Оживеното обсъждане на резултатите от изборите в неделя бе логично. Но би било наистина полезно, ако вместо митове и конюнктурни манипулации се „случи“ добросъвестен анализ на истинските, а не на „алтернативните” факти. Дано този път потребността от истината бъде осъзната от всички, които така или иначе имат нужда от нея – политиците и партиите, учените, медиите и разбира се, гражданите.
Всички ние през тази година платихме и продължаваме да плащаме много висока цена заради огромните усилия, хвърляни за изопачаване на действителното положение на нещата в българската политика и оттук – в цялото ни общество. Тези титанични усилия няма да престанат изведнъж, но ако най-после се проумее, че те са напразни и дори вредни за собствените им извършители, вероятно ще направим крачка напред.
Преди всичко, адекватният прочит на случилото се на 14 ноември е възможен само в контекста на цялостния анализ на събитията през последната година и половина, и особено – на електоралното поле от месец април насам. В момента ни заливат едностранчиви (по различни причини) разсъждения, които правят произволни сравнения в подкрепа на предварително зададени тези. Затова, нека хвърлим поглед (макар и засега общ) върху абсолютните измерители на политическите и електорални тенденции, защото
относителните дялове могат да бъдат заблуждаващи,
особено при манипулативна и/или некомпетентна интерпретация.
В момента мнозина спорят за очакваните и неочакваните аспекти на изборните резултати. Особено активни са изследователите на общественото мнение, които са притиснати да обясняват поредния неуспех да уловят редица ключови елементи. Ако добавим и желанието на повечето партийни ръководства да оправдаят очевидния си провал, желанието да се измислят някакви извънредни отклонения от разумните очаквания стават лесно обясними.
Да вземем за пример изборната активност. Говори се за някакъв драстичен срив, но в действителност – въпреки че спад има – той е от порядъка на 120 000 гласа. Това, разбира се, не е добре, но за да бъде обяснено, е нужно да се отчитат редица обективни и субективни причини за отклонението от заявените през кампанията намерения.
Наред с предвидимото (но неотчетено в анализите) потискащо влияние на ковид-кризата и притесненията от социално-икономическите проблеми, за пореден път съществено отражение имаха решителните действия на държавата
за пресичане на търговията с гласове.
Ограничаването на тази порочна практика (което едва ли трябва да поражда страхове за съдбата на демокрацията) съвсем логично за пореден път удари по ефективността на няколко партии, които разчитаха в голяма степен на този ресурс (на първо място ГЕРБ и ДПС). Поредният спад на техните резултати (да конкретизираме – в страната) съвсем ясно корелира с успешното противодействие на изборните измами.
Също така, въпреки предположенията за щетите от неуспеха на краткотрайните летни парламенти, до последния момент проучванията (според особената гледна точка на всеки изследовател) неглижираха потенциалния срив при ИТН, ИБНИ, ДБ и БСП (макар че в тази партия причините за срива са по-сложни). От това, разбира се, никой не спечели, най-малкото ръководствата и симпатизантите на тези партии. Рано или късно, истината надделява.
Нямаше никаква изненада в това, че в актуалната здравна, социално-икономическа и масово психологическа обстановка
активността не премина границата от 50%,
въпреки че до последния момент агенциите привеждаха съответни числа от порядъка на 54-55-57%, без да уточнят изрично, че те се изчисляват на основата на предполагаемия брой на избирателите в България (а не на избирателните списъци). В действителност, дори незасегнатата от кризите пикова активност през кампанията не превишаваше 45%. В крайна сметка тя достигна около 40%, което не е толкова нелогично предвид обстоятелствата.
В този контекст балотажът на президентските избори, както и разликата между първите двама претенденти изглеждаха очевидни. Странни бяха опитите да се „изглади” тази разлика в някои социологически изследвания. Ако на този фронт имаше някаква изненада, това бе слабото представяне на кандидата на десницата.
Без съмнение, повече неочаквани (на пръв поглед) резултати поднесоха парламентарните избори. Не става дума за предизвестената загуба на ГЕРБ, които за пореден път загубиха сегмент от ядрото си и за пръв път паднаха под границата от 600 хил. гласа. Наред с логичното мобилизиране на всички ресурси в София, изненадващо е чувствителното влошаване на резултатите на партията в такива традиционни нейни бастиони като Бургас, Стара Загора, Хасково.
Социолозите се изложиха в тоталната неспособност да предвидят триумфа на „Продължаваме промяната“, но не защото това бе принципно невъзможно, а поради
нежеланието да се усети истинският пулс на обществото.
Сега е модерно да се говори за рязкото подобряване на представянето на ДПС, но истината е, че то се дължи на отдавна невиждания скок на резултатите в Турция и на мобилизиращия ефект от кандидатирането на Карадайъ. Освен това, общите резултати на движението просто се връщат към нивата от април т.г. В страната ДПС губи гласове на редица места (спрямо изборите на 4-и април), като особено чувствителна е щетата в Стара Загора – над 10 000 гласа, Търговище и Варна – по 4000 гласа, Бургас – 3 000 гласа.
Драматичен е мащабът на загубата на подкрепа при ДБ и БСП, макар и по различни причини. Десницата плати висока цена за неуспеха на двата краткотрайни парламента, докато при социалистите става дума за поредно пропадане (за пръв път в новата си история партията пада под 300 хил. гласа).
Нямаше изненада и във взаимното влияние на двата вида избори. Очаквано Радев и Йотова получиха подкрепа (макар и неравномерна по мобилизация) от заявилите я партии, а в допълнение привлякоха около 400 000 гласа от привърженици на други партии и партийно неутрални избиратели. На свой ред Карадайъ постигна висока мобилизация на ДПС, въпреки че спечели около 30 000 гласа по-малко от Движението за права и свободи.
За да поставим последната точка в тази изборна сага, остава да видим как ще приключи балотажът на 21-и ноември. Тук интригата е не толкова крайният изход, колкото възможните прегрупирания на избирателите, които ще имат значение за по-нататъшния ход на политическите процеси в страната.
Автор: Александър Маринов
Източник: „Банкеръ“
