Метаморфоза: Една сутрин Борисов се събуди, за да разбере, че е…Станишев

0

Двата най-популярни речни цитата за времето – че не можеш да се влезеш два пъти в една и съща река; и че ако стоиш достатъчно дълго на брега ще видиш труповете на враговете ти да минават пред теб – започват да работят с цялата си философска сила за Борисов и ГЕРБ. Но с лека корекция – корекцията на фарса.

Борисов на практика ще влезе два пъти в една и съща река – тя няма да се промени. Но ще се промени той – защото ще влезе като Станишев. 

Началото на този разказ започва така: една сутрин Бойко Борисов се събуди след неспокойни сънища и установи, че е превъплътен в Сергей Станишев. Колкото по-настойчиво Борисов търсеше доказателства, че все пак си е той, толкова повече доказателства намираше, че е Станишев. Обичайният източник на достоверност за собствения му образ – че е победил в изборите, избран от „мъдростта на българския народ“, както обича да казва, вече не можеше да му послужи за нищо. Освен, че е втори, също като Станишев, вече не виждаше никакви основания за оптимизъм, че скоро може да е първи. Хаосът непрекъснато се оказваше по-силен от реда. И както редът на Тройната коалиция се разглоби в хвърчащи на всички посоки парчета, така и редът на ГЕРБ – дойде му ред – го последва. Внезапно Борисов видя нова и странна картина: първо се смалиха и изчезнаха в далечината министерствата, после сградата на президентството, после сградите на общините. В такава ситуация Борисов потърси удостоверение за превъзходството си в определен брой кюлчета. Макар и още да не бяха се дематериализирали, върху тях, уви, изгря жесток, опасен образ: на Бойко Рашков. Какво щеше да стане оттук нататък?

Борисов потърси отговори. И не успя да ги намери в себе си, защото това вече не беше той, а Станишев. И Станишев му ги даде. Отговорите гласяха – постепенно се оттегляй, пробвай да се озовеш някъде в Европа, търси международен излаз и там, на спокойния плаж, като активен участник в срещи с „международна работна група“, доизживявай щастливо пенсионирането си. Може примерно веднъж годишно да даваш по едно дълго интервю за българска медия. В това интервю е добре да изглеждаш лукаво дистанциран от всичко, което става, и да дадеш поне две-три напътствия, от които никой няма нужда, най-малко пък ти. 

Борисов кимна на Станишев в огледалото и за пръв път се здрависа приятелски с него.

Това беше началото на едно чудесно приятелство. 

Автор: Райко Байчев

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече