Френското председателство на ЕС: Добрите и лошите новини

0

Когато голяма държава поеме шестмесечното председателство на Съвета на ЕС, очакванията, че ще се свърши много работа, са големи, защото задачата на председателстващия е да посредничи за намиране на решения, а големите имат повече лостове за убеждаване.

Такава страна сяда на пилотското място на 1 януари. Франция ще поеме щафетата от Словения, която не успя да постигне амбицията си да поднови разширяването на ЕС, но приключи подготовката на Хърватия за Шенген и договори удължаването на роуминга с 10 г.

Още при представянето на приоритетите на френското председседателство, което ще премине под мотото:
Възстановяване, сила, принадлежност„, президентът Еманюел Макрон заяви амбиция не само за пробив в законодателството, но в стила и поведението на ЕС.“Бих казал, че трябва да преминем от Европа на сътрудничество помежду ни към Европа, която е мощна в света, напълно суверенна, свободна в избора си и господар на съдбата си“, каза Макрон.

Според френското виждане това може да стане чрез засилване на европейската автономност, чрез укрепване на границите ѝ и създаване на общи отбранителни възможности, както й с повече финансова свобода в управлението на собствените средства, с които отделните европейски членки разполагат.

Шенген и разширяването

Намерението на Франция да извърши реформа на Шенгенското пространство, която да укрепи външните граници на ЕС е, от една страна, добра новина за България. Като гранична държава, в близост до регион – постоянен източник на незаконна миграция и заплахи за сигурността на Европа, свързани с радикалния ислям и тероризма, всяко общо усилие по границите е добре дошло.

Във визията на Франция шенгенската реформа се вижда като подобряване на обмена на информация между държавите за влизащите в Европа лица, тяхното придвижване във вътрешността и дейностите, с които се занимават, а също и значително подобряване на граничния контрол, който да е в състояние още на входа да идентифицира рисковете.

Според Макрон това може да се получи, ако Шенген се облече в политическа дреха, каквато носи еврозоната, заедно с редовните срещи и обсъждания на общите проблеми между вътрешните министри по подобие на ежемесечните стрещи на техните финансови колеги от Еврогрупата.

Докато тази реформа не бъде приключена, Франция не смята, че трябва да се връща към разширяването на Шенген, където България и Румъния чакат пред входа от повече от 10 г. Франция не предвижда през първата половина на 2022 г. да подложи на ново гласуване в Съвета влизането на България в Шенген.“Техническите критерии са покрити и аз разбирам, че в България има известна фрустрация, че времето минава, а България не става член“, каза френският държавен секретар Клемен Бон, който посети през декември София, за да търси подкрепа за инициативите на председателството. Той добави, че „сегашната шенгенска зона има слабости и преди да приема нови членове, трябва да се реформира“.

Планът за възстановяване

От друга страна Франция не разглежда като особено проблематични трудностите, които България има с одобрението на Националния си план за възстановяване и устойчивост – ключ към 6.6 млрд. евро безвъзмездни европейски пари през следващите четири години. Клеман Бон даде да се разбере, че забавянето на България е по-скоро техническо и трябва да бъде отделено от проблемите, които имат Полша и Унгария. Въпреки, че предадоха своите планове още през пролетта, парите на двете държави продължават да са блокирани от Европейската комисия заради проблемите с корупцията в Унгария и с върховенството на правото в Полша.

„Имам доверие, че българското павителство ще приключи бързо. Тук става въпрос за техническа работа, която трябва да бъде завършена“, каза френският държавен секретар.

Правата на командированите работници

Франция иска през следващите месеци да се приемат новите европейски правила за минималната работна заплата и за прозрачността на трудовите възнаграждения. И докато въпросът слабо ще засегне българите в страната,тези, които работят в други европейски държави ще усетят промяната от въвеждането на минимално трудово възнаграждение. Причината е че новата директива е да се сложат бариери пред трудовия дъмпинг, защитавайки работещите граждани на държавите, в които стандартът на живот е по-висок.

„Да сближаваме България, където минималната заплата е около 300 евро и Люксембург с 2000 евро би било икономическа грешка, но минималната заплата е част от общия пазар и на него трябва да има правила срещу социалния дъмпинг“, каза Бон по време на визитата си в София в средата на декември.

Франция и България имат известна история в социалните политики, тъй като по време на българското председателство под силното влияние на Париж беше прието новото европейско законодателство за командированите работници, което не беше непременно в интерес на работещите в други европейски страни българи.

Атом и климат

Франция е водещата страна в ЕС по използването на ядрената енергия и смята да запази позициите си. Президентът Макрон дори лансира идея за изграждане на нови реактори, така че председателството ще положи всички усилия ядрената енергия да получи устойчив статут и така да бъде допусната до парите за зеления преход. Това ще е добре дошло за България, която смята да заложи на АЕЦ, за да осигурява електричество, затваряйки въглищните централи. Засега плановете за класифициане на ядрената енергия като зелена претърпяха неуспех, но той е само временен и френското председателство идва в решителния момент.

По време на своите шест месеца Франция иска да се приеме и новата такса върху вноса стоки, произведени със замърсяващи технологии, която е част от пакета за изпълнение на зелената сделка и един от източниците за връщането на заемите по пакта за възстановяване, както и новият механизъм за регулиране на вноса на стоки, произведени, без изсичане на гори.

Във външната политика Франция ще акцентира на отношенията с Африка и със Западните Балкани. 

Извън тези теми Париж ще работи за засилване на отбранителната автономност на Европа, като до средата на годината бъде приет „Стратегическият компас“ – европейската визия за израждане на стратегическа, оперативна и ресурсна самостоятелност в областта на сигурността и отбраната. В приоритетите на председателството са Европейският акт за цифровия пазар, от който се очаква да задължи социалните мрежи да се борят с речта на омразата.

Парижката среща на върха на ЕС е насрочена за средата на март, точно месец преди президентските избори във Франция (10 и 24 април), на които Макрон разчита да бъде преизбран. За мнозина именно тази изборна победа е в основата на френската амбиция в Брюксел през първата половина на 2022 г.

Йовка Димитрова, „Дневник“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече