Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец октомври 2021 година под заглавие:
БЪЛГАРИЯ ПРЕД ДРАМАТИЧНИ ИЗБОРИ 2 В 1 И УЖАСЯВАЩА КОВИД-КРИЗА
СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО – ПОД КРЪСТОСАН ОГЪН
КОВИД-ПАНДЕМИЯТА КАТО ЗАПЛАХА ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ
РУМЕН РАДЕВ – ЗАСТРАШЕНИЯТ ФАВОРИТ
АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ – СЪСТЕЗАНИЕ ЗА БАЛОТАЖ
МУСТАФА КАРАДАЙЪ – ВЕРНИЯТ ХОД НА ДПС, КОЙТО ОТВАРЯ НОВА СТРАНИЦА
ЕНЕРГИЕН ХАОС И ГЛОБАЛНА КРИЗА
Предлагаме ви
РЕЗЮМЕ ОТ ОСНОВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ
Преди избори се дават големите обещания. Кампанията за „две в едно“ през ноември 2021 не направи изключение, но с една особеност – месецът преди изборите се превърна във времето на голямото искане.
Президентът Радев като патрон на служебния кабинет е и кандидат, което предопредели вътрешната динамика, ескалацията на напрежение около правителствените решения и поставянето на всякакви искания и условия.
Лидери на ултиматумите се превърнаха протестиращите от две сектора – строежа на пътища и ресторантьорите.
Времето и вотът „две в едно“ се оказа жътвено и за популистките партии и лидери.
Кръстосаният огън срещу служебното правителство се засили с началото на предизборната кампания. Всеки удар срещу Янев-2 е удар срещу президента и никой не си го спести.
Правителството се оказа без съюзници в ситуация, в която всяка партия го поучава, наставлява, иска, настоява, критикува, отрича.
България се изправи пред бездната на Ковид-19 – с най-нисък брой ваксинирани в Европа, инфилтрирани в обществото конспиративни теории, ерозирало чувство за общност, лоша здравна система с дефицит на медицински кадри, рекордна смъртност, бързо разпространяващ се Делта вариант и политически елит, която извлича дивиденти от ситуацията.
Ковид-кризата се превърна в ковид-трагедия.
Има реален риск страната ни да се превърне в ковид-гетото на Европа.
Налице е дефицит на национално отговорно поведение и на лидери, и на граждани.
Ако Ковид е резултат от война, България я загуби.
В овладяване на коронавирусната зараза страната ни се провали и при Борисов/Ангелов и при Янев/Кацаров.
Президентът и служебните правителства на Янев подцениха развитието на заразата и спешната нужда от масова ваксинация.
Янев-2 въведе „зелен сертификат“ на достъп до определени публични места твърде късно.
Действа се в последния момент и от днес за утре. Обявяването на локдаун става все по-реална перспектива.
Въвеждането на зелен сертификат е компромисна, но мярка в правилна посока. Саботажът и негативните политически реакции са срещу обществения интерес.
Хоризонтът на политическите решения/идеи/предложения се скъси до 14 ноември, деня на изборите.
Протестите добиха щафетен характер.
Най-абсурдни бяха тези срещу ваксинацията, най-зрелищни – на пътните строители.
Споровете между министерството и „пътищарите“ заприличаха на култовия сериал „Туин пийкс“, където нищо не е това, което е.
Политическата война Борисов – Радев/Рашков бе подпалена допълнително с твърдението, че с парите от авансите за магистрала „Хемус“ се купуват изборите.
„Ревизия, ревизия, ревизия“ на служебното правителство/президента/протестните партии бе заменено с „провал, провал, провал“, което внушават техните опоненти.
Битката между ревизия и провал ще реши победителят/победителите на предстоящите избори.
Нови политически звезди във второто правителство няма, а старите са под прицел.
Кирил Петков претърпя най-голямото си поражение след решението на Конституционния съд, че като министър е имал двойно гражданство и не отговаря на конституционните изисквания за този пост. Щети търпят и той, като политически лидер, и президентът Радев, издал указа.
Решението на КС може да отключи невиждан хаос, ако по силата на съдебни решения се отменят неговите като министър.
