Какъв е зорът да е на „Дондуков“2: Румен Радев – непоразената мишена в една дълга война

0

Преди пет години името на Румен Радев бяха чували само интересуващите се от българската бойна авиация, доколкото я имаме, тъй като той оглавяваше тогава Военно-въздушните сили. А може би и някои тийнейджъри, запалени от мечтата да стават летци, които са наблюдавали авиошоуто над Враждебна през октомври 2014 г., в което Радев изпълни фигури от висшия пилотаж, за които познавачите твърдят, че го можели само още двама пилоти в Европа.

След 5 години на поста президент Румен Радев не успя да спечели на първи тур (резултатът му е 49,42 %) и отива на балотаж за втори мандат с проф. Анастас Герджиков (22,83%), силно подкрепен от ГЕРБ. В дните преди втория тур обаче някои наблюдатели определят събития от последните дни като сгъстяване на облаци над главата на Радев и че въпреки голямата разлика с другия претенент победата му не е предизвестена и със сигурност няма да бъде лесна (очаква се и още по-ниска избирателна активност при 40,50% на първи тур).

Първо сривът на БСП до четвърта позиция на вота за парламент доведе до оставка на лидера й Корнелия Нинова и надъха за реванш вътрешната й опозиция от различни кръгове, включително и говорителя на служебното правителство (подал оставка), водени от различни мотиви, но единни в желанието си да я елиминират. В защитната си позиция Нинова нападна остро служебния кабинет (като го свърза със „задкулисието“) и неназовани лица от инициативиня комитет на Радев. А в тв интервю в отговор на въпрос, тя дори отказа да съобщи дали ще гласува за него. В същото време съперникът проф. Герджиков разпространи остро изявление срещу Радев, очебийно несъответно на неговия досегашен словесен стил, ползвайки… мнението на Нинова срещу служебното правителство, за да обоснове атаката си срещу президента.

Как ударите срещу Радев от различни посоки ще се отразят на резултата ще се разбере в неделя. Радев остана в тандем с досегашния вицепрезидент – Илияна Йотова. Самата кампания и преди първи, и преди втория тур, премина за основните претенденти – всички срещу Радев и Радев срещу Борисов. А настоящият президент се възползва от позволеното по закон – да продължи да работи по време на кампанията, така дейността му и събитията в нея се смесиха.

Война между генерали или с модела

Петте години на „Дондуков“ 2 бяха белязани от сътресенията между президентската институция и изпълнителната власт на ГЕРБ, които започнаха като разлика в позициите по различни въпроси на държавното управление, преминаваха през сдържано-студени периоди, за да достигнат през последните две години до състояние, което може да се нарече, макар и условно, война. Масово и медийно тя е пакетирана като сблъсък между президента Радев и премиера Борисов. И въпреки че реакциите и на двамата често звучат (и не само) като лични нападки, то институционално противопоставяне на държавния глава не е с изпълнителната власт, а между него и възела на преплетени легитимни и нелегитимни интереси, които станаха етикет на овладяната държава.

В хода на тези конфликти политическите наблюдатели стигнаха до две полюсни определения за Радев: едните го определиха като „независими държавник“, другите, по-малобройни, в хор с властващите му опоненти, го нарекоха „разединителя на нацията“ (върху темата за обединението е изградена кампанията на проф. Герджиков).

Поне три събития от тези конфликти през петте години на Радев са съществен знак за характера на политическата система и на състоянието, в което се намираше върховенството на закона.

Началото: случайно откритият профил на предпочитания президент

През 2016 г. руският Институт за стратегически изследвания, ръководен тогава от пенсионирания генерал от КГБ Леонид Решетников, възлага на българската социологическа компания G-consulting изследване по геостратегически въпроси, което управителят на компанията Живко Георгиев използва, за да вкара и няколко свои въпроса, чиито отговори очертават профила на очаквания от българите президент. Така след това е открит командващият на ВСС Румен Радев като съответстващ на профила – непартиен професионалист в своята област, и БСП му дава своята подкрепа.

Очертаването на профила на подходящия кандидат няма общо с целите на изследването, поръчано от руския институт, категоричен е Живко Георгиев. Това обаче няма да попречи опонентите му да повтарят и до днес връзката „Решетников“, макар Радев никога да не го е срещал. Детайл – Радев не е член на БСП, на обучение в НАТО е оценен отлично.

Две интервюта на Радев – току-що встъпил в длъжност през януари 2017г., бяха използвани допълнително за „руската връзка“ към портрета му: пред френския телевизионен канал France 24 той се обявява за вдигане на санкциите, наложени на Русия заради анексирането на Крим. И пред Euronews, в което отново казва, че санкциите вредят едновременно и на Русия, и на ЕС, но този път отбелязва, че анексирането на Крим е нарушение на международното право. Впрочем доколко са ефективни санкциите са коментирали по същото време и други лидери на европейски държави, сред които и канцлерът Ангела Меркел.

Първото събитие:

Войната бе обявена от Цветан Цветанов, поводът „Грипените“

Как започна реалният конфликт заслужава припомняне, защото пропагандното внушение беше, че новият президент не е правилният евроатлантик, понеже първото служебно правителство с премиер Огнян Герджиков, което той състави (след като Борисов подаде оставка поради загубата от Цецка Цачева на президентските избори), подготви сделка за купуване на шведските изтребители „Gripen“, въз основа на решението на парламента за критериите и цената. Любопитни детайли от онова време обаче показват, че и самият Бойко Борисов трябва да е бил сред неправедните евроатлантици.

Фактите:

На 23 юни 2017г. премиерът Борисов се среща в Брюксел (в рамките на Европейския съвет) с премиера на Швеция Стефан Льовен и информира журналистите, че „следващата сряда започват преговорите за изтребителите „Грипен“, класирани на първо място от експертната комисия по време на служебното правителство. И още – че преговорите ще бъдат тежки, ще се договаря индустриално сътрудничество в много области, „за да можем да си върнем парите които ще платим за изтребителите“.

На 25 юни 2017г. (неделя) Цветан Цветанов с извънредна пресконференция дава да се разбере, че това, което говори Борисов, няма да стане. И отправя обвинения за „корупционни практики на най-високо ниво в държавата“, визирайки президента Радев, същия ден лансира идеята за парламентарна комисия, която да разследва класирането на офертите „и ако се установи нещо нередно, ще имаме пример за лоши практики на ниво президент„.

На 28 юни, само след три дни, парламентарната комисия е създадена и впоследствие послужи единствено за атакуване на президента, който не е оглавявал експертната комиися, която извършва класирането.

Защо беше нужна такава офанзива с впрягане на парламента и с геополитически привкус срещу Радев, след като класирането на офертите изобщо не беше задължително за редовното правителство на Борисов, което е в пълното си право да предложи на парламента друго решение, да купи каквито си ще самолети, с въоръжение или без, стари или нови, или изобщо да не купи, без да се съобразява с разните там от експертния борд?

Защото, мисля, Радев вече показваше твърде свободното поведение на човек, който пристига на „Дондуков“ 2 „без минало“, без политически и икономически товар, който да препъва волята му и да го кара да се страхува от евентуални конфликти, които тепърва ще се разгарят. На такъв човек му е лесно да го играе свободен, я да пита другите, пошегува се тогава политолог по повод сделката с „Грипените“.

„Щом ГЕРБ търси битка с мен, ще я получи“

– заявява Радев през октомври 2019 г. И пояснява, че „партията на Бойко Борисов води битка с него, но не смее да я обяви“. „От всички действия на партия ГЕРБ наблюдавам, че или премиерът губи контрол върху партията си, или я насърчава в битка срещу мен“.

Радев е президентът с най-голям брой върнати закони на парламента, преброявам 32. И това е обяснимо с нескрития лобизъм в законодателството на мнозинството на ГЕРБ и партньорите му през 44-ото Народно събрание. Не го е страх от медийните обвинения, че изменя на евроатлантизма с ветото върху решението на парламента за покупката на изтребителите F16. Посочи за мотиви „съкратената законодателна процедура, неяснотата дали е включено въоръжението на осемте изтребителя, оборудването и обучението на личния състав“. Срещу мотивите на Радев се посочваха не факти, които да ги опровергаят, а политически коментари с обвинения в популизъм.

Радев и съдебната власт: от пасивност до пряк сблъсък

Първата година от президентския мандат е съпътствана от продължаващите конфликти в управлението на съдебната власт между главния прокурор Сотир Цацаров и лоялното му обкръжение и малобройната му опозиция във Висшия съдебен съвет. Едно събитие, известно като „Цумгейт“ – срещата на Цацаров с издателя Сашо Дончев в кабинета на бизнесмена Георги Гергов, в която главният прокурор убеждава издателя на в. „Сега“ да намали критичнстта на медията, се превърна в скандал след отказа на ВСС да извърши проверка.

Случаят беше определен от президента като „крамоли вътре във ВСС“, основният опонент на Цацаров в съвета – Лозан Панов, поиска среща с президента, предложи да се създаде комисия, която да разгледа скандала, президентът отвърна, че президентската институция не е разследващ орган. Радев все пак прие Панов, прие и Цацаров, а случаят остана и досега повод за обвинения към Радев, че не е действал принципно, а е реагирал години по-късно, когато „копоите на Гешев потропали и на неговата врата.“

В първата фаза на предизборната кампания независимият кандидат Лозан Панов още в първата си медийна изява нарече Радев – „фалшив герой“ и след това заложи на посланията анти-Радев като основни в изявите си. Според него президентът не е реагирал навреме срещу проблемите в съдебната система, не е трябвало и втория път да подписка указа за Иван Гешев – главен прокурор до това, че е трябвало бъде по-активен за съставяне на правителство в последния парламент и че Радев-Борисов са „двете страни на един и същ медал“.

Пред полет на МиГ-29. Румен Радев е военен пилот-изтребител първи клас. Завършил е българското Висше военно-въздушно училище с отличие и специализация в две военно-въздушни академии в САЩ.
Пред полет на МиГ-29. Румен Радев е военен пилот-изтребител първи клас. Завършил е българското Висше военно-въздушно училище с отличие и специализация в две военно-въздушни академии в САЩ.

През първата половина от мандата на Радев напрежението с Борисов показваше спадове и покачвания, без обаче да вещае траен мир, въпреки миротворческите изявления на Борисов, играещ доброто ченге срещу „беквокалите“ от партията му, които безспирно нападат президента. Радев заяви пред журналисти, че няма да приеме „какъв да е мир, при който да се съжителства мирно с корупцията“. Все по-често започна да задава въпроси за ролята на Пеевски, за задкулисните връзки на явната власт, за завладените институции от паралелните фактори.

И залпът не закъсня,

войната от студена стана изведнъж огнена – Радев се оказа първият признато подслушван български президент

и този безпрецедентен факт направи невъзможно сблъсъкът да приключи някога с примирие. Залпът беше изстрелян на 28 януари 2020г. от главния прокурор Иван Гешев – прокуратурата разпространи подслушани със СРС разговори между Радев и командващия ВВС ген. Цанко Стойков, в които двамата обсъждат искане на Антикорупционната комисия (Цацаров) на справки за назначаването на Десислава Генчева (по-късно Радева) по съвместителство на длъжност връзки с обществеността във ВВС. А когато във фронта срещу когото и да било, пък дори и президент, се присъедини институцята, „над която е само Господ“, означава че той е вече мишената, която трябва да бъде поразена и свалена на земята на всяка цена, с действия от арсенала на абсолютната прокурорска власт, които не подлежат на никакъв контрол и в случая дори не са и привидно законни.

Схемата, обяснена от самия Гешев (но по-късно, когато бе притиснат от въпросите на медиите): ДАНС подслушва ген. Цанко Стойков не по искане на прокурор, а по свое желание, и до днес неизвестно на какво основание. Междувременно прокуратурата е образувала дело срещу ген. Стойков за нарушения на обществена поръчка за техническо оборудване на ВВС. ДАНС записва разговори на Радев и Стойков, които нямат общо с делото, но вместо да ги унищожи ги изпраща на прокурора. Прокурорът ги пришива към делото, въпреки че нямат връзка с разследването, за да бъдат разпространени.

Коментарът на юристите: Пряко нарушаване на Закона за СРС от ДАНС. Пряко нарушаване на НПК от съответния прокурор в две посоки: Първо, за разследване на обществена поръчка в конкретния случай не се прилагат СРС. Второ, информацията от подслушването не се отнася до предмета на делото. И накрая – разпространяването на СРС извън целите на наказателното производство фигурира в Наказателния кодекс като престъпление. (И до днес няма информация докъде стигна делото срещу ген. Цанко Стойков, използвано за да бъде подслушван президентът, заради което – това все по-очевидно става – е било и бразувано. При изслушването на Гешев в парламента нито един депутат не настоя той да изясни изяснен скандалът, който би разтърсил всяка европейска държава.)

Радев не прояви активност в коментирането на проблема, но зададе един риторичен въпрос „в десетката“: Знаел ли е министър председателят, че ДАНС, която е подчинена на него, е подслушвала президента.

Радев: Свалям доверие от правителството

На 4 февруари 2020 г. Румен Радев обяви с остро обръщение от Гербовата зала на президентството, че снема доверието си от правителството на ГЕРБ. Този факт опровергава внушението на опонентите му, че той е активирал своята опозиционност след като въоръжената охрана на Гешев (Бюрото за защита) потропала на вратата му през юли 2020 г.

„Липсата на воля за реформи и за борба с корупцията и разхищенията, методичното погазване на закона и морала доведоха България до парализа на цели обществени системи и институции без аналог в историята на българския преход. /…/ Законодателството се превръща в заложник на лобистки интереси, докато бедността и неравенствата се задълбочават. /…/ Това правителство и управление води до разпад на държавността и ни лишава от бъдеще като нация. /…/ Търгува се дори с национален суверенитет в името на личното политическо оцеляване“ /…/ Считано от днес, официално снемам доверие от правителството, което не действа в интерес на българските граждани и носи отговорност за острата криза в нашето общество.“ Той призова народа за обединение „за справедливостта и държавността“.

Борисов тогава коментира: „Страх го е Радев да атакува прокуратурата, затова се занимава с правителството.“ Колко е бил недалновиден ще се види само след няколко месеца.

Следващият залп – 9 юли 2020 г.: въоръжената гвардия на Гешев влезе показно в президенството и претърси кабинетите на трима негови съветници и секретар, докато полицията ги арестуваше. Наблюдатели масово определиха акта като провокативен, а юристи дори съзряха нормативни нарушения. Целия ден телевизиите предаваха новината.

Отговорът на Радев този път светкавичен: Оставка на правителството и главния прокурор

И главния прокурор?! Не може да бъде! Малцина днес признават, че тогава са били смаяни. Вярно че Радев наложи вето през ноември 2019г. на избора на Гешев за главен прокурор, по-рано беше върнал и първия избор на председателя на Върховния административен съд Георги Чолаков като единствени кандидатури. Но да поиска направо оставката на всесилния фактор, който само няколко часа по-рано е показал с нахлуването в президентството, че няма никакви задръжки за публичното – ако не унищожаване, то поне унижаване и орезиляване на президента, накара мнозина да повдигнат вежди: Какво става? Ва банк ли тръгва Радев?

Нахлуването на въоръжените мъже в президетството стана причина да се изпълни вечерта площадът с възмутени граждани от всякакви поитически цветове, Радев излезе сред тях с вдигнат юмрук и…колосът, иззидан от политико-олигархична сплав и зорко пазен от прокуратурата, се оказа с глинени крака. Мишената – институцията президент, която единствена остана неовладяна, не можа да бъде поразена тогава. Правителството изкара мандата си, но вече с разклатена увереност в своята всесилност.

Политолози, търсени за коментар на въпроса кой в крайна сметка разлюля режима на ГЕРБ, днес с половин уста потвърждават, че да, Радев заедно с гражданите се оказа катализаторът на разклащането на модела ГЕРБ.Питах и Живко Георгиев, с когото изяснявах историята за Решетников, може ли с една дума да портретува Радев. „Едната дума е независим, двете думи са израстване като държавник“, отвръща социологът. Продължавам да питам: трябва ли президентът да може да казва „не“ на международната сцена, която е твърде усложнена днес, и конкретно Радев дали го умее. „В този усложнен свят виждаме все по-явно еманципиране на националната държава и президентът трябва да може да казва „не“ след задълбочена преценка на всички плюсове и минуси, сред които ориентирът е националншят интерес, казва Георгиев и допълва. Президентът Радев умее да казва и „не“, смята той.
В коментар във фейсбук политологът Стефан Попов добавя още няколко важни аргумента защо Радев е силната кандидатура:

„Първо, много се промени последните две години, най-вече схвана за какво става дума в България, а именно за криминализация на държавната власт. Второ, показа, че би свършил добра работа. Трето, Радев е първият президент, който – на границата на правомощията си, но не отвъд – води война с цялостна, устойчива мрежа на криминализирана политика у нас; никой президент не е правил това изобщо, камо ли в такава степен.“

Длъжник в здравната криза

Проблемите, за които Радев е атакуван, са свързани с кризите – преди всичко здравната и ценовата, които отбелязват печални рекорди по време на служебното правителство. Президентът не беше активен в призивите за ваксиниране (често се чува въпросът дали самият той е ваксиниран); служебният министър на здравеопазването не предупреди през лятото за въвеждане на сертификатите през октомври; не беше организирана ефективна кампания, която да адресира ясно темата с учениците и тестването и оставането в улилище вместо вкъщи. В крайна сметка децата се оказаха единствените затворени тази есен.

Критиците му смятат, че това са ключови грешки, довели до поредната тежка пандемична вълна, при която България отново е сред челните места в света по смъртност. И въпреки че конкретният отговорен е министърът на здравеопазването, негативите падат върху президента, който не смени министъра във второто служебно правителство и въобще избягваше темата по време на предизборната си кампания.

И през оставащите часове до неделя точно тези въпроси ще станат център на дебатите и атаките срещу Радев ще вървят през действията на двата служебни кабинета. Без отговор висят и въпросите за сътрудниците на Държавна сигурност в Инициативния му комитет.

Автор: Петя Владимирова

Източник: „Дневник“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече