Беше опасение, прерасна в колеблива хипотеза, а сега става все по-очаквано събитие: правителство между ГЕРБ, „Има такъв народ“ (ИТН) и ДПС. В следващия парламент това е възможно да се случи.
Звучи невероятно, но в началото на лятото така звучеше и твърдението, че 46-ият парламент няма да излъчи правителство. А ето какво стана: това Народно събрание се провали още преди да се е конституирало.
Политиците не се вслушаха във волята на народа, която на предсрочните избори на 11 юли беше изразена ясно. Избирателите поискаха промяна, но не гласуваха достатъчно доверие на никоя политическа сила, така че тя да е в състояние еднолично да я осъществи.
Претенцията на „Има такъв народ“ „да поеме цялата отговорност“ с 65 депутати нямаше плътност – никой не ги беше упълномощавал да носят тази отговорност сами.
Хората пожелаха друго – коалиционно, споделено управление,
което не означава „разпределение на баница“
каквито внушения се правиха, а взаимен контрол и поемане на обща отговорност от няколкото политически партии на промяната.
Първата политическа сила – „Има такъв народ“ – не успя да състави правителство. Това трудно би могло да се обясни единствено с липсата на политически опит и неумение да се разчете ясното волеизявление на избирателите, често определяни от господин Трифонов като „суверен“.
Високомерното поведение и недиалогичната позиция, която партията зае още в първите дни след изборите, при недостиг на почти половината гласове (56), за работещо парламентарно мнозинство от 121 гласа, бяха по-скоро знак за нежелание в рамките на 46-ия парламент правителство да бъде съставено въобще.
Съвсем естественият въпрос, който произтича от това, е: защо?
Какво би могло да мотивира едно толкова ирационално,
самоунищожително поведение?
За „Има такъв народ“ то беше самоубийствено и донесе само вреда. За кого обаче донесе полза?
Предвидимо, социологическите проучвания от последните дни показаха огромно свиване в електоралната подкрепа за партията на Слави Трифонов и завръщане на ГЕРБ като първа политическа сила. Естественият извод е, че ИТН, волно или неволно, свършиха това, което и самият господин Борисов не беше в състояние да постигне – възстановиха позицията на ГЕРБ като номер едно.
Предизборният слоган на ГЕРБ гласеше „Ред в хаоса“. По време на предизборната кампания през юли обаче, нямаше никакъв хаос. Хаосът се появи след изборите, когато необяснимото поведение на „Има такъв народ“ взриви надеждата за разумен диалог и направи невъзможно постигането на съгласие за съставяне на правителство.
Предизборният щаб на ГЕРБ прояви завидна прозорливост с прогнозите си, че в спечеленото от „Има такъв народ“ 46-о Народно събрание
хаос ще има.
Въпросът е дали е бил организиран и защо
Нарастващото в последните години неодобрение към управлението на господин Борисов, осигурило ненаказуем комфорт на овладелите държавата мафиотски структури, болезненият дефицит на справедливост, с който рано или късно всеки българин се сблъсква, корупционната примка, задушаваща бизнеса и просперитета на нацията – всичко това създаде напрежение, което някъде трябваше да избие.
Партията на Слави Трифонов обра това напрежение, което, вместо да се излее по улиците, се изля в урните. Съзнателно, или не, ролята на контролиран отдушник, която „Има такъв народ“ изигра, доведе само до едно – ГЕРБ възстанови позициите си.
Ако всичко това е бил замисъл на задкулисни играчи, той можеше и да успее. Както винаги обаче, и в най-умелия план, има много непредвидими обстоятелства. Неочакваната поява на никому неизвестните до скоро министри в служебния кабинет Асен Василев и Кирил Петков, започнали реалното „изчегъртване“, което Слави Трифонов смело обещаваше от своя диван, се оказа именно такова непредвидено обстоятелство.
Поради общото усещане за безизходица в последните години, ниският праг на амбиции, който си поставяха голяма част от хората, несъгласни с мафиотския модел на управление, внезапно се повиши. Видя се, че е възможно да се мисли, да се действа, и то със замах, с мащаб и визия, за спиране на корупцията, за реална промяна и реконструкция на държавността. Не на думи, а на дела.
Това, очевидно, никой не беше предвидил
И атаките не закъсняха. На 29 юли Йордан Цонев заяви, че за ДПС Асен Василев и Кирил Петков са неприемливи и че правителство с тяхно участие няма да бъде подкрепено. В същия ден, под бурните аплодисменти на депутатите от ГЕРБ – СДС и ДПС, председателят на парламентарната група на „Има такъв народ“ Тошко Йорданов атакува от трибуната министър Асен Василев за съдебен спор от 2013 г.
Няколко дни по-късно Димитър Гърдев от „Има такъв народ“ повдигна въпроса за канадското гражданство на министър Кирил Петков, който 55 депутати от ГЕРБ – СДС отнесоха до Конституционния съд. Ето това единодействие и синхронът в атаките на „Има такъв народ“, ДПС и ГЕРБ срещу служебните министри загатнаха за раждането на ново, възможно парламентарно мнозинство.
На този фон, в интервю за „Панорама“ на БНТ, господин Трифонов призова след ноемврийските избори новите депутати „да проявят безусловно мъдрост, морал и смирение към суверена“, в името на това следващото 47-о Народно събрание непременно да излъчи правителство. Дали този призив би могъл да бъде подготовка, в името на националното спасение и справянето с кризата, за евентуално правителство на ГЕРБ, „Има такъв народ“ и ДПС? Звучи като естествен завършек на сценарий, писан в някой сарай.
Рискът при сценариите обаче е в това, че успехът им никога не е гарантиран, докато публиката не се произнесе – зависи от твърде много непредвидими обстоятелства.
Александрина Пенданчска, „Дневник“