То обаче стана част от политическата битка и може да изиграе ролята и на бумеранг и да мобилизира още повече привърженици на Петков и ПП.
Абсурдът с „Вера Су“ затвърди имиджа на България като държавата на усвояваните средства, деморализирана за всякакви други действия.
България е на прага на най-напрегнатите президентски избори от началото на промяната насам.
Изборът за президент по презумпция е с висока степен на мажоритарност, но настоящият вот е на път да достигне максимума в тази скала.
Големият въпрос дали изборите могат да се решат още на първия тур клони към отрицателен отговор. Това е целта обаче, която Радев-Йотова ще преследват до самия край на кампанията.
Радев води убедително, но е в неблагоприятната ситуация да понася негативите от оперативната политика. Всяко действие на служебните министри се отразява върху шансовете му за преизбиране. До финала на президентските избори Радев ще е в стрес заради възможни отрицателни развития в икономическата, социалната, пандемичната обстановка.
Опонент №1 за Радев остава Бойко Борисов, независимо че той не се кандидатира.
Президентът пое отговорност за непопулярния зелен сертификат, а това е рядкост в българската политика. Изборите на 14 ноември ще са тест за това какъв тип политиците предпочита днешното българско общество.
Голямата вина на Радев в ковид-кризата е, че не направи опит да използва високия си рейтинг за стимулация на ваксинационния процес, а оттук – и за общото благо. Не даде личен пример, не лидира кампания за имунизация.
Кампанията на Анастас Герджиков е пронизана от противоречието, че не бил кандидат на ГЕРБ, но в същото време развива тезите на партията – за разединението, юмрука, хаоса.
Дистанцията, която той се опитва да пази от ГЕРБ, демобилизира структурите на партията. А те са фундаментът му в президентското състезание. Ректорът на СУ рискува да получи по-малко гласове на 14 ноември, отколкото партия ГЕРБ.
Регистрираната двойственост в поведението му не привлича периферия, като в същото време поставя в ступор структурите на ГЕРБ, които не го припознават сто процента като „свой“.
За изборите „две в едно“ ДПС на практика води кампания „две в едно“ – за президент и депутати едновременно. Тя е класически тип и включва много добра организация, срещи с електората тет-а-тет, последователно развитие на темите.
В развитието на кампаниите Мустафа Карадайъ успя да изпревари Лозан Панов, а трето място за кандидата на ДПС ще бъде огромен успех за Движението на първи тур.
С верния ход да влезе в президентската битка Карадайъ тегли напред и листата на ДПС. Така партията се записа и в историята на българския политически живот – за първи път етнически турчин атакува най-високия пост в държавата – президентския.
Лозан Панов влезe неподготвен в кампанията по ключови политически теми.
Още с първите си изяви той започна да поднася изненада след изненада, които водеха до разочарование след разочарование. Атаката му срещу Радев (фалшив герой, импийчмънт) е странна, още повече че самият Панов твърдеше, че президентът е трябвало да наруши Конституцията, като не подпише указа за Иван Гешев.
Кандидатурата му започна да „потъва“.
Сегашната кампания за парламент тече по-шумно от предишните две. Отдаваме този ефект на нарасналото самочувствие на ГЕРБ и на другите системни партии след провала на опонентите им.
Сблъсъкът по линията на статукво и промяна навлиза в решителна фаза.
Ако се съди по външните предизвикателства и гражданските очаквания, правителство след изборите трябва да има. Но това не е сигурно и няма да е лесно.
Най-изчистеният вариант е, ако ПП, ДБ и ИБГНИ имат над 120 депутати, което на този етап изглежда невъзможно.
Четворна коалиция – БСП, ПП, ИТН, ДБ – не е изключена, но ДБ поставя категорично условие партията на Нинова да не е мандатоносител. Отношенията между ИТН и ПП също са на ръба.
Коалиция между ГЕРБ, ДПС и БСП се разглежда като чисто теоретичен вариант, но червените линии вече не са толкова ярки.
ГЕРБ са в комфортната ситуация на първа политическа сила – факт, който се неутрализира от продължаващата политическа изолация. Партията залага на късата обществена памет, а не на промените.
Борисов запълва вакуума от „по-мекото“ присъствие на Анастас Герджиков, мобилизира твърдото ядро.
След 14 ноември партията ще направи реален опит за съставяне на правителство, а няма да маркира първото си място, ако го постигне.
БСП изглежда изцяло фокусирана върху кампанията за парламентарните избори и нерядко предизвиква противоречиви коментари с критиките си към служебното правителство и Радев.
Силната й страна са ясно разписаните виждания за управление.
БСП ще има най-добрата позиция да бъде плеймейкър при съставянето на следващото правителство.
Ключово за бъдещето на „Продължаваме промяната“ ще бъдат не процентите и мястото на вота, а успехът или неуспехът да структурират правителство на промяната.
Върху шансовете това да се случи влияние ще има негативният ефект от решението на Конституционния съд по казуса с гражданството на Кирил Петков.
ИТН вече е с имидж на залязваща политическа звезда.
Сривът в доверието им дава нулев шанс да бъдат отново първа политическа сила. Отчетливият спад показва, че българските избиратели не забравят и не прощават лесно, както на българските политици им се иска.
Икономическата ситуация в България се изостри и най-малкото от инстинкт за самосъхранение сериозен дял от избирателите ще пожелаят да си спестят политическото шоу, който ИТН предложи дотук.
Усилията на ДПС са към заличаване на мантрата „никога с ДПС“, което е стъпка за участие във властта.
Нов момент е връщането на Делян Пеевски като кандидат за депутат и по-важното – като активен участник в кампанията.
Закодираното послание е, че санкциите срещу него са резултат на демонизирането му с български адрес.
Появата на „Продължаваме промяната“ стопира ръста в подкрепата за ДБ. Ликвидиран е и шансът й да се бори за второ място.
Възроди се и старата болест на десницата да се разделя и самопроваля с публични разправии (Методи Лалов) и с вечното споделяне на особени мнения.
ИБГНИ са втората жертва на ПП. Разнородната платформа падна под бариерата за влизане в Народното събрание. Шансовете да присъства в НС не за загубени, но трендът не е в нейна полза.
Високите цени на енергията ще поставят на риск следикономическото възстановяване на европейската икономика. Много вероятно е сегашният енергиен епизод да подхрани обществения скептицизъм към зеления преход или по-скоро начина, по който се прави. В България пак сме пред дилемата, която беше в началото на 90-те – „плавен преход или шокова терапия“.
Индексът на потребителските цени за септември 2021 г. спрямо предходния месец е едва 0.4%, а инфлацията от началото на годината е 4.8%. Натрупаната инфлация надхвърля 3-те процента приемлива инфлация, която не би трябвало да безпокои и която по принцип не налага драстични компенсационни мерки.
През следващата година растежът ще разчита повече на публичните инвестиции, отколкото на частните и повече на вътрешното търсене, отколкото на износа.
Продължиха проблемите с либерализацията на пазара на електроенергия, един от най-сериозните от които е това, че 41% от малките фирми, които трябваше да излязат на свободния пазар от 1 юли, не са избрали своя доставчик. Защо не са избрали е още едно доказателство за провала на реформата.
Риск от големи загуби и фалити се очертава при 41% от малките фирми.
Доста позитивните очаквания на официалните институции за българската икономика, в дисонанс с влошаващата се външна среда и нарастваща несигурност, скриват дълбочината и източниците на рисковете за финансово-икономическата стабилност. Отлагането на решаването на най-важните проблеми в енергетиката – високите цени и нейното дебалансиране във все повече скъсяващ се период на агресивна декарбонизация; продължаването на политиката за недиференцирано раздаване на компенсации и наливането на публични средства в нереформиран и неефективни сектори; дебалансираният пазар на труда и други – задават сложен за дефиниране и още по-сложен за изпълнение дневен ред на реформи – при нараснала непоносимост към тях и безпределни очаквания за държавна подкрепа.
Анализът е изготвен от екип в състав:
Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи
Валерия Велева
Директор на Институт за стратегии и анализи
Валентин Радомирски (дипломация и геополитика)
Проф. Даниела Бобева (икономика)
Международни наблюдатели:
Д-р Пламен Христов (Гърция)
Д-р Антон Панчев (Албания, Косово)
Източник: „Епицентър.бг“
