Докато всички са се вторачили в новите „премиерски“ кадри от резиденция „Бояна“, заснети от поредната Мата Хари, някак неусетно заглъхна и отече в канала на историята една реплика, изпуснатата съвсем нарочно от вътрешния министър Бойко Рашков преди десетина дни: ГЕРБ и ДПС са обсъждали управление на бъдеща тройна коалиция с БСП. Това е станало във вилата на Михаил Тиков в „Цигов чарк“, а сред участниците в заверата са били Йордан Цонев (ДПС), градоначалникът на Пазарджик Тодор Попов и цял орляк местни гербери и депесари, препитаващи се като кметове.
Доколко това е вярно – един господ знае, но Бойко Рашков няма навика нито да хвърля приказките си на вятъра, нито да дърдори просто така – заради едната скомина на съперника. Освен това в задкулисното политическо инженерство и
изграждането на управленски клубове по интереси
някои хора имат толкова богат опит, че направо си е грехота да не използват отново.
Помним, например, как изненадващо през юни 2013 г. депутатът от ДПС Делян Пеевски стана шеф на ДАНС. Тогава всички скочиха дружно срещу избирането му, но никой не се сети и не обърна внимание на по-важното:
– кой и кога съчини проекта за изменение и допълнение на Закона за ДАНС така, че да го нагоди към „параметрите“ на Детето чудо;
– кога този законопроект бе разпределен и обсъден на две четения в „съответните“ парламентарни комисии;
– кой и срещу какво (а защо не и срещу колко) така натисна тогавашния президент Росен Плевнелиев, че да подпише указа за обнародване на измененията в Закона за ДАНС безропотно и по нощите;
– коя беше тази чутовна сила, която така натисна и смачка всички професионални сдружения в сектор „Сигурност“ и неправителствените организации, занимаващи се с антикорупционен мониторинг върху тази сфера, че по тези думи никой дори зъб не обели?
В общественото съзнание бе наложен мита, че проектозаконът е писан на коляно и в полза на уж бъдещата по онова време управленска коалиция БСП – Атака – ДПС, въпреки че социологическите агенции единодушно вещаеха победа на ГЕРБ. На всичкото отгоре Мая Манолова, която днес усърдно изправя БГ-то и пъди мутрите вън, се оказа единствения храбрец, доброволно положил глава на политическия дръвник
със самопризнанието, че тя е #КОЙ?
Или казано на по-лесно смилаем език, тя била онази мистериозна личност, номинирала Делян Пеевски за поста председател на Държавна агенция „Национална сигурност“.
Съвсем естествено, когато Пеевски подаде оставка, а управляващата коалиция и правителството на Орешарски направиха каквото трябваше. И то толкова успешно, че Борисов преживя като опозиция само година и половина, след което спечели третия си управленски мандат и… големият бизнес на задкулисието тръгна.
Ето ги „физическите извършители“ на нечувания скандал „Делян Пеевски – председател на ДАНС“. Кой обаче е главният мозък и кой е стратегическият инвеститор, че цялата операция да започне и да приключи само за четири работни дни, заключени между първото четене и приемането на проектозакона в пленарна зала…
Забравената кой знае защо реплика на Рашков вади наяве иначе известни факти. Например собственикът на въпросната вила д-р Тиков е и собственик на най-голямата българска група частни лечебни заведения чрез регистрираната в Пазарджик фирма „Булфарма“. В тази група влизат столичната микроимперия „Софиямед“, „Пълмед“ (Пловдив), „Бургасмед“, „Здраве“ (Пазарджик), „Здраве“ (Велинград) и МБАЛ „Проф. Д.Ранев“ в Пещера.
Не е никаква тайна, че възходът на „медицинската“ империя на Тиков някак съвпада с кметуването на Бойко Борисов в София (2005-2009 г.), двата непълни управленски мандата на ГЕРБ (2009-2013 г.) и утвърждаването на Делян Пеевски като пожизнен депутат на ДПС от Пазарджишкия многомандатен избирателен район (от 2009 г. до наши дни). Една от най-големите перли в медицинската корона на Тиков – УМБАЛ „Софиямед“, бе открита през май 2012 г. от тогавашния премиер Бойко Борисов и здравния министър Десислава Атанасова.
По това време управляващите от ГЕРБ непрекъснато повтаряха, че болниците в България са много и вече бяха затворили 10-15 по-малки техни „посестрими“. Явно обаче много се оказаха държавните и общинските болнични заведения, защото премиерът слънце не само освети „Софиямед“ с присъствието си, ами стопанинът й се уреди
с няколко стартови милиона за сметка на НЗОК.
Въобще, днешните бивши управници някак изначално питаят горещи чувства към „Софиямед“ и собственика й. Нали не се заблуждаваме защо Бойко Борисов реши и се ваксинира пред очите на цял свят точно в тази болница?
Близки са и отношенията между д-р Тиков и кмета на Пазарджик Тодор Попов. Твърди се, че семейството на Попов ползва апартаменти в затворен комплекс в столицата, които са на фирма „Заводски строежи“, собственост на Тиков чрез „Булфарма“ ООД. Така че афинитетът на доктора милионер към управляващите явно не е подвластен на тяхното кастово делене – национални, регионални, местни.
Същото е и по отношение на „етикетите“ бивши и бъдещи. От казаното дотук излиза, че д-р Тиков приоритетно го наобикалят и ухажват бивши или потенциално бивши управници. Но… само излиза. Както заради уж неволно изтърваната от Бойко Рашков реплика за опозиционната „седянка“ на статуквото в имението на доктора край язовир „Батак“, така и заради още един факт, който случайно попадна в полезрението ни.
Става дума за управителното тяло на болничното настоятелство „Вяра, Надежда, Любов“, което е независим контролен орган към шестте здравни заведения от групата на „Булфарма“ на Михаил Тиков.
В момента най-видната личност там е кандидат-президентът проф. Атанас Герджиков, номиниран от инициативен комитет, организиран тихомълком от ГЕРБ и управляван от поредния фаворит на Бойко Борисов – юриста Радомир Чолаков. Да обясняваме отново каква е връзката между професора, преторианската гвардия на Борисов и партията „Новото време“,
в чието учредяване Герджиков е взел дейно участие,
е повече от ненужно. Споменаваме само имената на членовете на първото й Изпълнително бюро през 2004 г. – Емил Кошлуков, Борислав Цеков, Красен Кралев, Мирослав Севлиевски и Юлияна Дончева (т.е. Стъки)
Другата светла личност в болничното настоятелство е митрополит Николай Пловдивски, който не е крил досега, че след Бог, най-много обича ГЕРБ и затова от четири-пет години е на една ръка от патриаршеския престол в Светия синод, а един от най-близките до сърцето му светски лъвове е председателя на кандидат-президентския инициативен комитет на проф. Герджиков – Радомир Чолаков.
Ще видим! Дано този път усещането ни за широко скроена задкулисна сделка се окаже пълен кьорфишек…
Автор: Емил Радков
Източник: „Банкеръ“
