„Лекарите се измориха да обясняват е, че изходът от това да се движим от локдаун до локдаун е ваксинацията. За момента няма друга по-надеждна защита при борбата с вируса“. Това каза българският президент Румен Радев при посещението си в „Спешна помощ“, за да види каква е организацията при воденето на борбата с коронавируса. Радев изобщо не е първият, който го казва.
Той е просто един от плеядата политици, не само у нас, които го говорят постоянно. Въпросът, който аз лично си задавам (и вярвам не само аз), е следният – достатъчно ли ще е? Вече почти две години следя куп статистики относно новите случаи на COVID-19. Actualno.com редовно публикува извадка за Балканите, за случващото се в най-големите държави в Европа и по света. Като следиш всеки ден, лесно виждаш кога тенденциите се променят. И примери от последните месеци с държави с много силно ваксинационно покритие като Израел и Великобритания не може да не будят тревога.
Един от тези тревожни пресни примери е Белгия! Все повече учени казват това, което мнозина не искат да чуят – сегашните ваксини срещу коронавирус НЕ СА стерилизиращи в такава степен, каквато ни трябва! По-просто казано – с тези ваксини не можем да спрем напълно разпространението на вируса, не можем да направим така, че никой да не заразява друг човек. Можем да подсилим организма, така че дори да се зарази, да изкара по-леко и да е далеч по-малко вероятно да умрем, но тези ваксини не са достатъчни за ефективно спиране на вируса, така че да изчезне – каза го дори ръководителят на ваксинационната програма в Оксфорд Андрю Полард и то достатъчно отдавна. Трудно точно него ще го причислим към антиваксърите.
А причините с тези ваксини да не бъде спряна епидемията са много прости – първо, те не осигуряват защита още в носа и носоглътката, т.е. на входа на организма, така че вирусът да бъде спрян още тогава. Ваксините действат така, че тялото реагира чак когато вирусът стигне до кръвта и то най-рано тогава (когато вирусът е в кръвта, се появяват антитела, които да го спрат, но самият вирус заглушава т.нар. интерферонен отговор т.е. крие се от имунната система и е строго индивидуално дори при ваксина или преболедуване кога ще сработи имунната система – ако самият вирус се е намножил много и е стигнал до много органи и системи, тогава става проблематично). Второ, вирусът стана по-заразен и продължава да става по-заразен, докато изглежда имунитетът срещу него, независимо дали ваксинален или природен т.е. след преболедуване, избледнява с времето – може би не при всички, но при достатъчно хора, за да станат те уязвими при среща с вируса. Затова вече на много места въведоха трета доза, говори се и за сезонно поставяне на тези ваксини.
Ако действително имунитетът срещу COVID-19 е нетраен и вирусът може да пробива отново дори във ваксинирани или преболедували след няколко месеца и дори година, проблемите в подход само и единствено с ваксинация с точно тези ваксини са два.
Първо, след като вирусът постоянно мутира и се развива, той все по-успешно удря в епидемични вълни т.е. заразява за кратко време много хора. За да бъде сдържан и да живеем що годе нормално като общество, трябва много голямо количество хора (буквално всички) да бъдат ваксинирани накуп и след това периодично реваксинирани накуп, което е практически невъзможно по ред причини – на първо място логистични, отделно е недоверието, че тези ваксини са безопасното и сигурно решение за личното здраве, но точно личното здраве в този случай става обществено и когато се колебаем или не искаме, идеята на цялата стратегия за изграждане на силен щит от огромно количество ваксинирани отива по дяволите. Не говоря само за България, говоря и в световен мащаб.
Второ, след като вирусът все още мутира, ще успеем ли дори при колосално усилие в глобален мащаб да ваксинираме толкова много хора толкова бързо, че поне да не мутира? Вижте само какво е ваксиналното покритие – огромни територии като Африка например нямат достъп до тези ваксини и малко хора са ваксинирани, докато куп „напреднали: държави отиват на трета доза. А ако се появи изцяло нов щам т.е. вирус, който не се влияе нито от сегашните ваксини, нито от имунитета (дори нетраен) на преболедувалите, тогава вече ще говорим за огромен проблем – кой знае колко по-заразен ще е такъв вирус и с какви последствия.
Какво е решението тогава?
Хора като Георги Маринов от департамента по генетика в Станфорд настояват за китайски подход. С други думи, нещо подобно – световен локдаун, при който си седим всички по къщите (незнайно кой ни купува и носи храна, плаща ни сметки и ни окуражава да не се побъркаме и избием през това време), докато навсякъде вирусът не изчезне. След това – връщане към нормалното и масово ваксиниране дори със сегашните ваксини плюс пазене на дистанция и носене на маски. Ако/щом някъде се появи огнище, моментална карантина на всички, които може да са имали досег и пускането им „на свобода“ чак като вирусът пак изчезне. В най-смелите думи на Маринов така COVID-19 можел постепенно да изчезне, както предшествениците му SARS-1 и MERS. За да се случи такова нещо обаче, буквално трябва да се преобърне светът.
Как милиарди хора могат да си позволят да се крият и да оцелеят, без да работят?
Гладът е по-силен от всеки вирус. Изобщо не си представям как милиардерите по света дават богатството си на многото си по-бедни сънародници и непознати, та да успеем да преминем през това изпитание по този начин. Отделно са неща като организация за проследяване на епидемични вериги, места за карантиниране и куп други чисто логистични проблеми, които ще трябва да бъдат ефективно решени. Но решение трябва да бъде търсено! Проблемът е, че не се вижда политическа воля за това – в световен мащаб, в България отдавна вървим след събитията. Науката трябва да даде отговора – с ваксина, която е по-стерилизираща или с ефективно лекарство, но на науката трябва да бъде помагано!
Сегашната Делта вълна добре показва тенденцията на този бич – при появата на по-заразни варианти, какво ще правим следващата есен например? Или дори следващата пролет? Гладен не се стои, но и икономика не може да има, когато няма места в болниците! Проблемът почва да става огромен и най-плашещото е, че политици и държавници не предлагат и нямат идея за адекватно решение. А точно те трябва да са двигателят – не да извъртат, лъжат, мажат и пазят само ебе си и властта, а да работят истински. При такива кризи не може да не си даваш сметка за най-лошото възможно и какво ще правиш, ако се случи. Засега имаме някакво оръжие в лицето на настоящите ваксини, но трябва повече – това е моето мнение! Трябва визионерство и екстремна смелост, тотално нов подход. Само че не виждам кои от хората, от които наистина зависи и могат да влияят, работят и търсят изхода …
п.п. Между другото, ако гледаме Западна Европа, зеленият сертификат би следвало да се въведе, за да се пази постигнато ниско ниво на заразяемост. В България го въведохме точно преди първите абсолютни рекорди по заболяемост. Страхувам се, че тежкото тепърва предстои …
Автор: Ивайло Ачев
Източник: Actualno.com