕАД, „Рийс интернешънъл“ ЕАД и „Интернешънъл спорт кампъни“ ЕООД, както и с австрийската „Мет Бетайлигунгсфервалтунг“ ГМБХ. Към 2010 г. „Мет Бетайлигунгсфервалтунг“ ГМБХ е собственост на „Райфайзен банк“, но към 2019-та вече е притежание на английската компания „Reece Enterprises“ Limited, на 81-годишния Майк Рийс.
Заменки, но на земеделски земи, има в полза и на „Мет риъл истейт“, „Рийс интернешънъл“ и „Интернешънъл спорт кампъни“, които в периода 2006-2008-ма придобиват други 4418 дка в района.
Скандалите с тези имоти продължиха и през миналата година, когато в публикацията си „Игра за последно десет…или за 250 милиона?!“ „Банкеръ“ съобщи, че Камчийски пясъци отново са на път да изведат нашите управници сред „медалистите“ в категорията на далаверите. Причината беше
едно видимо нелогично решение
на „началника“ на природата у нас по това време – Емил Димитров-Ревизоро, който взе, че отмени забраната за застрояване на терени в защитената зона. Е, след като се вдигна сериозен шум, той взе че се поправи, но опитът му да обслужи и без това добре обслужваните през годините инвеститори, бе достатъчно красноречив.
Та именно за този случай служебният министър Бозуков смята, че всичко е наред, тъй като формално законът бил спазен…Без обаче да отчита факта, че след сигнала до Европейската комисия едната от тези горски заменки е определена като недопустима държавна помощ. Всъщност самото земеделско министерство е „пропуснало“ да докладва, че четирите заменки са на свързани лица и би трябвало да се гледат и четирите заедно, както и да се провери за друга държавна помощ към тези свързани лица!
Но и това не е всичко. Както подчертават хората от „Зелени закони“, министърът на земеделието е съгласен, че на 24 май 2017 г. изтичат давностните срокове за строеж върху земеделските земи и акта им за промяна на предназначението автоматично губи сила. Но земеделското ведомство явно няма никакво намерение да задейства процедура за обратното им отразяване в кадастъра като земеделски земи, оставяйки това на инициативата на техните собственици.
От гражданската организация изтъкват, че е изключително интересно как противоконституционната прекатегоризация на плаж за пасище, замяната му и вкарването му в урбанизиран терен са станали в рекордно кратък срок, а повече от десет години след това, въпреки непрекъснатия обществен натиск Министерството на земеделието работи единствено за замазване на случилото се.
Автор: Мариета Велинова
Източник: „Банкеръ“
