Вторият мандат на президента Румен Радев ще е различен от първия, смятат повечето от наблюдателите. И не само защото основният му враг Бойко Борисов вече не е на властова позиция или защото вече няма да мисли за преизбиране. Впрочем още в новогодишното приветствие на държавния глава към нацията видяхме, че критичният мрачен тон в неговите изказвания изчезна. Точно обратното – от думите му лъхаше оптимизъм. Въпросът е дали той ще бъде оправдан.
Не един и двама анализатори твърдят, че президентът Радев е петия елемент или петия коалиционен партньор в четворната управленска коалиция. Че има своя квота от министри в правителството. И това са силовите – на вътрешните работи Бойко Рашков и на отбраната Стефан Янев. Някои причисляват към тях и външната министърка Теодора Генчовска – тя е предложение на „Има такъв народ”, но е била експерт в президентството.
Други пък продължават да внушават, че „Продължаваме промяната” е президентска формация и че премиерът Кирил Петков е под силното влияние на Радев. При все че самият министър-председател нееднократно е заявявал, че президентът никога не му се е обаждал докато е бил министър и не му е казвал какво да прави или да не прави.
Някои политолози и журналисти с нетърпение очакват да започнат традиционните за българския политически преход търкания между държавния глава и изпълнителната власт, което се е случвало дори когато те са били от една политическа формация. Тези хора гледат под лупа всяко лично мнение, изказано от представител на кабинета и търсят скрити противоречия, от които би могла да пламне искра.
Всъщност
реалността е малко по-различна.
Ако първият мандат на президента беше подчинен на преизбирането му, вторият ще е свързан с реална политика. И Радев показа това със сформирането на две служебни правителства, като особено с първото зададе модел за управление и излизане от политическата криза. Сегашната управленска коалиция и излъчения от нея кабинет в голяма степен го следват. В този смисъл държавният глава се явява донякъде като елементът, който държи коалиционните партньори заедно. Не за да се прокарват някакви негови лични или институционални интереси, а за да вършат работа. И по-точно – новото управление да „изчегърта“ модела, наложен от ГЕРБ и Бойко Борисов, с всичките му корупционни практики и схеми.
Според политолога Страхил Делийски комбинацията от конфликти с изпълнителната власт и с Бойко Борисов, както и предизборният контекст, са определяли до голяма степен по-острото политическо поведение на Румен Радев. „Сега го няма предизборният контекст, няма го и Борисов, а имаме изпълнителна власт, която, поне на първо четене, не е в конфликт с президента“, отбелязва Делийски, добавяйки, че той не смята „Продължаваме промяната“ за президентски проект.
Тези ключови промени в политическия контекст, според политолога, предполагат и друг тип поведение на Радев – вероятно не толкова конфликтно, въпреки че не изключва той да продължи с корективното си поведение.
Всъщност самият президент заяви преди дни, че
няма да се поколебае да бъде коректив
и на това управление, ако види, че то някъде греши или не взема правилни решения. А и вече бяхме свидетели на нещо такова, макар и непряко и в по-мека форма. След възмутеното изказване на Кирил Петков, че КЕВР не е съгласувала с него 30-процентното увеличение на природния газ, от президентството имаше реакция Не лично от държавния глава, а от неговия най-близък сътрудник – главния секретар Димитър Стоянов. „КЕВР да обсъжда решенията си предварително с правителството! Странно разбиране за независимост!“, написа Стоянов във Фейсбук.
Поне в началото може да се очаква повече диалогичност от страна на президента с изпълнителната власт и по-малко резки позиции. Независимо от някои индивидуални провокации към Румен Радев, като например назначаването на един от най-яростните му критици, бившия началник на неговия кабинет Калоян Методиев за шеф на кабинета на вицепремиера и икономически министър Корнелия Нинова. Лидерката в оставка на БСП явно продължава подмолната си война с Радев. Тя постигна целта си да влезе във властта, но иска да запази председателското си място и влиянието си в партията, и явно вижда в Румен Радев своеобразен конкурент.
Засега обаче това са дребни препъникамъчета в отношенията на президента и изпълнителната власт, пред които стоят
много по-важни въпроси и кризи за разрешаване.
„България е в каскада от кризи. Българите очакват бързи и точни мерки, защото никой вече не се интересува от това колко трудно е да се намери решение за укротяване цената на електроенергията или колко непредсказуем е COVID вирусът. Това са трудни решения, които несъмнено ще оставят групи от обществото недоволни. И тук премиерът Петков ще получи основната тежест, но, без съмнение, част от това недоволство ще се насочи и към президента“, смята политологът Даниел Стефанов.
За колегата му Страхил Делийски предизвикателство за президента ще е очакването да играе активна роля в политическия живот. Неговото становище е, че има много проблеми и в други времена едва ли много-много щяхме да се вглеждаме в президентската институция при регулирането им. Но след като президентът фокусира в себе си до голяма степен очакванията заради двете служебни правителства, на които беше принципал, още съществува нагласата, че той трябва да играе някаква по-сериозна политическа роля. Според Делийски това е инерция на общественото мнение и на очаквания на политическите субекти, и със сигурност ще вкара държавния глава в ситуация, в която той да има активна роля. Друг е въпросът обаче докъде ще стигне, тъй като той няма кой знае какви инструменти освен Консултативния съвет за национална сигурнос, обръщения, консултации с политическите сили.
Автор: Елизабет Дафинова
Източник: „“Банкеръ
