Войната на мафията срещу Холивуд заради филма „Кръстникът“

0

Филмът „Кръстникът“ подпалил война между две от най-мощните сили в Америка на 70-те години на ХХ в.: титаните на Холивуд и италианско-американските босове на организираната престъпност, предаде в. „Дейли мейл“, цитиран от „Телеграф“.

Лентата, чиято премиера бе преди половин век, също така спаси киностудията „Парамаунт Пикчърс“ от фалит и промени завинаги правенето на филми.

Но преди да стане филмът, имаше книга. Марио Пузо бил писател, който бил затънал до гуша в дългове, с пет деца и пристрастеност към хазарта. През март 1968 г. обаче той успял да получи аудиенция при Робърт Еванс, шеф на производството в „Парамаунт“ – киностудия, която също била в тежко положение. Еванс имал голяма нужда от хит, но не мислел, че такъв може да се роди от 60-те страници на незавършения роман „Мафия“, който Пузо донесъл със себе си. „Парамаунт“ току-що били пуснали филм за организираната престъпност – „Братството“, който обаче се издънил, въпреки че в главната роля играел Кърк Дъглас. Еванс не желаел нов фал, но се смилил над Пузо и му дал 500 за правата за екранизация. Писателят обаче довършил книгата, сменил заглавието й на „Кръстникът“ и тя станала световна сензация.

Въпреки успеха на романа от „Парамаунт“ пак не желаели да направят филма. Еванс обаче се задействал, когато продуцентската къща на Бърт Ланкастър поискала да изкупи филмовите права за 1 млн. долара, като кинозвездата трябвало да изиграе главната роля. Еванс му отказал, като заявил, че никой друг освен „Парамаунт“ нямало да заснеме лентата. Франк Синатра обаче се опитал да осуети създаването на филма, тъй като всички били наясно, че образът на близкия до мафията певец Джони Фонтейн е базиран върху него. Изпълнителят на хитови шлагери подготвял дело срещу продуцентите, а освен това нападнал сценариста Пузо в един ресторант в Лос Анджелис и го нарекъл „сводник“.

Синатра не бил единственият американец от италиански произход, който бил загрижен от екранизирането на „Кръстникът“. И босовете на мафията били ядосани. Те смятали, че филмът ще се отрази зле на имиджа на италианските американци. Без да осъзнават иронията, босовете изпратили свои биячи, за да уредят въпроса. Един от тях направо отишъл в Холивуд и предложил на „Парамаунт“, за да се откаже от проекта. А в „Кръстникът“ съветник на Дон Корлеоне е изпратен на Западния бряг, за да убеди продуцента Джак Уолц да даде роля на Джони Фонтейн в новата си лента. Когато Уолц отказва, една нощ той се събужда и вижда в леглото си отрязаната глава на любимия си кон.

И в живота играта загрубяла, след като от „Парамаунт“ отказали подкупа. Продуцентът Ал Руди се принудил да носи маска на Граучо Маркс след няколко заплахи за живота му. А след като съпругата на Еванс – актрисата Али Макгроу, му родила син, той получил анонимно обаждане, в което заплашвали да убият бебето.

Също като Уолц във филма продукцията имала проблеми с контролирани от мафията синдикати. Те били манипулирани от Джо Коломбо, който не виждал да има конфликт между поста си на бос на клана Коломбо и мисията на Италианско-американската лига за граждански права, която основал през 1970 г. Еванс и Руди нямали друг избор, освен да се срещнат с него, като взели със себе си и младия режисьор Франсис Форд Копола. Той се хванал за тази работа, въпреки че смятал романа за слаб, защото също като Пузо бил зле с парите.

Срещата с Коломбо станала в хотел „Парк Шератон“ в центъра на Манхатън. Именно там, в бръснарницата на хотела, през 1957 г. бил застрелян в главата босът Алберт Анастасия. Във филма същото става със собственика на казино в Лас Вегас Мо Грийн.

Въпреки тези зловещи нотки Руди се справил блестящо с преговорите. Той се съгласил да покаже сценария на лигата и да заличи всякакви споменавания на мафията и Коза ностра. Руди освен това предложил да дари приходите от премиерата в Ню Йорк на болничния фонд на лигата. Но най-изкусителната му оферта била да наеме много сътрудници на Коломбо като масовка. Някои от тях били килъри и рекетьори, но както всеки друг, и те обожавали идеята да се снимат във филм. След сделката като с магическа пръчка всички места в Ню Йорк, които дотогава били отказвани на снимачния екип – погребална агенция в Бруклин, къща на о-в Стейтън Айлънд, където е заснет домът на Дон Корлеоне, отворили вратите си за тях.

А докато Руди се справял с проблемите в реалния живот, Копола имал главоболия с творческия процес. От самото начало той искал за ролята на Дон Корлеоне или Марлон Брандо, или Лорънс Оливие. Но Оливие бил над 60-годишен и недобре със здравето. Шефовете на „Парамаунт“ пък били ужасени от идеята за Брандо в главната роля, тъй като актьорът имал лоша репутация. Те се противопоставили и на избора на Копола за най-малкия син на Дон Корлеоне – Майкъл. Шефовете искали Робърт Редфорд, Райън O’Нийл, Уорън Бийти, Джак Никълсън или Дъстин Хофман, но режисьорът настоявал за неизвестния Ал Пачино. Пузо се съгласил, че Пачино би бил идеалният Майкъл.

Копола направил всичко по силите си, за да получи и Брандо, и Пачино.

Според нова книга за създаването на „Кръстникът“, когато президентът на „Парамаунт“ Станли Джафе му наредил да забрави Брандо, режисьорът се престорил, че изпада в епилептичен припадък. Ужасеният Джафе се съгласил да обмисли актьора за ролята на Дон Корлеоне, но ако мине през пробни снимки. Копола представил това унижение пред кинозвездата като „тест с грим“. За да му помогне да влезе в ролята, режисьорът му занесъл прошуто и италиански сирена в дома му на ул. „Мълхоланд драйв“ в Холивуд Хилс. Като по чудо 47-годишният актьор, който влязъл в стаята по кимоно, вързал русата си коса на опашка, се преобразил в прегърбения, мърморещ и застаряващ Дон Корлеоне. По-късно продуцентът Руди нарекъл тази сцена „чудото на Мълхоланд“. Удивените шефове склонили да наемат не само Брандо, но и Пачино.

Успехът на филма се дължи не само на великолепния кастинг от страна на Копола. Режисьорът също така извоювал да се наеме композиторът Нино Рота, който създаде незабравимата музика за лентата. Това било още един триумф за Копола, тъй като Еванс искал Хенри Манчини, автор на темата от „Розовата пантера“.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече