По традиция в края на всяка година философи, писатели, политолози, социолози и наблюдатели оценяват 2021 г. и правят прогнози за 2022 г. Каква беше отиващата си година – година на изборите, година на промяната? Излезе ли от кризата, предизвикана от пандемията? Беше ли възможна за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди колко пъти ще ходим на избори? Четете равносметката за 2021 г. в дните до новата година, а очакванията за 2022 г. – след 1 януари. Днес четете отговорите на Радослав Бимбалов за отиващата си 2021 г.
Сбъдна ли се някое от очакванията ви за 2021 г.? В какво се излъгахте?
– Никога не съм искал да се чувствам Нострадамус и донякъде прогнозите, които дадох миналата година, бяха по-скоро логични развръзки, които очаквах да видя. Основното мое очакване, в политически план, се случи – в годината на три поредни вота партиите на недоволството избухнаха, пламнаха и изгоряха относително безславно. Разколът сред опозиционно настроените избиратели, както го бях кръстил преди година, започна още преди изборите през април и навлезе в своята драматична кулминация при неуспешния опит на „Има такъв народ“ да наложи своята воля с непохватно тропане по масата през юли. В пепелта на изгасналия пожар някак се роди новата партия на Кирил Петков и Асен Василев. Това, естествено, нямаше как да предвидим преди година.
Как бихте обобщили тази трудна година?
Всичко, което трябва да знаете за:Годината 2022 (46)
– Надявахме се тази година да сложи край на много неща – на усещането ни за безизходица, на отчаяното безсилие на правдата у нас, дори на пандемията. Нито един от тези бленувани финали не се случи. Затова изпращаме тази година с усещането, че ни е излъгала.
Кои бяха важните уроци на 2021-а?
– Години като тази са склонни да променят дълбоки нагласи, трупани дълго. Искрено се надявам да сме съвременници на една коренна промяна в отношението на хората към самите себе си. Страхът, през който минаваме, може да отключи силни рефлекси, да събуди в нас природа, за която не подозираме. Човечеството стои пред страхотен шанс да преосмисли собственото си съществуване, да промени фокуса на развитието си. Метафорично или не съвсем – да спрем да гледаме към луната и да погледнем към човека в огледалото. Той има нужда от нашата помощ.
Кои са най-важните ефекти за политическата среда от събитията през 2021 г.?
– След всички турбуленции и несбъднати намерения, тепърва започваме да виждаме изграждането на някаква нова политическа среда в България. Със сигурност ще отнеме много време, докато тази среда стане нормална – наследството е прекалено уродливо.
Но има две неща, които вече се случиха. Първото е, че имаме относителна прозрачност на разговорите и договорките, които създават управленското единство. Това е прецедент за нас и все още дори не сме склонни съвсем да повярваме, което е нормално след повече от десетилетие задкулисно управление. Второто, коренно различно, е наличието на диалог. Прекалено дълго властта беше в състояние на перманентен монолог, от предната седалка на джипа. Сега имаме диалози – между партиите, с медиите, дори с публиката, където това е възможно. За мен това е първата положителна промяна и искрено се надявам тя да се запази. По възможност завинаги.
Имаше ли според вас и политическа криза през тази година?
– Родните кризи сякаш се надпреварваха да покажат коя е по-важна – икономическа, социална, здравна. Но истината е, че в България имахме преди всичко политическа криза, която мъкнеше след себе си всички останали, дрънкащи като кухи, изпразнени консерви. Липсата на отговорни политически решения беше налице още при управлението на Борисов. Служебното правителство, което изкара един приличен мандат за управление от този вид, опита да се справи с някои от натрупаните проблеми, но нямаше как да успее, особено без работещ парламент. В някои сфери, като например здравеопазване или енергетиката, проблемите дори се задълбочиха.
Какво спечели и какво загуби президентът Румен Радев, избран за втори мандат?
– Президентът Радев е големият печеливш от политическите битки на 2021, така че ще е много трудно да кажем, че нещо е загубил. Ако преди пет години някой беше казал, че Радев ще се превърне в най-способния играч на родната шахматна дъска, щях да се усмихвам невярващо. Тогава той изглеждаше като компромисен вариант, но в момента е абсолютният победител. Притеснителното за цялото ни общество е, че Радев спечели битка, в която никой не беше дори малко равен с него.
Коя е думата на 2021-а според вас?
– Страх. Това е думата, която описва най-точно всичко, което движеше и политиката, и хората през 2021 г. Страх от вируса и равен по блокираща сила страх от ваксините. Страх от загуба на политически позиции, страх от новите политици, страх от разкрития на истината, страх от зимата, страх от неясното утре. Но аз съм оптимист. Вярвам, че този страх ще върне човешкото в нас, ще отключи забравени инстинкти и ще ни помогне да оцелеем – по-силни от вчера.
Как оценявате състоянието на гражданското общество?
– Малко кисело, навъсено, леко треперещо. Все пак се събужда бавно, след доста дълъг кошмар.
Автор: Радослав Бимбалов
Източник: „Дневник“
