Че Лозан Панов нямаше особени шансове за президент, беше ясно от самото начало на неговото издигане за кандидат. Президентските избори винаги са били решавани от партийни кандидати независимо в какъв формат се явяват. В този смисъл, беше ясно, че лидерското място ще е за Радев, след като зад него застанаха половината от политическите сили в последния парламент, а второто място – че ще е за кандидата на най-голямата партия.
Но преобладаващо демократичната общност искаше собствен кандидат, който да получи повече гласове от подкрепилата го политическа сила и така самата тя да подобри резултата си. По тази причина и аз го подкрепих като член на инициативния му комитет.
Резултатът обаче – въпреки издигането на вероятно най-предпочитания кандидат – е повече от разочароващ.
Причините са много, но сред най-важните е самата кампания на Лозан Панов. Далеч преди изборния ден, той – волно или неволно – успя да смути, а дори и отблъсне немалко негови поддръжници, участвали в митингите в негова защита през последните години.
И се чувстват сякаш Лозан Панов им е изиграл някакъв номер.
Обобщено, изненадата беше, че Лозан се оказа изключително слабо подготвен за политическа роля. Нещо повече – през кампанията той сякаш съзнателно изпъкваше като антиполитик. Именно това му поведение заслужава анализ.
В какво се изразяваше номерът на Панов?
– Н като Непредвидим
На първо място, Лозан Панов от начало до край остана непредвидим в неговите изяви. Вместо ГЕРБ и ДПС – които на практика притежават съдебната система – най-остри критики отнесе президентът Радев – кандидат на 3 от 4-те политически сили със заявки за промени в прокуратурата.
И за капак – към края на кампанията – обект на критика стана и четвъртата сила и единствената подкрепила го политическа сила – чиято мисия е именно съдебната реформа. Така Панов влезе в профила на политиците от Статуквото с тяхната непредвидимост.
Като леден душ за неговите привърженици дойдоха думите му, че Радев трябвало да направи правителство на всяка цена, дори с ГЕРБ и ДПС. Дори и да е имало замисъл да се атакува Радев, защото идва от левия спектър, а Панов би разчитал на гласовете от център-дясно на втори тур, тази погрешна тактика не отчита симпатията към Радев по време на Протеста сред голяма част от демократичната общност, на която разчита Панов.
– О като Остър
Освен непредвидим, Лозан Панов влезе и остана в кампанията с изключително острия си тон, който явно целеше да подчертае неговите качества спрямо на противниците му. И така нямаше нищо общо със спокойствието и умереността, които един президент на нацията трябва да излъчва. Както го направиха основните му конкуренти.
С остър тон може да се понравиш на най-радикалните фенове за промяна, но не и да привличаш мека периферия, особено сред по-възрастните.
– М като Монотонен
Третата му аполитична черта е неговата монотонност в телевизионните интервюта, с които не би вдъхнал ентусиазъм за нещо ново и различно дори на най-върлите си фенове.
Освен безкрайни обяснения за случки от миналото, чрез които трябваше да открои някакво героично поведение, Панов не предложи нищо за бъдещето и нуждите на нацията извън проблемите на съдебната система. А дори там не стана ясно с какво ще допринесе за някаква промяна като президент.
Тук „черешката“ беше идеята му как на мястото на Радев щял да спре Гешев за главен прокурор дори като не спази Конституцията?!?
– Е като Егоцентричен
Особено странен беше егоцентризмът на Панов с претенцията му за едва ли не единствен борец срещу Статуквото в съдебната система, в която битка бил самотен.
Нещо повече, обърна се към част от демократичната общност с невнятни метафори за „късане на ризи“, като ги обвини в неспособност да видят цялата, но все пак негова истина. Това издава човек, на когото иначе трудните професионални битки в съдебната система са внушили някаква едва ли не месианска роля, която другите трябва да признаят с гласа си в урната.
– Р като Разделящ
Така, Панов вместо да обедини и привлече нови избиратели с кампанията си на практика внесе нова разделителна линия сред демократите. Освен между него и Радев, избирателите се наложи да избират кой е прав в някакъв инспириран спор между Панов и лидерите на „Демократична България“.
Добре, че последните не влязоха в неговия конфронтационен тон. Но всичко това нямаше как да не повлияе на изборните резултати – негови и на ДБ. А президентът би трябвало да може да обединява, да търси начини да премахва разделителните линии.
За мен изводът е, че Панов – с безспорна репутация като съдия в полза на обществото – няма да има политическо бъдеще след тази кампания. Липсата на политически качества доведе и до слаба подкрепа за неговата кандидатура.
Дано все така Панов продължи да бъде полезен на държавата и гражданите в своето поприще – съдебната система.
*Заглавието е на Редакцията на temi.bg
Автор: Евгений Кънев, Булевард България
Източник: „Дневник“
