Очилата не са само диоптри, през които гледаме. Нито маниерно украшение на носа. В българската политика очилата са политически фактор. Решават съдбините на отечеството. Доказа го Лозан Панов, който смени стъклената фасада, за да стане президент.
Очилата имат своя символика. Овалните рамки свидетелстват за широк кръгозор. Правоъгълните издават рамкиране на мисловните процеси. Полуквадратен дизайн избра Панов, каквато е квадратурата на неговата мозъчна кутия.
Очилата обладават изумителна сила. През тях се вижда възход, но и падение. Очилата качват и свалят правителства. Могат да разтурят дори парламент. Ето една история…
В далечната 1884 г. скандални очила красят физиономията на Никола Шивачев. Родом от Стара Загора, той влиза в Народното събрание по вторият начин. За да има имуществен ценз, консерваторите му купуват две ниви в Троян. След изборите си ги вземат обратно.
Симеон Радев рисува Шивачев като „буен многоглаголив и малко ексцентричен човек“. Константин Иречек го нарича ту „въшльо“, ту „песоглавец“. „Непоносим младеж (цапнат в устата) със сини очила е Шивачев“, портретува го чешкият историк.
Учил право в странство, старозагорецът се връща с диплома в единия джоб и очила в другия. Последен вик на модата, каквито още не са виждани по нашенско. На рамките се монтират стъкла във всички цветове на дъгата. Зелените за успокоение на вътрешния мир, розовите за разкрасяване на света и прочие.
Никола Шивачев имал трайно пристрастие към небесния цвят и затова гледал само през синьото. Както Лозан Панов, подкрепен от уж синята Демократична България.
В петък, 7 декември 1884 г., е открито поредното заседание на парламента. От 195 народни представители присъстват 150, кворум има. На дневен ред са дебатите по законопроекта за железните пътища. Първо говорят трима депутати от либералното болшинство. Сетне думата е дадена на цапнатия в устата Шивачев. Троянският избраник излиза на трибуната и говори дълго. Два часа бавно, методично къса нервите на колегите.
Според него докладът към законопроекта е съмнително лаконичен. Той подозира, че министерството крие важни подробности от депутатите. Нещо повече – вкарва ги в заблуждение. „Всеки един от вас има пред очи, както законопроекта, тъй и обяснителната записка на министъра на финансите, която не зная дали има 25 реда, от които всеки един ред ще коства по един милион лева“, сочи Шивачев и многозначително си намества очилата.
Премиерът Петко Каравелов, който е и финансов министър, излиза от кожата си. С тези очила върху носа ораторът му прилича на шпионин от авантюрен роман. Каравелов скача и с копривщенския гърлен говор се провиква: „Такъв шпионин аз не искам да слушам!“
Петко Каравелов бил експанзивна натура. „Аз ще те обеся!“, заканил се веднъж на консерватора Тодор Бурмов. На другия ден Бурмов го причакал и му отвърнал: „Не можеш!“ Либералът го погледнал учудено, защото бил забравил за случката.
На Каравелов бързо му минавало, но разгневен бил способен на всичко. След като декларира, че не иска да слуша синьоочилатия Шивачев, излиза от залата. След малко обаче се връща и очевидци твърдят, че подхвърлил на политическите си приятели: „Що го търпите още? Бийте го, свалете го оттам!“
Двадесетина депутати стават и започват да скандират към оратора: „Лъжеш, долу, долу!“
От агитката се откъсва Атанас Насалевски, едър мъжага, избран с трънската бюлетина. Свива юмруци, спуска се към Шивачев и с добре премерен удар в гърдите го поваля. Неколцина смелчаци се хвърлят върху падналия. Удрят! Особено усърдни са народните избраници Петър Николов и Гани Чернев.
Порядъчно разкрасен, Никола Шивачев е избутан навън. Дадена е почивка.
„В това време – пише Симеон Радев – Шивачев се затече право в двореца, викайки, че иска да види княза, за да му каже, че либералите убивали опозиционните депутати. Стражарите едвам можаха да го изтласкат от двора; екзалтираният човек крещеше сега по улиците.“
След почивката думата взема побелелият Петко Славейков, министър на вътрешните дела. „Според мене да носим вода в решето и да се препираме с господина Шивачева, все е едно – отсъжда той. – Неговото говорене не беше друго нищо и аз не зная как да го характеризирам, освен с народната поговорка, дето казва, че „той си плещи като мокра пола…“
„Аз прося извинение за туй оригинално сравнение, защото не мога да намеря други по-подходящи думи тъй накратко да определя характера на неговото говорене“, добавя Славейков.
На другия ден опозиционният вестник „Средец“ изригва: „За невервание! Но това е картината на вчерашната прескърбна сцена. Закона, съвестта трябваше да отстъпят пред произвола и варварщината.“
Следват редове, в които диша самият Апокалипсис: „Народното събрание от свещена сграда на свободното слово се преобърна на зверско побоище, гдето се чува не свободното мнение на народните представители, не гласът на председателя, не екът на законността и по най-простото понятие за човешкото достойнство, а дрезгавий писък на един умствено болен, кръвнишките викове на неколцина вагабонти.“
Изготвен е протест до председателя на парламента Стефан Стамболов. Друг адрес е поднесен в двореца на княз Александър Батенберг. „Молим верноподанически, Ваше височество, да вземете ония мерки, които намирате за най-справедливи и удобоприложими и които Ви се налагат като върховен пазител на конституцията“, пледира вторият документ.
„Конституцията, която тъй свято трябва да пазим всички, не ми дава никаква власт да се намесвам в работите на Народното събрание. Ако министерството е лошо, убедете народните представители да го свалят“, измива си ръцете князът.
Тогава опозицията си взема шапките и напуска Народното събрание.
За съжаление очилата на Никола Шивачев не са запазени за бъдещия Музей на демокрацията. Дано тези на Лозан Панов оцелеят.
Автор: Росен Тахов
Източник: „ТРУД“
