Българското общество е пред края на месеца, предшестващ изборния ден. Равносметката буквално боде очите и съзнанието на избирателите. Това бе месец на яростна „анти изборна кампания“. По замисъл и предназначение, политическите действия през тези няколко седмици трябваше да помогнат на избирателите да вземат всеки своето решение в посока, укрепваща нацията за изпитанията, които предстоят. „Анти кампанията“, която обществото преживя, увеличи заплахите за близкото и по-далечното бъдеще на българската нация.
Светът е в изключителен по значение и отговорности исторически момент. Геополитическото развитие, отговорността на групите държави, но и на всяка национална държава по отделно за решенията и действията в този момент, са открити пред всеки национален елит и съответно избирателно тяло. Българските политици „задружно“ закриха, доколкото им е във възможностите, тези проблеми от избирателите. Няма какво да мислят за тях гласувайки. Които и да бъдат бъдещите управници, те ще направят „каквото им бъде наредено“, нали?
Всички участници в досегашните политически процеси носят отговорност за положението, в което е България днес. Като се започне от все още президента Радев и бившия премиер Борисов и се продължи нататък по йерархичната стълбица, никой не показа воля за самокритична оценка. Всеки се тупа в гърдите за това, което си мисли, че е направил и прехвърля вината за ненаправеното, че чак и за непростими грешки, че и за възможни престъпления, на отговорността на своите противници.
Политическите сили с предполагаем шанс да бъдат представени в новия състав на народното събрание трябваше да предложат на вниманието на избирателите своите виждания за бъдещето. Своите проекти за управление. Донякъде го направиха БСП и ДПС. Останалите? Но как и защо да го правят, като почти всички /с изключение на кандидата за президент проф. Герджиков!/ всячески избягваха „опасността“ да съпоставят критично, в дебати помежду си – с останалите партии и кандидати, проектите си за бъдеща политика.
Вижданията за бъдещето се очертаха най-откровено в анатемосването на едни или други от „противниците“. С този – заедно, но с този и този – никога!
Анатемосване, което е направо престъпно по характера си.
Ако личност или партия престъпват закона – отношение трябва да вземе съдът. Ако депутат или партия са получили доверието на част от избирателите, самият смисъл на дейността на народното събрание изисква останалите да търсят, по всеки конкретен въпрос или политика, разбиране и взаимодействие с тях. В името на желаното и необходимо, в колкото е възможно по-висока степен, национално единство.
На този терен заслужава да бъде поздравено ДПС за защитаваната концепция за заедност в подхода и решаването на националните проблеми. Защо останалите като правило я премълчават? Яд ги е, че не са се сетили първи? Страхувам се, че обяснението не е толкова просто. Заедността е само път за приложение на девиза на народното събрание за съединението, което прави силата! Тогава? Трябва ли да заключим, че има политически сили на българската сцена, които съзнателно търсят да пречат на съединението на силите на нацията? В чий интерес? Защо останалите не използваха времето на изборната кампания, за да ги посочат и да им потърсят отговорност?
Месецът на предизборната кампания, може би на първо място, бе и време, в което политическите сили трябваше да утвърдят доверие у избирателите в предстоящото гласуване. Направи се много това да не стане. На първо място с забавяне на окончателното санкциониране на установени нарушения на конституцията на България. Включително и в рамките на президентската институция. След това – с приложената, въпреки опита на всички напреднали държави, въпреки критиките и резервите в самата страна, система на машинно гласуване. Не на последно място – и с видимата намеса в обществените комуникации на групи и лица, открито обслужващи небългарски интереси.
Все пак, в моята лична оценка, имаше нещо в този месец на „анти изборна“ кампания, което внушава оптимизъм. Ако не за утре, то поне за близкото бъдеще. Имам предвид множеството кандидатури на личности за президент и на партии за депутатски места. Въпреки, че обстановката не им дава реални надежди за успех.
В много от мислите и предложенията на тези кандидати и кандидатки „без реален шанс“, които те успяха да направят въпреки неблагоприятната за тях среда, имаше позиции, заслужаващи внимание и обществена подкрепа.
На първо място, тези на Цвети Кирилова и на Луна. Дано и двете намерят пътища и средства, за да продължат участието си в обществените борби. И дано в следващи изборни кампании има повече българки, с амбиция за първия пост в държавата.
Убеждението ми е, че избирателите имат шанс да противостоят на непризнати и премълчани цели на „анти кампанията“. Този шанс е във възможността, която има всеки да гласува не според внушението „против“ някоя личност или партия, а според своето убеждение и преценка, че има смисъл да гласува „за“ това, което му предлага един или друг кандидат или партия.
Само парламентарно мнозинство, уверено, че е избрано с положителна мисъл за бъдещето и готово да работи в заедност за подобна мисия, може да предложи реална защита на българските национални интереси.
Всичко друго е, както казваме възрастните, от Лукавия!
Автор: Владимир Костов
Източник: „Епицентър.бг“
