„Le Figaro“: Всички имат нужда от враг като Путин

1

Ако европейците и западняците като цяло направят равносметка на настоящите си проблеми, те трябва да признаят, че имат за свой съперник руския президент Владимир Путин на няколко фронта. Той демонстрира ясно, че се връща отново към някои свои проблематични действия, сякаш се страхува да бъде „забравен“ от неостудената война между Китай и Съединените щати, пише за френския ежедневник Le Figaro журналистът Филип Жели.

Отломки

На 15 ноември изстрелването на ракета с „директно издигане“ срещу неактивен руски спътник изхвърли хиляди отломки в космоса, застрашавайки Международната космическа станция (МКС), в която временно пребивават двама руски астронавти. На руския генерален щаб му отне 48 часа, за да признае, че е автор на стрелбата, като обвини Съединените щати в „лицемерие“, тъй като я нарекоха „опасен, ирационален, безотговорен“ акт, който поставя всички в опасност. Всъщност защо да замърсяваме допълнително космоса, вече нападнат от милион обекти, способни да унищожат спътници или космически мисии? Отговорът повдига воала над т.нар. „междузвездна война“, която вече се води тихо и в която Москва лъска оръжията си. Тя също така очертава по-голям геостратегически залог: докато американският частен сектор стартира неистова звездна надпревара (само компанията SpaceX на Илон Мъск планира да пусне 40 000 търговски сателита в орбита), Кремъл – който няма средствата да следи този терен – предупреждава Вашингтон своевременно: неговият едностранен експанзионизъм е придружен от голяма уязвимост.

Бодлива тел

От края на лятото хиляди мигранти от Близкия изток, услужливо транспортирани от Багдад, Дамаск и Бейрут до Минск, пристигат на границите на Беларус с Полша и Литва. Варшава е разположила 15 000 полицаи и войници, за да ги отблъсне зад бодлива тел, опъната по границата, преди да започне изграждането на 180-километрова стена през декември. Европа осъжда „хибридната атака“ на президента Лукашенко, който, подобно на турския Ердоган, си играе на „миграционна криза“, за да служи на своите интереси. Колкото и Путин да се преструва, че „няма нищо общо с това“, не е нужно да го виждате като „мозък“ на операцията, за да изчислите ползите, които има от нея.

Той трябва преди всичко да подкрепи един автократ, който прилича на него – дори и с Лукашенко да не се харесват – и когото кризата с Европа прави още по-зависим от Русия. Путин, който научи урока от Арабската пролет за заразителния характер на демократичните стремежи, подкрепи съкратеното преизбиране на автократа от Минск, а сега изпраща военни подкрепления към него за „учения“, включително два тежки бомбардировача ТУ-22М3, способни да носят ядрено оръжие…

Тогава всичко, което дестабилизира западния му фланг, служи на неговата „крайна цел (…) за постигане на дислокацията на ЕС и НАТО“, анализира за Le Monde Жан-Силвестър Монгрьоние, експерт във Френския институт по геополитика, автор на „Светът, видян от Москва“ (2020 г.). Според него Русия „се стреми преди всичко да се представя за регионален шеф“ и „да работи за разломите в Европа“. Когато спокойствието се върне на границата, отбелязва руският журналист Константин Егерт в Le Figarole, той ще може да каже на европейските лидери: „Виждате кой наистина е гарант за мира и стабилността в Европа. Идете и кажете това на Владимир Зеленски и забравете името на Алексей Навални (опозиционерът, хвърлен в руски затвор от миналия януари)“.

Потропване на ботуши

Според американските разузнавателни служби Русия струпва повече от 100 000 души на своя територия, като се оттегля от фронтовата линия с украинските сепаратистки провинции на Донбас, където вече беше организирала военна мобилизация през пролетта. Оттогава Москва изтегли войниците си, но остави танковете и оборудването си. Връщането на войските поражда загриженост във Вашингтон, че „Русия прави сериозна грешка, опитвайки се да повтори това, което направи през 2014 г.“, според държавния секретар Антъни Блинкен. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също предупреди Русия срещу всякакви по-нататъшни „агресивни действия“ по границата, където движенията на руските войски изглеждат „мащабни и необичайни“. Какъв може да бъде претекстът за ново военно нахлуване? Военноморските маневри на НАТО в Черно море, заклеймени като „провокация“ от Путин? „Неговите цели да анексира Крим и да дестабилизира Украйна вече са постигнати“, пише в Le Figaro политологът Александра Гужон, автор на „Украйна, от независимостта до войната“. Остава разгорещен спорът за водоснабдяването на Крим през Севернокримския канал на полуострова. Въпрос, който би могъл да мотивира, ако не тотална война с Украйна, то поне операция, насочена към ограничени териториални придобивки.

Равносметка

Опасността се крие в анализа на риска, който Владимир Путин вероятно ще поеме. Европа го призовава да се намеси с Лукашенко, за да сложи край на граничната криза, а Вашингтон възобнови диалога с него за съкращаване на стратегическите оръжия и се стреми да го включи в следващите преговори за иранската ядрена енергия. Накратко, всеки има нужда от него. Въпреки това, от негова гледна точка, Украйна остава „незавършена мисия“, казва във Financial Times Андрю Вайс, вицепрезидент на Фондация „Карнеги“ за международен мир и бивш служител на Русия в Американския съвет за национална сигурност. „Той със сигурност е забелязал, че Украйна все повече прилича на самолетоносач на НАТО, паркиран точно пред територията на Русия“, продължава Вайс, „и че Западът продължава да налива пари и ресурси за модернизиране на военните способности, кибер- и политическата подривна дейност на Украйна“. От друга страна, когато става дума за мотивация, балансът на силите е обърнат: Украйна е много по-високо в списъка на руските, отколкото на американските приоритети, особено в тези времена на стратегическо оттегляне на Вашингтон. Що се отнася до Еманюел Макрон, който наскоро заяви пред Путин своето „желание да защити международната цялост на Украйна“, то в продължение на две години той избягва поканата, отправена от лидерите на Киев, за да не обиди домакина на Кремъл.

Диктатура

На какво е готов Путин? Четейки материала, който The Economist наскоро му посвети, следва да сме нащрек за режим, който по същество се основава на противопоставянето си на Запада. Припомняйки теоремата на Андрей Сахаров, според която „репресиите у дома неизменно се превръщат в нестабилност в чужбина“, британското списание представи руския президент като бивш автократ, превърнал се в диктатор. Неговите противници сега са етикетирани като „чуждестранни агенти“, за които се твърди, че са се продали на враждебни сили, които искат да унищожат „руските ценности и руския начин на живот“. Според неправителствената организация „Мемориал“, основана от Сахаров и в процес на ликвидация от Кремъл, броят на политическите затворници в Русия се е удвоил в сравнение с края на комунистическата ера – 410 днес срещу 200 през 1987 г.

Затворен в своята „логика на конфронтацията“, Путин има нужда от врагове – и той знае как да си ги създаде.

Автор:  Le Figaro

Източник: News.bg

1 Коментар
  1. babaqga казва

    Путин има съвсем други трески за дялане. Като ширналияТ се антисемитизъм не беше възможен при никой друг руски управник… Тук е АД! Никой вече не може да ме убеди, че българите на са фашисти.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече