Да живее поредният крал! Как лекото хъшлашкото незачитане на законите от Кирил Петков не впечатли никого

0

Какво показват последните избори? Че българинът, който може не брой години да си търпи и харесва управляващите, е готов да ги сменя и през ден, или през месец, ако му дойде вдъхновение… Че той харесва новото, обаче ако е атрактивно – я тв водещ, я чаровен министър с ентусиазирано излъчване, че предпочита военния пред професора, както каза един колега…  Да, така изглежда на пръв поглед.

Но ако оставим настрана лековатите изводи и се вторачим в причините за тази „политическа повратливост“ на българския избирател, нещата са тъжни. Те показват липса на увереност, опит за налучкване, готовност отново и отново да се изтърпи разочарование. „Продължаваме промяната“ е новият избор. И заглавието ми не е подигравателно към тях – тези млади хора вдъхнаха някаква надежда на избирателите и дано не ги разочароват бързо.

Леко хъшлашкото незачитане на законите от Кирил Петков не впечатли никого – българинът като цяло не смята законите за непреодолимо препятствие. Показателно е, че според социолозите, от „Продължаваме промяната“ са взели, къде повече, къде по-малко, гласове от всички политически сили. Да, те са крадци, но не на електорат, а на надежда. И предстоящите преговори ще покажат доколко са способни да я задържат. И за колко.

ГЕРБ отново има повод за разочарование – социолозите твърдо им предричаха първо място. Дотолкова, че Борисов се изкуши да разиграва бъдещи действия, но силният му политически инстинкт му подсказваше уговорката „ако тези резултати са такива“. Всъщност, разочарованието им не би трябвало да е толкова голямо – почти сигурно е, че нямаше да ги оставят да управляват. Те ще продължат да бъдат „наказвани“ за годините си на управление, но за пореден път доказват, че ги има. И че не са за подценяване. И че „наказването“ не само мобилизира собствения им електорат, но започва да дразни онези, които не са усетили пряко върху гърба си негативите от тяхното управление. Или поне не го знаят. Явно ще изберат ролята на гръмогласна опозиция. Друг е въпросът доколко на Борисов му пасва нещо, което не дава власт.

БСП и ДПС са ясни – стари партии, твърд електорат, умерено губещи, умерено печелещи, умерено предизвикващи отвращение у жадните за промяна. Ако БСП се окаже „незаобиколим фактор“ при съставяне на бъдещо правителство, и това ще се приеме с отвращение. Досадно е да се правят анализи как ще се отразят тези резултати вътре в самите партии.

Интересен е казусът с „Демократична Бъгария“. Тя ще стане част от управляващата коалиция, но дали това ще компенсира загубата на близо една трета от гласовете ѝ, „прилапани“ от „Продължаваме промяната“? И защо се случи това? Откровеността изисква да кажа – защото са предсказуеми, но скучни. Защото са прави в убежденията си, но им липсва магията да ги внушат на останалите. Защото подценяват политиката като шоу. Защото не се научиха да се усмихват.

Българинът се умори да слуша тежки разобличения, изчегъртване, премахване, премазване – затова такива са и резултатите и на мрачния „Има такъв народ“, и на леко истеричните „Изправи се, България! Ние идваме!“. 

Тъжно е наличието на „Възраждане“ в бъдещия парламент. И е временно, разбира се, но все пак е обидно. За българския избирател.

Автор: Светлана Джамджиева

Източник: „Клуб Z“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече