Оставките не са достатъчни – има ли политическа отговорност у нас

0

Що е то политическа отговорност и има ли тя почва у нас? Има, ще кажете. Нали след изборите заваляха лидерски оставки? Ръководството на ДБ даде пример, последва го ВМРО, Вигенин от БСП. Ако мен питате, сега е ред на Корнелия Нинова*, Татяна Дончева, Цветан Цветанов, Александър Томов, Волен Сидеров, Веселин Марешки (дали ще остане някой в повечето формации).  

Оставки като че ли не се очакват само от ГЕРБ, нищо че лидерът им Бойко Борисов обичаше да се оттегля във времената, когато можеше лесно да бъде преизбран. Нищо че някои водачи на листи в бившата управляваща партия претърпяха срамни загуби и е време да отстъпят.

Но политическата отговорност не е само подаване на оставки (и тяхното приемане или неприемане). 

Политическа отговорност е да се явиш на кандидат-президентски дебат, дори да си сигурният победител от вота и да рискуваш да се представиш лошо и да ти падне подкрепата. 

Политическа отговорност е да убеждаваш мнозинството от българите, че ваксинацията е важна, независимо че си антиваксър, но са те назначили за министър на здравеопазването.

Политическа отговорност е да съставиш правителство, след като избирателите два пъти на избори ясно посочват мнозинството, което да управлява, а не да се караш за постове и да четеш морал на хората като последна инстанция от собствената ти кабеларка.

Политическата отговорност е да посочиш грешките си през избирателите, когато не успяваш да печелиш избори, а не да обвиняваш всички останали за провала ти и да се кахъриш в национален ефир, че се радваш, че са те оставили жив (когато никой не е имал намерение да те убива – физически, не политически).

Предстоят още тестове за политическа отговорност: 

1. Съставяне на правителство с партньори с големи разлики в програмите. 

2. Назначаване на политически кабинети в министерствата, които да спрат корупцията. 

3. Връщане на сигурността в държавната администрация (подлагана периодично на политически гонения) и въвеждане на справедлива оценка на квалификацията и работата на чиновниците, за да е сигурно, че ни служат професионалисти, а не парашутисти. 

4. Поддържане на конструктивна позиция относно разширяването на ЕС с РСМ, която включва отстояване пред партньорите от Европа и САЩ на притесненията ни относно антибългарската политика в Скопие, но и отговорност за региона, който заради нашето вето вече изпада в сфери на влияние на международни актьори, които не изповядват евроатлантически ценности. 

Така че оставките са хубаво нещо, но не стигат.

Автор: Иван Димов

Източник: „Клуб Z“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече