Родни абсурди: Две министерства се подиграват с децата от V до XII клас

0


Преди дни стана известна актуализацията на Насоките за обучение и действия в условията на извънредна епидемична обстановка в училищата – учениците със зелен сертификат ще могат да се върнат в клас, без да бъдат тествани. Днес министърът на образованието Николай Денков каза по БНР: „Има няколко обществени поръчки за над 3 млн. теста за учениците, но няма фирми, които да могат да доставят такива количества за кратки срокове. Обективният проблем е, че тестове в България няма, парите са налице. За да пуснем всички ученици, са ни необходими 1,4 млн. теста седмично. Ние получаваме на малки порции по 100 000 – 150 000 теста, които позволяват да поддържаме I до IV клас, но не позволява да пуснем по-големите ученици, защото няма за тях“.

Смятам, че министерството на образованието и министерството на здравеопазването се подиграват с българските деца, които имат нещастието да са:

1. на възраст между V и XII клас

2. част от държавните училища.

Вчера (24 ноември) беше публикувана нова съвместна заповед на двете министерства, която одобрява нови насоки за присъствено обучение. Освен, че се разрешава на частните училища сами да осигуряват тестове (със собствени пари или от родителите) – което безспорно е положителна стъпка, в насоките е предвидено, че децата биха могли да се върнат в класните стаи присъствено, без да бъдат тествани, ако 50% от децата в един клас имат зелен сертификат. Защо това е проблем?

– Децата в V клас са родени 2010/ 2011 г., т.е. към момента на издаването на насоките нито едно от тези деца не може да бъде ваксинирано срещу ковид. Това означава, че за тях министрите ИЗИСКВАТ да са преболедували ковид. Това би могло да е плод на недоглеждане, но допускам, че министрите владеят простата математика и знаят възрастта на петокласниците. Въвеждането на подобно изискване е непропорционално, отново, спрямо децата. Бих отишла и по-далеч и казала, че когато практическото изпълнение на едно изискване застрашава здравето или живота на адресатите, то нарушава и човешките права на засегнатите.

– Изискването за най-малко 50% деца със зелен сертификат за тези, които са над 12-годишна възраст, също е неосъществимо – официалните данни са, че приблизително 6% са ваксинирани и около 4% са преболедували. Към тази сметка да се добавят някакъв процент деца с антитела, пак, по никакъв начин не може да стигне 50% от клас. За практическите затруднения пред училищните власти, които да организират присъствено обучение за едни и онлайн за други, дори не ми се и обяснява.

– Изискване на едновременно 50% съгласни да бъдат тествани деца И наличието на зелен сертификат за учителите, които също да бъдат тествани, е най-малкото трудно осъществимо заради различните адресати на подобно условие. Но това е най-малкото проблемно условие, ако разбира се, имаше тестове за всички ученици. Защо всеки друг в тази държава може да си купи тест, но не и МОН и МЗ, за мен остава необяснимо.

Зад всичко това личи нежеланието на министрите децата да се върнат в класните стаи. Личи и бездействието им да организират поръчките на тестове през лятото, макар да бяха молени нееднократно за това. Налице са и разпространяваните слухове, които, разбира се, остават само слухове, че училищата осъществяват сериозни икономии от ток и парно, като класните стаи остават празни през студения сезон. Любопитно ми е как осъществените икономии от делегираните бюджети биват разпределяни.

Зад всичко това обаче не личи никаква грижа за здравето на децата, включително психическото. За сравнение, днес Словакия излезе в локдаун след регистрирането на рекорден брой новозаразени и на гражданите е разрешено да излизат от домовете им само за пазаруване и за да отидат на училище. На училище! Там децата не са жертва на немощта на управляващите, както и в останалата част на Европа.

Настоявам незабавно децата, които трета учебна година стоят пред екраните си, които в края на деня не знаят ден ли е нощ ли е, тъй като единственото движение е било от леглото до компютъра, да получат своя живот обратно. Утре те ще бъдат на нашето място и аз лично ще посъветвам моите да не остават в тази държава, която нехае за тях. А аз ще остана с чувството за вина, че съм ги отгледала тук.

Източник: „Дневник“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече