политическото говорене срещу фактическата обстановка на Руско-Украйнския конфликт – БГ политиците се разделиха на „ястреби“ и „гълъби“

0

Когато преди близо два месеца за първи път се появи новината, че върховният главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО в Европа ген.Тод Уолтърс предлага на съюзниците да разположат повече сили на Алианса в България и Румъния, вкупом всички отговорни фактори в България се надпреварваха да обясняват, че това е просто идея, която в общи линии няма как да се осъществи.

Независимо че беше повече от ясно, че когато най-висшият американски военен в Европа, човекът, който ръководи всички американски сили на континента, каже нещо, то това никога не е хипотеза, а просто нещо, което рано или късно се случва.


Първоначалната реакция на българските власти беше повече от странна

Първо, военният министър и доскорошен премиер Стефан Янев даде да се разбере, че дори и да има такъв сценарий, то той е категорично против разполагането на сили на НАТО на българска територия в момента. Несвойствено за военен министър, той се вля в групата на миротворците, наричани често „гълъби“, с призиви за деескалация на конфликта САЩ-Русия по линия на Украйна.

Веднага след това се появи и премиерът Кирил Петков, който коментира, че в НАТО е обсъждано подобряване на инфраструктурата по коридора Александруполис-Бургас-Варна-Констанца, а не изпращане на допълнителни военни в България и Румъния. После изненадващо обяви как с пари на НАТО щял да се строи втори мост над Дунав при Русе. И макар първоначално и той мина в рубриката „миротворец“, само дни по-късно вече индиректно се караше на военния министър, че говори неща, които няма как да са позиция на правителството, и че казаното от него е само лично мнение.

Накрая премиерът израсна до „ястреб“,

до човек с твърда позиция спрямо Русия, който декларира категорично несъгласие с анексирането на Крим и дестабилизирането в Източна Украйна, както и че позицията на България съвпада едно към едно с тази на НАТО.

В групата на „ястребите“ се включи моментално и бившият премиер Бойко Борисов, който извади хронометъра, за да засича колко бърза е реакцията на българското правителство и на българския президент, и не му хареса, че румънците били реагирали по-бързо на искането на Русия за извеждането на войските на НАТО. Това е същият човек, който разясняваше преди време, че


иска да вижда в Черно море само „платноходи, яхти, туристи, мир и любов„,

а не край курортите ни да се разхождат военни фрегати. А после се биеше в гърдите като идеолог на създаването на морски център на НАТО във Варна.

При „ястребите“ се оказа и група от десни политици. Например бившият военен министър Велизар Шаламанов, който разясняваше как трябва веднага България да се откаже от руското въоръжение. Или като дългогодишният директор на разузнаването Димо Гяуров, който директно обяви, че би изгонил руския посланик. Пак там бяха и хората на „Да, България“, които имаха остра позиция срещу военния министър, но може би заради мира в управляващата коалиция някак си и те останаха на общата позиция, че

каквото каже НАТО, това е.

На тази позиция е и българският президент, който като истински „бял гълъб“ обяви, че настояването на Русия за изтегляне на силите на НАТО от България е неприемливо и безпредметно, защото в страната ни няма постоянно базирани съюзнически контингенти и бойна техника. Той заяви и че страната ни не приема ултимативни искания от когото и да било. Като че ли някой друг освен Русия е предявил подобни искания.

По стар български обичай родните политици винаги се оплитат в кълчища, когато става дума за сериозни теми, които биха могли да имат и много сериозни последици за страната.

А в конкретния случай 


едно се оказа политическото говорене, а друго – фактическата обстановка

Всъщност точно докато президент, премиер, военен министър, опозиция, политици си мереха кой е по-най-най хибрид патриот и атлантик, съвсем официално бе обявено, че САЩ и България започват 6-месечни военни учения на полигона в Ново село. От военното министерство дори предупредиха, че във връзка с провеждането на подготовката ще се извършва предислоциране на военнослужещи с необходимата екипировка, щатно въоръжение и бойни припаси от въоръжените сили на САЩ, както и на бойни машини на пехотата M2A3 „Брадли“, танкове М1А2 „Абрамс“, вертолети, транспортна, спомагателна и ремонтна техника. В рамките на съвместната тренировка ще бъдат провеждани стрелби на Учебен полигон „Ново село“ и тренировъчни полети на военните хеликоптери, написаха още от МО.

Няма нужда някой да е ходил в казармата, за да се запита

какви са тези учения от по половин година

Всъщност това е практиката от години, при която, за да не се казва, че има постоянни части, те да се водят ротационни. Или казано иначе, Ново село е българска база, в нея американски войници има постоянно, но техният състав от време на време се сменя. Всичко се случва под условни понятия като учение, съвместна подготовка, операция, тренировка.

Все по-упорито обаче се говори, че САЩ всъщност са на път

да ротират бригади „Страйкър“ (Stryker) в Румъния и България

Това е бойна част от хиляди военни. Една от най-боеспособните части – 2nd Cavalry Regiment (2CR), наброява 4800 души. Те са със стотици машини – бойни, транспортни и инженерни, артилерийски части и готовност да се прехвърлят с транспортни самолети и се разгърнат в рамките на 96 часа.

„Страйкър“ са изградени около високотехнологична интегрирана среда, обучени са да се защитават от химически, биологични, радиологични и ядрени оръжия, както и да осигуряват засилена сигурност, сдържане на противника и отбрана при конфликт най-малкото докато пристигнат тежки бронирани пехотни и ВВС части.

На практика България може

само за минути да се превърне в плацдарм за бойни групи,

които бързо могат да бъдат прехвърляни в региона – към Украйна например, която е само на неколкостотин километра от летищата в Граф Игнатиево и Безмер. Базата в Ново село, както и полигонът в Корен пък са много удобни места за концентрация на бойни части, които да бъдат транспортирани много бързо в близки точки.

Някъде тук


българският военен министър пробва да се опише като патриот,

като обясни, че дори и да е необходимо да има повече сили на НАТО у нас, то това ще се направи с български сили. „Подготовката на военно присъствие, подготовката на допълнително усилване на това военно присъствие, демонстрацията на единството и солидарността на НАТО на българска територия ще бъдат направени при необходимост и при взимане на политическо решение с български въоръжени сили“, обяви в прав текст Стефан Янев.

Сигурно и за него обаче е повече от ясно, че България и българската армия, с нейното въоръжение, основно от преди 30-40 години, при това руско, дори съветско производство, трудно ще уплаши някого. С няколко МиГ-29, при това ремонтирани в същата тази Русия, със Су-25, ремонтирани в Беларус, с ракетни комплекси С-300 при налични вече С-500, с няколко танка Т-72 просто няма как да стане. За кораби и военноморски сили даже дума няма да отваряме.

Затова е повече от очевидно, че при евентуален конфликт България ще е просто


място, откъдето ще тръгват натовски войски

и ще излитат натовски самолети. Испания ще изпрати 5 изтребителя Eurofighter Typhoon от четвърто поколение, а Холандия ще участва с два изтребителя F-35 от пето поколение. “България за момента не разполага с такива модерни изтребители и затова е важна солидарността на страните-членки на НАТО”, разясни Янев. 

Очакванията са, че ще бъде усилен американският контингент в Ново село, където ще се разгърне бойна група, подобна на тази, която е в балтийските републики и в Полша. Според военните  крайната цел и необходимост е в нашия регион да се премине от адаптирано към засилено предно присъствие. Очаква се пристигането на малък авиационен контингент, който да засили българските способности за отбрана на въздушното пространство, както и идването на отделни кораби в Черно море, за да се засили морското присъствие на НАТО. 

България е подписала договор и е влязла в Алианса, който предвижда при необходимост и на практика без конкретна наша покана, да могат да бъдат предислоцирани в или през българска територия каквито сили се предвидят от страна на ръководството на НАТО. Това явно не е ясно само на българските политици. Дано не го разберат по трудния начин. 

Автор: Александър Александров

Източник: „СЕГА“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече