2022 – годината на големите свотовни избори и посоки

0

Новата година може да се окаже паметна за сигурността на Европа и повратна точка за десетилетието на възход на популисти и авторитарни лидери.

В Европейския съюз предстоят 12 месеца на съдбоносни решения:

  • за посоката на развитие на енергетиката до средата на века,
  • климатичните политики до края на десетилетието,
  • миграцията и охраната на външните граници,
  • цифровата сигурност, борбата с дезинформацията и защита свободата на медиите….

2022 г. ще е и първата, в която трябва да се разгърне с пълен мащаб най-амбициозната в историята на съюза програма за възстановяване от пандемията и реформиране на икономиката. (Не веднага за България, която поиска поне до края на февруари да разговаря с Европейската комисия по нациоалния План за възстановяване.)

Големият въпрос – Путин-Украйна-НАТО

Много ще зависи от ходовете на руския президент Владимир Путин и това дали ще дръзне да употреби армията за военна операция в Украйна. Повод Москва винаги може да намери, войските са по границата… но те бяха там, и то поне два пъти повече, през април 2021 г. и могат да бъдат изтеглени и върнати отново през лятото или късната есен на 2022 г., докато Русия не получи поне нещо от списъка си с искания за гаранции.
Всичко, което трябва да знаете за:Годината 2022 (117)

Отдавна не се е говорило така за вероятността от война в Европа, включително за опасност атака – макар и ограничена – срещу необвързаната Украйна да прерасне в континентален конфликт. Подобна авантюра може да струва изключително скъпо на Русия, но и в момента сред анализаторите доминира мнението, че Путин играе на ескалация и деескалация на напрежението чрез „риторична артилерийска подготовка и демонстриране на увереност“ (по думите на Фьодор Лукянов) с цел опонентите „да се размърдат“.

2022 г. може да е съдбоносна за сигурността и върховенството на закона в Европа

Търсенето на отговора на големия въпрос за сигурността в Европа започва още в четвъртък с подновяването на контактите в т.нар. Нормандска четворка за уреждане на конфликта в Украйна. Другата седмица следват срещи САЩ-Русия, НАТО-Русия и раговори в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Нивото е достатъчно ниско, за да се остави пространство за маневриране, развиване на процеса или спестяване на провал с лично участие на лидерите.

От тях е изключено Путин да получи удовлетворяване на невъобразимите искания НАТО да спре да се разширява или да върне инфраструктурата си до нивото от 1997 г. (т.е. преди приемането на бившите съветски сателити). Но поне в началото той може да се похвали, че е бил чут от Запада и е започнал преговори (доколко те ще са изключително със САЩ или и с европейските партньори тепърва ще се види). В момента един от относително реалистичните варианти да постигне нещо стратегическо в бъдеще изглежда е Москва да „изтъргува“ връщането на Донбас под контрола на Киев срещу неутралитет на Украйна, гарантиран в някакъв нов формат от НАТО и Русия.Показателно, че Путин има украински проблем, е това, че Русия не отваря дума за засиленото военно партньорство и присъствие на натовска държава като Турция в съседен Азербайджан. А за ограниченията му докъде може да притиска – че президентът и премиерът на Финландия заговориха за членство в НАТО, т.е. вместо да отдалечи алианса от границите си, Русия рискува да преиграе и да се окаже с нови 1340 км обща граница с натовска държава.

Докато наблюдаваме дебюта на тази партия геостратегически шах ще се види по-ясно и кои са атлантическите сили и лидери в Европа, включително в България.

В същото време борбата с инфлацията, скъпата енергия и краят на пандемията са далеч по-определящи фактори за популярността на управляващите в Европа и САЩ, отколкото външнополитическите битки.

2022 г. може да е съдбоносна за сигурността и върховенството на закона в Европа

Частичните избори в САЩ

Това е важно да се напомни, защото през ноември американците ще гласуват на частични парламентарни избори. На тях може да се потвърди правилото президентът да губи контрола над Конгреса и Джо Байдън и демократите ще трябва доста да се постараят това да не се случи:

  1. защото политическият дневен ред на президента се придвижва твърде бавно
  2. защото Демократическата партия се раздира от идеологически междуособици (не нещо необичайно за всеобхватните по характера си два партийна гранда на САЩ)
  3. защото това ще зареди с енергия Републиканската партия преди да е успяла да се дистанцира от Доналд Тръмп и позорното щурмуване на Капитолия преди година.

Той самият едва ли ще обяви тази година – или дори и догодина – дали ще се кандидатира за завръщане в Белия дом през 2024 г. Предвид състоянието на партията и продължаващото негово влияние върху симпатизантите ѝ това може да означава, че поне 6-7 години след победата му на вота през 2016 г. няма негова алтернатива вдясно.

А Тръмп към момента изглежда, че може да търси шансове само още по-вдясно.
Допитване на „Вашингтон пост“ и Университета на Мериленд от тези дни показа, че 60% от американците го смятат за отговорен за бунта от 6 януари 2021 г., но 72% от републиканците и 83% от последователите му отговарят, че отговорността му е „много малка“ или „изобщо не е отговорен“. Знак колко дълбоко разделена нация е американската е, че година след кървавите събития почти две трети от републиканците не са мръднали от тогавашното си мнение, че има изборни измами (срещу 88% от демократите и 74% от независимите, които не виждат никакви доказателства за това). Най-голяма е тази пропаст по въпроса легитимно избран ли е Байдън – 69% от гласувалите за Тръмп казват „не“ срещу 97% от избралите президента, които са убедени, че той легитимно е в Белия дом.
Изобщо не е ясно как Байдън, н акогото през февруари предстои първото президентско обръщание „За състоянието на нацията“, ще спази обещанието си да успокои и обедини нацията. Но е ясно, че Тръмп ще продължи да се възползва от разделението.

2022 г. може да е съдбоносна за сигурността и върховенството на закона в Европа

Очаква се той да направи през първото тримесечие на 2022 г. нещо, заслужаващо внимание:

  • премиера на собствена социална мрежа TRUTH Social, „на която всеки ще може да казва каквото поиска“ и „ще се изправи срещу Big Tech гигантите“, които го изгониха от платформите си
  • ще последва услуга за платено видео TMTG+ с новини, подкастове и развлечение
  • заключителната фаза от обещаното раждане на „консервативна социална мрежа“ е листването на Trump Media & Technology Group на Nasdaq. Според съобщението от октомври тази група се оценявала в момента на почти 900 млн. долара.

Всичко това може да се превърне в паралелна медийна среда и тежък удар по популярната сред републиканците група Fox, но и може да се окаже просто поредния трик на бившия президент да събере много милиони, за да е непрекъснато в новините.

Това може да даде тласък за изборна победа през ноември на републиканците и още по-рудно прокарване на политиката на Белия дом, включително в международните отношения и с Европа, където президентът на САЩ има водеща роля, но парите за инициативите и политиките му се одобряват от парламента.

Между другото, през ноември изтича и последната година от посланическия мандат в София на Херо Мустафа. Назначение от късния период на администрацията на Тръмп, тя може да получи предложние от Държавния департамент за още един мандат или – което е обичайна практика в ротацията на дипломатическите кадри – да бъде предложено ново име.

2022 г. може да е съдбоносна за сигурността и върховенството на закона в Европа

Избори в съседство

Едни сигурни и едни вероятно избори в съседните на България страни също са важни.

Първите са през пролетта в Сърбия, където президентът Александър Вучич ще направи всичко възможно, за да затвърди и разшири още повече властта си, включително на местно ниво. И най-вероятно ще успее, след като реална политическа опозиция и влиятелни критични медии не останаха. Много трябва да се внимава и какво се случва със сърбите в Босна и Херцеговина, чиито лидер ги оттегля от федералните структури, а Вучич с готовност би го подкрепил като част от „сръбския свят“ – концепция, за която все по-усилено се говори в Белград.

Вторите са обект на догадки, но с растяща степен на вероятностда се случат – в Турция. Президентът Реджеп Тайип Ердоган не само е свидетел на най-големия крах на националната валута, откакто дойде на власт като премиер през 2003 г. и президент от 2014 г. Анлизатори коментираха в началото на годината, че последните му действия и призиви изглеждат като подготовка за обявяване на предсрочни избори. Така той може да опита да изненада опозицията и да избегне затъване във финансова, валутна и икономическа криза точно преди символичната за Турция и лично за него 100-годишнина на републиката през 2023 г.

2022 г. може да е съдбоносна за сигурността и върховенството на закона в Европа

Трябва да се следи и дали Северна Македония няма да отиде на предсрочни избори. Макар мандатът на парламента в Скопие да изтича през 2024 г., политическата ситуация е достатъчно динамична, за да бъде изтеглен вотът напред. Ако това се случи, надеждите в България за раздвижване на отношенията може да бъдат охладени.

2022 г. може да е съдбоносна за сигурността и върховенството на закона в Европа

Ключовите избори в ЕС

Април (първи тур на 10, втори – на 24) ще донесе отговорите за най-важните избори в Европейския съюз – тези за президент във Франция. Обикновено те са последвани до 3 месеца по-късно от парламентарни и вече се знае, че датите са 12 и 19 юни. Докато новата трипартийна управляваща коалиция в Берлин навлиза във властта, президентът Еманюел Макрон остана ключовият лидер на проевропейския център в съюза. Негова убедителна победа, съвпадаща с френското председателство на ЕС, би внесла спокойствие. Както и би затвърдила във френската политика ефекта от труса от появата му през 2017 г. с последвал разпад на традиционната левица и десница.

Още преди това – през януари – ще е важно как ще се развият събитията около президентските избори в Италия. От комбинациите около тях зависи дали друг от стабилизиращите фактори в Европа – премиерът Марио Драги – ще остане на поста си. Изборът се прави от парламента и президентът Серджо Матарела има право на поне още един мандат, но е на 80 години и не иска да остава на поста.

Процедурата започва от днес, 4 януари, и продължава докато се намери негов наследник, а това може да се проточи доста. Има вариант той да е Драги, но това почти сигурно означава предсрочни парламентарни избори, каквито никой не иска, както и практически нулева възможност да се намери за премиер такава комбинация от технократ и проатлантически обединител на иначе трудно разбиращи се помежду си партии. Разбира се, Силвио Берлускони вероятно отново е готов да се кандидатира, нищо че в края на евентуалния си президентски мандат ще е на 92 години.

2022 г. може да е съдбоносна за сигурността и върховенството на закона в Европа

Най-важното в Източна Европа

За ЕС и за национал-популистите в него най-важното ще се случи в Източна Европа. В Унгария премиерът Виктор Орбан се изправя пред най-сложните за спечелване избори, откакто дойде на власт през 2010 г. Неговият режим на „нелиберална демокрация“ съсипа репутацията на страната, вкара името ѝ трайно в групата на авторитарните държави, пропадане през хибридна към статут на частично свободна страна и призиви да се спре финансирането на всичко това със средствата на европейските данъкоплатци.

2022 г. може да е съдбоносна за сигурността и върховенството на закона в Европа

Сближавайки се с Русия и Китай, Орбан поведе идеологическа битка за душата на ЕС, включително чрез влагане на доста средства за лобиране и пропаганда в чужбина. Никола Груевски – бившият македонски премиер и осъден на затвор дългогодишен лидер на консервативната партия ВМРО-ДПМНЕ избяга през октомври 2018 г. в Унгария. Словенският премиер Янез Янша е смятан за симпатизант и последовател на Орбан в нападките си срещу свободата на медиите и правосъдието. Изборите в Словения се очакват през първата половина на 2022 г. и за разлика от унгарския лидер Янша е зависим от коалиционни партньори – как ще се представя до вота и дали те ще останат в парламента след него.

Затова ако Орбан изгуби изборите, ефектът ще отекне не само за бизнесмените, станали мултимилионери и милиардери благодарение на близостта си с него, но далеч отвъд границите на страната му. Същото важи и за негова победа – след като напусна Европейската народна партия, той няма да има пречки да изгражда евроскептичен алианс в сърцето на Европа. За което има и кой да му помага от изток и отвъд океана.

Подобно на „Фидес“ и консервативната Право и справедливост в Полша докара страната си до процедура за замразяване на гласа ѝ в ЕС, критики от Европейската комисия и осъдителни решения на Съда на ЕС по независимостта на правораздаването и проточило се обсъждане на Плана за възстановяване заради проблеми с върховенството на правото. Изборите трябва да са през 2023 г., ако периодично избухващото напрежение в управляващата коалиия с непредвидими партньори не се разпадне и ги изтегли по-рано. Затова 2022 г. ще е предизвикателство за опозицията и в частност за Доналд Туск, който от най-високия пост в ЕС се завърна да води битки в националната политика с разпокъсана опозиция. А Полша е достатъчно голяма като икономика и геополитически фактор, за да се усещат последиците от тази политика отвъд границите ѝ.

Автор: Петър Карабоев

Източник: „Дневник“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече