Снад двойно повече гласове „против“ разлика конгресът на Българската социалистическа партия (БСП) отхвърли подадената през ноември от лидера Корнелия Нинова оставка заради лошите изборни резултати. Така за втори път само в рамките на три години тя застава пред конгреса като желаещ да напусна поста и си тръгва от заседанието като потвърден председател. И отново избори за лидер в най-голямата лява партия няма да има, а мандатът на Нинова, който е втори и последен, ще продължи до септември 2024 г.
Основен аргумент на привържениците ѝ за запазване на лидерското място бе, че БСП участва в управлението на страната, а на опонентите ѝ: че социалистическата партия е приета заради „парламентарната математика“ България все пак да има редовно управление. След заседанието на конгреса се чуха заявки, че бетонирането на Нинова като лидер ще засили вътрешната ѝ опозиция, която е поела ход към „алтернатива на възход и растеж“. Нинова пък се обяви за победа на социалистическата партия на местните избори през 2023 г.
Делегатите не са единни дори в това трябвало ли е въобще да бъде гласувана оставката на Нинова, вместо да бъде просто приета след като я е подала. Причината е в начина, по който е написан уставът на БСП, който „е пълен с такива противоречия“, както коментира един от делегатите. Сюжетът с подаването, но неприемането на оставката на Нинова пък напомни за случая на Делян Добрев от ГЕРБ през 2017 г., който пожела да не бъде депутат от партията на Бойко Борисов заради скандалите и обществени поръчки в община Хасково, но тогавашното управляващо мнозинство я отхвърли.
Оставка подадена, оставка неприета
Заради подадената, но неприета оставка на Делян Добрев като депутат от групата на ГЕРБ, с което и той остана народен представител, през 2017 г. БСП сезира Конституционния съд. Съдът постановява, че решението е в нарушение на основния закон, като се посочва, че Добрев „бива принуден да полага труд, който не желае да полага“.
Сюжетът в ГЕРБ обаче не може да бъде приравнен с този с оставката на Нинова, защото все пак конгресът е вътрешнопартийно събитие на БСП, което няма отношение към Конституцията. След решението на заседанието на социалистическата партия, запитана дали вижда сходства между нейния случай с този на Добрев, Корнелия Нинова коментира общо: „За тълкувания, за аналогични ситуации питайте юристи. Важното днес е проетият политически доклад с политиките на БСП, които ще бъдат следвани в правителството“.
Един устав „пълен с противоречия“
Неприетата оставка на Корнелия Нинова повдигна и въпроса дали въобще е трябвало да бъде гласувана. В устава на БСП е записано, че конгресът „прекратяването на правомощията на председателя на БСП“. Тоест, не е уточнено как се прави констатацията, дали обсъждат, потвърждават или отхвърлят с гласуване.
„Отворете български тълковен речник и вижте какво означава думата „констатирам“, каза пред журналисти членът на БСП Захари Захариев. „Присъствате на разиграване нов вариант на сценария, който погуби СДС. Аз Ви гарантирам, че ще има нова лява партия, ако не и няколко, което означава децантрализиране и самоликвидация на левицата за доста дълъг период от време“, смята Захариев.
„Уставът е пълен с такива противоречия. Аз съм част от хората, които са създавали този устав и си посипвам главата с пепел за всичко, което се налага да тълкуваме по една или друга причина“, коментира социалистът Калоян Паргов, като посочи тълкуванието на партийната контролна комисия, че трябва да има гласуване на подадена оставка. Той също бе дал заявка за оставка като лидер на софийската организация на БСП, но днес (22 януари) обяви, че всъщност не се оттегля. „Моята оставка не може да бъде факт след като нейната не е факт“, каза Паргов.
„Няма да тълкуваме правни норми“, пък бе коментарът на Нинова на въпрос дали с отхвърлянето на оставката ѝ са спазени правилата на партията. Тя предпочете да се фокусира върху гледната точка, че БСП е демократична партия, защото решенията се взимат с мнозинство.
„Този фарс е пореден, ако не последен“
Още в началото на конгресния ден стана официално известно, че има подписка от над 500 делегати, че на Нинова трябва да бъде даден вот на доверие вместо да бъде приемана оставката ѝ. Вследствие на това (след близо двучасови изказвания в подкрепа на лидера на БСП) желаещият да се кандидатира за председател на партията Крум Зарков заяви от трибуната: „Уважаеми хора, които милеят за лявата идея и за нейното представяне в българския политически живот, спите ли дълбоко? Упоени ли сте вече достатъчно от това, което се случва от сутринта? Готови ли сте за фаталния удар?“
Зарков посочи, че настоящите коалиционни партньори са приели БСП „по силата на парламентарната математика“, за да не продължи задълбочаването на политическата криза в страната, но „избирателите не ни приеха“, имайки предвид резултатите на БСП след изборите, и то не само след вота през ноември.
„Този фарс е пореден, ако не последен пирон в ковчега на публичния имидж на Българската социалистическа партия“, заяви той.
Зарков критикува Нинова и заради отношението ѝ към президента Румен Радев и министри в служебното правителство, както и отказът ѝ да заяви ясна подкрепа за преизбрания държавен глава преди втория тур. В изказванията си Нинова отрича да има напрежение между нея и президента и определя такива тези като манипулация. Случайно или не датата на конгреса на БСП съвпадна с официалната церемония по встъпването на президента в длъжност, която от 1997 г. се провежда на 22 януари. С гласуване мнозинството делегати отхвърли предложението заседанието да продължи след церемонията и така отделни представители по своя преценка отидоха на събитието на Радев.
Златина Зехирова, „Дневник“
