Лъжат ни с тока, откакто го имаме: Как и докога?!

0

Много мъка тече „По жицата“ на изстрадалия българин. Лъжат ни с тока от зората на електроподаването. В наше време ампутираха атомната електроцентрала и отказват да сложат протеза. Цената расте със скоростта на волтова дъга. И още ще се вдига!

Едва станала столица, София мечтае да смени газените фенери с електрически. Първо светва градината пред бившия турски конак, пригоден за княжески дворец. На 1 юли 1879 г. тук е организирано невиждано зрелище.
„Г-н доктор Моллов достави из Виена апарат и други потреби за произвеждане на електрическо слънце, което осветяваше всичката градина и градския часовник“, съобщава вестник „Марица“.

Димитър Моллов е пионер на нашето здравеопазване и не иска софиянци да си вадят очите по тъмни доби. Неговата динамомашина обаче не може да освети цялата столица. За решаване на проблема се появяват идеи, които изумяват със своята иновация. Едната е над града да лети балон, който да пръска светлина по сокаците. Другата предлага от връх Камен дел прожектор да хвърля лъчи като слънчевите.

Общината започва да търси реално решение на въпроса. Проведена е серия от търгове за електрифициране на града. Европейски фирми надушват далаверата и точат зъби да захапят апетитната концесия. Австрийски, германски, френски и британски компании са кандидати да замрежат с жици софийското небе.

Най-сетне през 1891 г. се класира „Ганц и Сие“ със седалище в Будапеща. Премиерът Стефан Стамболов уведомява кмета Димитър Петков: „Съобщавам ви, г-не кмете, че одобрявам търга за отдаване на предприемач осветлението на столицата с електричество върху „Ганц и Сие“ за една сума от 2 423 249 лв.“

Маджарите оглеждат полите на Витоша и решават, че е най-удачно да се построи водноелектрическа централа в село Бояна. Те наемат прочути трънски майстори, който започват градежа. Камък по камък се извисява снагата на първата българска ВЕЦ.

Оказва се обаче, че Общината няма средства да се разплати с компанията и след поредица скандали проектът е спрян. „Ганц и Сие“ си взема чертежите, сбогува се с буйната Боянска река и отива да ближе финансови рани на брега на тихия бял Дунав.

Продължават мъките с търговете. През 1898 г. са разпратени покани до 26 иностранни фирми, от които се явяват само три. Най-изгодни са условията на французина Шарл Бертолюс.

Той предлага електроформат от 18 стотинки на киловат час за улично осветление. Ако лампите светят цяла нощ, го намалява на 15 стотинки. 70 стотинки е цената за частното осветление и 20 стотинки за двигателна сила. С протокол №59 от 16 юли 1898 г. Общинският съвет казва едно „Бравос!“ и му харизва концесията.

Скоро става ясно, че Шарл е майстор на електрически фокуси. Пуска искане до Общината неговата концесия да се прехвърли на други две компании. Осветлението да поеме френското „Дружество на големите предприятия в Марсилия“, а трамваите да отидат в белгийското „Анонимно дружество за електрически трамваи в София“.
Всяко от тях му брои по 175 000 лева. Шарл прибира парите и вдига луксозна вила край Сена, по чието поречие няма електрически централи. В договорите с двете дружества пише, че за нуждите на осветлението трябва да се изгради ВЕЦ на река Искър при село Панчарево. За трамваите пък да се построи термоелектрическа централа, там където е сега депото „Банишора“.

Осветлението е пуснато на 1 ноември 1900 г., трамваите тръгват на 1 януари следващата година.

Първоначално токът има само 17 частни абонати, а трамвайните маршрути са едва 5. Скоро обаче абонатите стават 249, пусната е и извънградска линия до село Княжево. Дотогава там е ходил трамвай с конска тяга.

„Когато цяла София се извози и насити на трамвая, вредих се и аз да му се порадвам и се качих при Банката на вагона с надпис „Гарата-Игнатиев“, документира Иван Вазов на 7 февруари. Тогавашната БНБ е на ул. „Александър Батенберг“, сградата съществува и днес.

Пак няма пари за уреждане на сметките с концесионерите. Повтаря се случаят с „Ганц и Сие“. На власт е правителството на Тодор Иванчов, който не иска да провали за втори път електрификацията на столицата.

„Що да сторя?“, пита се премиерът и намира решение в средновековния „десятък“. Иванчов е роден през 1858 г. в Търново, помни как турците са събирали жестокия данък. Вземали по една десета от всичко – житото, плодовете и зеленчуците, домашния добитък.

Законопроектът за десятъка е внесен в Народното събрание през ноември 1899 г. Веднага започват протестни митинги, в които участват над 350 000 недоволни. След приемането на закона протестите прерастват в открит бунт.

Първа въстава Варна. На 5 март 1900 г. там войската открива огън срещу онези, които отказват да платят непосилния налог. Двама са убити, десетина са ранените.

После пламва цяла Североизточна България. На 17 април се вдига Тръстеник, на 22 май на барикадите е Дуранкулак. Към тях се присъединяват околните села. Обявено е военно положение в два окръга и пет околии.
Решителната битка става при Дуранкулашките могили, където кавалерия напада селяните „На нож!“ Стотици са загиналите, ранените, арестуваните, малтретираните и съдените.

Най-евтин е през 1939 година

Тогава политическата система е безпартийна. Няма кой да прелива от пусто в празно и постигаме завиден икономически растеж. Жизненият стандарт на българина става един от най-високите в предвоенна Европа.
Средната заплата е 2500 лева, пенсията гони 1400 лева. Хлябът е евтин. През 1938 г. на всеки българин се падат по 280 килограма пшеница. По същото време за Румъния тази цифра е 245, за Югославия 197, а за Гърция едва 142.

Вецовете и тецовете са малки, но много ефективни. През 1939 г. произвеждат 266 милиона киловат часа електроенергия, значително постижение за онова време. Електромерите са внос от Германия и не допускат грешки. В аналите на електроразпределението няма регистрирано нито едно оплакване от потребител.

Автор: Росен Тахов

Източник: „ТРУД“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече