Нинова прибра правилните другари във властта и е готова да брани партийния пост

0

Ще оттегли ли отново Корнелия Нинова оставката си като лидер на БСП или този път тя ще бъде приета и ще се върви към нов пряк избор на председател? Този въпрос си задават социалисти преди заседанието на партийния им конгрес тази събота. Свикването му бе предизвикано от катастрофалните изборни резултати на БСП тази година.

Подложена на натиск да поеме отговорност, Нинова подаде оставка, но не пусна властта в партията, а се възползва от нея, за да договори участието си в коалиционното правителство на Кирил Петков. След това започна методично да назначава свои лоялни кадри на различни позиции в изпълнителната власт, в явен опит да спаси лидерския си пост в БСП. Ако го загуби, новото партийно ръководство може да поиска тя да подаде оставка от правителството.

Засега обаче тя диктува правилата на играта – който е с мен, ще е на власт.

Очакванията за конгреса

Вътрешнопартийните противници на Нинова се опасяват, че на предстоящия конгрес тя може отново да оттегли оставката си, както направи след лошия резултат на евроизборите през 2019 година. В началото на януари, след като беше изключен от БСП, Кирил Добрев разказа за един „много прост сценарий“ на партийната върхушка:

От 2-3 седмици хората от ръководството звънят по страната и обясняват: „Вижте, няма нужда да правим избор (вътрешен избор за нов председател – бел.ред.). Другарката Нинова стои много стабилно. Ето, вече сме във властта, тепърва предстоят назначения по бордове и сега нямаме нужда от избори“. 99.9% съм сигурен, че този Конгрес ще вземе решение Нинова да остане до края на мандата. Мисля, че докато паднем под 4-процентната бариера, ще си работим с нея“.

Самата Нинова обаче многократно заяви, че този път няма да оттегли оставката си и може отново да се кандидатира на прекия избор. Близки до нея коментираха пред Mediapool, че поне засега нагласите са този път тя действително да не се отметне от обещанието си.

В момента единственият, който официално е заявил намерението си да се изправи срещу Нинова в битка за председателския пост, е Крум Зарков. Той е сред новите лица в партията, привлечени от Нинова, след като оглави БСП, за да освежи редиците и да изтласка на заден план старата гвардия. Политиката ѝ като лидер на БСП обаче принуди и хора като Зарков да заемат критична позиция и в крайна сметка да се изправят срещу Нинова.

В момента различните лагери и крила на вътрешната опозиция се консолидират около Зарков, който има най-сериозни шансове срещу Нинова, тъй като през последните години спечели симпатиите на много от редовите социалисти.

За предстоящия конгрес хората около Нинова имат очакване противниците ѝ отново да поискат връщане на старите правила за избор на председател. През 2017 г. по предложение именно на Нинова, бе утвърдена промяна в устава, според която партийният председател се избира пряко от партийните членове, а не от техни делегирани представители в партийния пленум.

Сега обаче е малко вероятно някой да поиска връщане на старите правила.

Причината е публично заявената позиция на Зарков, ще се изправи срещу Нинова, само ако има пряк избор за нов лидер.

Такъв за пръв път се проведе през 2020 г. и Нинова спечели убедително с 81% от гласовете, което не бе изненада, след като основен конкурент беше Кирил Добрев, възприеман като проводник на колаборацията с ГЕРБ и ДПС.

Ако в събота висшият партиен форум констатира оставката на Нинова, след това пленумът на БСП трябва да избере и.д. лидер сред някой от настоящите ѝ заместници. Ще трябва да се насрочи и дата за прекия избор, както и да се одобрят правила, по които да се проведе.

Участието във властта като инструмент за „бетониране“ на Нинова

Междувременно Нинова не си губи времето и използва държавния пост, за да бетонира позициите си в партията чрез назначения във властта. От подписването на коалиционното споразумение между „Продължаваме промяната“, БСП, „Демократична България“ и „Има такъв народ“, управленската квота на БСП се запълва само с близки до Нинова социалисти. Те биват назначавани на началнически постове в парламента, в министерства или като областни управители.

„Явно е, че с тези назначения Нинова цели да „бетонира“ позициите си в БСП. Избира хора, които ще ѝ бъдат признателни и верни“, коментираха социалисти пред Mediapool.

Трима от четиримата партийни заместници на Нинова са на ръководни позиции в Народното събрание. Кристиан Вигенин отново стана зам.-председател на парламента, Ирена Анастасова оглави парламентарната комисия по образование, а Атанас Зафиров – тази по отбрана.

При встъпването на назначеното от президента Румен Радев служебно правителство през май 2021 г. бяха сменени областните управители в страната. Сред новоназначените имаше и социалисти.

Те обаче се оказаха неправилните социалисти, тъй като с идването на редовното правителство и Корнелия Нинова в него, последва смяната им с „правилните“.

Бившият депутат от БСП Радослав Стойчев, който беше областен управител на Софийска област по време на служебния кабинет, е сменен с Иван Василев Иванов.

Същата е ситуацията и с бившия смолянски общински съветник на БСП Стефан Сабрутев. Служебният кабинет го назначи за областен управител на Смолян, но след влизането на БСП в редовното правителство, той е сменен с друг социалист – Емил Хумчев, който е член на Изпълнителното бюро на партията и на последните избори беше водач на листата на БСП, но не успя да влезе в парламента.

Рокадата стана въпреки изпратената от социалисти в Смолян позиция до Нинова с настояване Сабрутев да остане на поста.

„Другарят Стефан Сабрутев е една от най-уважаваните личности в областта. Работата, която свърши досега, заслужава висока оценка и считаме, че е достоен да продължи да бъде областен управител на Смолян“, написаха те, но искането им не бе удовлетворено.

Областният председател на БСП-Благоевград и член на Националния съвет на БСП Валери Сарандев стана областен управител на Благоевград. Сарандев се води близък на Нинова, а и на зам.-председателя на БСП Владимир Москов. Москов е кмет на Гоце Делчев, а до назначаването на новия пост Сараднев му беше заместник.

Местният лидер на БСП в Бургас Стойко Танков, който е и член на тясното ръководство на БСП, стана областен управител в Бургас.

Освен самата Нинова, която стана вицепремиер и министър на икономиката и индустрията, останалите предназначени за БСП министерски постове също отидоха при членове на Изпълнителното бюро на БСП, което се избира лично от Нинова. Георги Гьоков стана министър на труда и социалната политика, а Христо Проданов – на туризма. Гьоков назначи за шеф на кабинета си друг социалист – Стоян Мирчев, който е член на Националния съвет на партията.

Четвъртият министър на БСП – този на земеделието Иван Иванов, също минава за близък до Нинова, както и двамата зам.-министри, на свой ред назначени от Иванов.

Става дума за секретаря на Изпълнителното бюро на БСП Стефан Бурджев и за бившия евродепутат и настоящ член на Националния съвет на партията Момчил Неков, който преди време имаше търкания с Нинова, но отношенията им явно вече са изгладени. По време на служебното правителство зам.-министър на земеделието беше социалистът Явор Гечев.

Източници на Mediapool разказват, че дори назначенията извън политическите кабинети в министерствата, поверени на БСП, минават през одобрение на ръководството на партията, макар и неформално.

В своето министерство Нинова назначи за зам.-министър Димитър Данчев. През 2020 г. той бе сред номинираните от партийните структури за председател на БСП, но се отказа в полза на Нинова.

Нинова избра за шеф на кабинета си в министерството Калоян Методиев, който е бивш началник на кабинета на президента Румен Радев, но започна да го атакува публично, след като напусна поста. Повод за отстраняването на Методиев от президентството беше присъствието му на партийно тържество на Боровец по случай преизбирането на Корнелия Нинова за председател на БСП. А от раздялата му с администрацията на държавния глава неофициално се говори, че той е един от най-доверените съветници на Нинова.

Любопитен щрих около предстоящия конгрес е и самата дата, за която настояваше ръководството на партията – 22 януари. На този ден президентът Румен Радев ще встъпи официално във втория си мандат.

Корнелия Нинова трудно прикриваше разногласията си с Радев, който бе издигнат за президент през 2016 г. от БСП, но към средата на първия си мандат се еманципира от партията. БСП все пак го подкрепи и за втори мандат на изборите през 2021 г., но заедно с още няколко политически сили, основната от които бе „Продължаваме промяната“ на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев.

Преди втория тур на президентските избори през ноември Нинова призна публично за несъгласия с Румен Радев, определяйки ги като „принципни различия“ и до последно не казваше дали ще гласува на балотажа.

Самият конгрес ще се проведе при пик на заразените с Covid. Във вторник новите случаи бяха близо 10 000. Това стана повод да се заговори, че форумът може да бъде отложен. Миналата седмица пред БНР, на изричен въпрос дали заседанието ще се проведе независимо от епидемиологичната ситуация, Нинова отговори, че заседанието ще бъде на 22 януари при спазване на противоепидемичните мерки, като ще се влиза със зелен сертификат. Оттогава не е имало сигнали, че може да има промяна в това отношение.

Автор: Симона Костадинова

Източник: Mediapool.bg

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече