Времето тече и изборите наближават. Очевидно е, че тяхното провеждане ще се случи при силно утежнени условия от гледна точка на здравната криза, която ако продължи да се развива със сегашния си тренд, то след две или три седмици ще е излязла извън всякакви възможности за контрол както на социално и политическо, така и на здравно равнище. Това обстоятелство неминуемо ще се отрази върху изборите и резултатите от тях.
Може да се предположи, че отражението би могло да има различни измерения. Едно от тях е свързано с нивото на избирателната активност. За момента социологическите сондажи сочат активност около 50% за парламентарните избори, което е нормално за България и предполага повишаване с 8-10% в сравнение с юлския вот, на който се отчете твърде ниска, за нашите стандарти, избирателна активност.
Динамичната здравна ситуация обаче има потенциал да свали активността под нейните стандартни стойности, а ако това се случи, то би означавало втори парламентарни избори с малък електорален интерес само в рамките на броени месеци. И тук проблемът съвсем не би бил свързан единствено с проблемна легитимност на парламента и правителството (ако се конституира такова). В този конкретен случай евентуална ниска избирателна активност би означавала едно доста сериозно изкривяване на самото политическо представителство, просто защото част от електората е в една или друга степен демотивирана, а друга част е свръхмотивирана. Българската политическа система е в криза още от лятото на 2020 г. Именно поради нейното продължително кризисно състояние, тя не може да намери и предложи никакво решение за епидемиологичната ситуация у нас, а се случва точно обратното – здравният проблем още повече задълбочава политическата криза. Намираме се в ситуация, при която наличието на каквито и да е решения е по-добро от липсата на решения.
В началото на пролетта през 2020 г., когато окончателно стана ясно, че пандемията няма да подмине България, както мнозина се надяваха, мерките, които бяха взети имаха доста решителен и дори краен характер. Тогава политическата система все още беше в предкризисна фаза от своето развитие и все още беше съхранила способността си да намира решения за проблемите, вместо да им се поддава. Тук е мястото да се отбележи, че в онези месеци, когато Ковид 19 беше почти неизследван, слабо познат и ваксините изглеждаха като надежда от бъдещето, най-добре в Европа стояха тези страни, които имат стабилни публични институции, почиващи върху богата и добре развита демократична традиция и монолитно гражданско общество, способно да оцени сложната ситуация и ясно да подреди своите приоритети.
Българското общество в момента се намира в интересна преходна ситуация. Безумният кливидж протест срещу статуквото сякаш губи или дори вече е загубил своята обществена база. Съществува обаче опасността той да бъде заменен с нов тип противопоставяне – вярващи срещу невярващи, че има пандемия, и съответно, проваксъри срещу антиваксъри. Подобно явление би било също толкова деструктивно и нефункционално, колкото и противопоставянето протест – статукво. На предишните два парламентарни избора формациите с конспиративно отношение към пандемията останаха в периферията. Атанас Мангъров не донесе електорална полза на АБВ, опитът на Волен Сидеров да обогати своето „антивасално“ говорене с конспиративна визия за пандемията също се оказа безрезултатен. И Костадин Костадинов не успя да постигне своето „Възраждане“ на гърба на коронавирусната епидемия.
Едно задълбочаване на противопоставянето обаче въз основа на здравната ситуация може да формира политическа рефлексия. Когато необходимите мерки не са взети своевременно и се прибегне към тях с голямо закъснение, то макар и съвсем разумни, тези мерки започват да изглеждат неадекватно. Населението не е подготвено да живее съобразно тях и ги отрича. Така се стига до двуизмерен негативен ефект. От една страна самите мерки са лишени от авторитет, а от друга – дори да бъдат спазвани, остават нефункционални и безрезултатни, защото колкото по-закъснели са определени мерки, толкова по-крайни трябва да бъдат те, за да има някакъв смисъл от тях. Така стоят нещата от гледна точка на здравната сигурност.
От политическа гледна точка обаче по-същественият проблем е уронването на авторитета на самите мерки. Това е проблемът, които води към опасни интерпретации относно свободата, демокрацията и останалите базови ценности на съвременното, модерно общество. Освен моментен отзвук опасните интерпретации могат да доведат до средносрочни и дори дългосрочни последствия. Или казано с други думи, дори и след приключването на пандемията (когато и да е това) в общественото съзнание може да остане не толкова тя като тежък проблем, през който обществото е преминало и е платило солидна цена, а вместо това да се развие някаква историческа памет, поставяща акцент върху мерките, които са били пречка пред нормалното ежедневие на множество хора, практикуващи редица професии или водещи активен социален и културен живот.
Всъщност целта на мерките е точно обратната – да се осигури колкото се може по-безболезнено връщане към нормалния начин на живот, характерен за развитите общества и държави от времето преди появата на пандемията. Фактите обаче са едно, а интерпретациите – друго. И когато става дума за мерки, засягащи базови ценности на демократичното общество, то този ,който предприема съответните мерки, задължително следва да държи сметка и за интерпретациите, които могат да се разпространят и да оформят ниша в политическата система. А щом такава ниша се появи, то тя неминуемо ще бъде запълнена, като дори могат да се появят конкурентни формации за нейното усвояване.
За момента няма налични социологически данни, които да сочат, че за парламентарните избори на 14.11 ще се е отворила достатъчно широка ниша на базата на уронване на престижа на мерките, която да позволи влизането на дори една антиваксърска формация в 47-то Народно събрание. Няколко формации обаче упорито разработват тази ниша, а времето, с което разполагат, възлиза на две седмици, следващите две седмици.
Разработването на подобна ниша практически означава идеологизиране на здравната криза. Но това е идеология, която може единствено да послужи за спечелване на електорат, не и за формиране на политическа програма и принос към публичното управление. При подобно развитие на ситуацията се появява още една важна особеност, която задължително трябва да бъде отчетена в този анализ. Когато е налице разминаване между основата за формиране на електорална база и начините на участие в институционалния живот, неминуемо се стига или до институционална парализа, или до нестабилност, породена от непоследователност в поведението на политическата формация или формации, попаднали в парламента, но неспособни да участват пълноценно в неговия живот.
В предишните два парламента на практика се стигна до подобен феномен. Стигна се до институционална парализа, защото т.нар. партии на протеста бяха оформили електоралната си база, съобразно идеи, които както се оказа, не могат да се трансформират в политическа програма за управление на държавата. Освен това поради приблизителния паритет при парламентарните мандати, протестните формации, освен че нямаше как да са управляващи, не можеше и да са опозиция. Именно така се получи институционалната парализа. Вътре в рамките на парламента се случваха разни неща – анкетни комисии, изслушвания и прочее, но държавата не можа да заработи, защото правителство не беше конституирано. Ако в 47-то НС се появи политическа формация без връзка между електорална база и институционален живот, това потенциално може да означава, че чрез въпросната формация парламентът може да бъде подлаган на различни видове натиск, може да е напр. лобистки натиск или пък популистки натиск, може дори да бъде и натиск от чужда държава, ако профилът на съответната формация предполага и позволява това.
На настоящия етап и управляващите, и обществото са в безизходица. Закъснелите мерки не се приемат от бизнеса и от хората, защото те не са подготвени за тях, а успоредно с това ежедневните смъртни случаи от COVID 19 са прекалено много, заболеваемостта не спада, свободните легла в здравните заведения стават все по-малко, а медицинският персонал – все по-уморен. Ако служебното правителство бе успяло да предвиди ситуацията и да започне своевременна подготовка за нея още в края на лятото, сега обстановката в страната със сигурност щеше да е различна. Отговорност на кабинета е не само да въведе адекватни мерки, но и преди това да подготви хората и бизнеса за тях. Въвеждането на мерки изведнъж се оказа половинчато действие , от каквато и гледна точка да бъде погледнато то. Сега Костадин Костадинов нарича коронавируса сезонен грип. Сезонен грип, който съществува по време на цялата година, т.е. във всички годишни сезони и то навсякъде по света. Когато обаче съществени групи от хора се чувстват неподготвени за мерките, те ги отхвърлят дори и да разбират обективната необходимост от тях. Така едно алтернативно, по-безболезнено, разбиране за пандемията, макар и опасно, се превръща в необходимо и търсено убежище от страна на същите тези групи. Това е алтернативна реалност, която, поради безизходицата, става приемлива и във възприятията на отделни части от обществото се превръща в действителна реалност.
Значението на пандемичната обстановка за президентските избори определено е по-малко отколкото за парламентарните. Дори и кандидати като Костадинов или Сидеров да успеят да отнемат някакви гласове от фаворита Радев, то това не би променило нищо по същество. Още повече, че на втория тур те биха се върнали към него, а е възможно и такива хора въобще да не гласуват на 21.11. Президентът обаче е отговорен за служебния кабинет, така както Народното събрание за редовните правителства. За момента фаворитът сполучливо избягва тази тема. Би било хубаво ако станем свидетели поне на един телевизионен дебат между Радев и основния претендент Анастас Герджиков. Това би придало повече авторитет на президентския вот, би го направило по-автентичен и би привлякло в по-голяма степен обществения интерес към него. Дори и такъв дебат да се случи между двата тура, той пак би имал своята важна роля и значение за самите избори, за новия президент, а и за цялото общество.
Автор: Евгени Кръстев
Източник: News.bg
