Избирателите не прощават гафовете. Недоверието към институциите и партиите, както и традиционно ниската избирателна активност се отразяват негативно върху системните политически играчи, но не подминават и периодично появяващите се спасители на нацията и отечеството. Анализаторите са категорични, че предстоящите парламентарни избори, еуфорията около новия политически проект на Кирил Петков и Асен Василев (или както е известен в социалните мрежи – тандемът K&A) и гневът от провалените опити за съставяне на редовен кабинет от два поредни парламента изправят „Има такъв народ“ пред доста сериозни предизвикателства.
Резултатите от социологическите проучвания може да се разминават тук-там, но като цяло всички предсказват, че „Има такъв народ“ (ИТН) губи позицията на първа политическа сила. Факт е, че хората гласуваха за партията на Слави Трифонов с надеждата, че тя наистина е алтернатива на статуквото и, ако не смени целия модел, поне ще стартира процеса и ще го направи необратим.
Вместо това, Трифонов и екипът му ритнаха кошера (образно казано), но не пожелаха да го вдигнат, да го почистят и да го населят с ново пчелно семейство. И понеже инатът им остана неразбран от т. нар. средностатистически гласоподавател, мнозина заподозряха ИТН в задкулисно заиграване с мастодонтите на статуквото. И предрекоха, че
на 14 ноември ГЕРБ се връща в управлението на бял кон.
Според адептите на Трифонов не се е случило нищо, което той не е обещал да се случи. През април „Има такъв народ“ се отказа от правото си да съставя правителство и върна мандата, без кой знае какви обяснения. Просто аритметиката не излезе, а той предварително беше обещал, че коалиции с ГЕРБ, ДПС и БСП няма да прави и няма да търси подкрепата им по никакъв повод.
Вместо отлив на гласоподаватели, това нестандартно поведение засили интереса към формацията и на предсрочния вот за 46-о Народно събрание „Има такъв народ“ осъмна като първа политическа сила. И тук, вместо да оправдаят очакванията на избирателите си, лидерът и колегите му в парламента настъпиха всички мотики едновременно. Хаотичните им и некоординирани действия, непремислените изказвания на депутатите от ИТН и поведението им в пленарната зала дадоха повод на системните партии и отхвърлените потенциални партньори на ИТН да заговорят за политическа неграмотност, невежество и „интимни“ договорки с този или онзи представител на задкулисието.
Лидерът и по-първите партийни функционери на „Има такъв народ“ така и не успяха да намерят път за диалог с останалите „партии на протеста“. Или не пожелаха да го намерят, защото в един момент те се изпокараха с всички едновременно. Опитът да бъдат демонизирани лидерите на „Демократична България“ и „Изправи се БГ! Ние идваме“ по принцип доведе до отлив на доверие към протестните формации. Като нищо обаче най-губеща ще се окаже именно ИТН, което
директно праща партията на резервната парламентарна скамейка.
Където пред нея ще има само два варианта на поведение – или да е добре платен златен пръст на крехкото управляващо мнозинство (тип „Атака“ на Волен Сидеров, „Воля“ на Веселин Марешки и „България без цензура“ на Николай Бареков), или депутатите на ИТН да си получават заплатите и да се гордеят, че са независими, защото… от тях нищо не зависи.
Едва ли има смисъл да припомняме процедурните издънки на „Има такъв народ“ като първи мандатоносител в 46-ото Народно събрание. Приемаме водевила с проектокабинета на Николай Василев като лабораторен опит с лакмус и непозната на вид и мирис течност. Последвалите обяснения и зашеметителната по своето безсмислие пресконференция обаче няма как да не бъдат определени като… неуспешно гасене на пожар с насрещен огън заради посоката на вятъра.
Провалът на официалния експеримент беше предизвестен, така че изненадани нямаше. Трифонов и хората му също знаеха какво ще се случи, затова бяха готови дори с отговорите на неприятните въпроси. Е, по стар народен обичай пуснаха малко повечко пара в свирката – с употребата на сакрални думички като „предатели“, но… какво да се прави: грешките на растежа рядко подминават дори улегналите хора на средна възраст.
А накрая пресолиха манджата, забърквайки страховит политически съспенс, който носеше всички белези на холивудски блокбастър: корупция, кражба на депутати, разцепване на парламентарна група, задкулисни срещи, топла връзка с мафиотски бос зад граница, нерегламентирани контакти под чадъра на чужда дипломатическа мисия и т.н. Това не вдигна рейтинга на единия от ключовите персонажи в драмата – Татяна Дончева от ИБГНИ, но в никакъв случай не повиши и доверието към „Има такъв народ“.
Според Слави Трифонов партията му не носи отговорност за провала на 46-ото Народно събрание. Той обвини социолозите и политолозите в манипулации, но и тази отбранителна теза сме я виждали и чували стотици пъти. Все пак вицът, че
на българската ракета все космосът й е крив,
е от средата на 70-те години на миналия век, нали така?
Както и да е. Ако иска да остане в политиката и наистина да свърши онова, заради което е влязъл в тази „мръсна игра“, лидерът на „Има такъв народ“ трябва да направи едно-две много семпли неща – да стегне малко юздите на депутатите и експертните фронтмени на „Има такъв народ“, всички дружно да започнат да провиждат и собствените си грешки, да слязат от емоцията и да заработят рационално.
Трудно ще е, но си заслужава усилията.
Източник: „Банкеръ“